4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенции и към лица, различни от „пътници“?
Следва ли понятието „пътник“ по членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува като ограничаващо приложното поле на специалния режим само до крайния потребител, или може да обхваща и други клиенти, включително посредници и юридически лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Чешки

Дело C-388/11: Le Crédit Lyonnais, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.

Следва ли член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че за определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка трябва да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки?
Следва ли член 17, параграф 3, букви а) и в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни?
Следва ли член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което разрешава на същото да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Cruz Villalon

Френски

Дело C-124/12: AES-3C Maritza East 1, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

1) В съответствие ли е с член 168, буква а) и член 176 на Директива 2006/112/ЕО правило като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според което следва да не се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност за получени транспортни услуги, работно облекло и предпазни средства и направени командировъчни разходи, поради причина че същите се предоставят безвъзмездно на физически лица — работници, полагащи труд в полза на данъчнозадълженото лице, като се имат предвид следните обстоятелства:
а) данъчнозадълженото лице няма трудови договори с работниците, а ползва труда им на основание договорно отношение с друго данъчнозадължено лице по „предоставяне на персонал“, което е работодател на работниците;
б) получените транспортни услуги се използват за транспортиране на работниците и служителите от отделни сборни пунктове в различни населени места до местоработата им и обратно и не съществува за работниците организиран обществен транспорт до и около месторабота;
в) осигуряването на работно облекло и предпазни средства се изисква от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
г) по отношение на транспортните услуги, работно облекло, предпазните средства и на направените командировъчни разходи приспадането на данъка би било неоспоримо, ако бяха осигурени и извършени от работодателя на работниците. В случая обаче същите покупки е направило данъчнозадължено лице, което не е работодател, а получава ползите от труда и понася разходите по него въз основа на правоотношения по предоставяне на персонал?
2) Овластява ли член 176 на Директива 2006/112/ЕО държава членка да въведе с присъединяването си към Европейския съюз ограничително условие към упражняването на правото на данъчен кредит като това по член 70, алинея 1, точка 2 [от ЗДДС] [, когато] „стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки“, при положение че действащият до датата на присъединяване закон не е изрично предвиждал такова ограничение?
3) В случай че отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли, че получени стоки и услуги са предназначени за „безвъзмездни доставки“, когато същите са закупени за целите на икономическата дейност, но поради тяхното естество използването им изисква те да се предоставят на работниците, полагащи труд в предприятието на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Дело C-78/12: Evita-K, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Дело C-26/12: PPG Holdings, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Може ли данъчнозадължено лице, което съгласно разпоредбите на националното пенсионно законодателство е учредило специален пенсионен фонд, за да осигури пенсионните права на присъединените към този фонд служители, работещи или работили при това данъчнозадължено лице, да приспадне данъка, който е платило за услугите, които е получило във връзка с прилагането на пенсионната схема и управлението на пенсионния фонд, в съответствие с член 17 от Шеста директива?
Пенсионен фонд, учреден с цел да се осигури за присъединените към него лица изплащането на пенсия при възможно най-ниски разходи и в който се внасят и инвестират активи от тези присъединени лица или от тяхно име, а доходите от дейността се разпределят, може ли да се квалифицира като „специален инвестиционен фонд“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Нидерландски

Дело C-273/12: Harry Winston, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.

Трябва ли член 206 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при конкретните обстоятелства кражбата на стока, поставена в режим на митническо складиране, представлява безвъзвратна загуба на стоката и случай на непреодолима сила, вследствие на което в подобна хипотеза да се смята, че изобщо не е възникнало вносно митническо задължение?
Може ли кражбата на стоки, държани в режим на митническо складиране, да доведе до настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на [ДДС] съгласно член 71 от [Директивата за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wahl

Френски

Дело C-572/11: Menidzherski biznes reshenia, Определение от 4 юли 2013 г.

Възможно ли е да се откаже право на приспадане на ДДС, посочен във фактура, когато доставките, за които се отнася фактурата, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен с плащането на данъка от издателя?
Допустимо ли е принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания да изискват признаване на право на приспадане при липса на реална облагаема сделка?
Какви са задълженията на националния съд относно доказателствената преценка при разглеждане на право на приспадане на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Mengozzi

Дело C-155/12: RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.

Следва ли членове 44 и 47 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че доставките на комплексните услуги по складиране, обхващащи приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки за съответните клиенти, предаването, разтоварването и натоварването на стоките, а по отношение на някои клиенти и преопаковането след индивидуално сортиране на доставени в общи опаковки материали, представляват доставки на услуги, свързани с недвижим имот, които съгласно член 47 от Директивата за ДДС се облагат на мястото, където се намира недвижимият имот,
или в този случай става въпрос за доставки на услуги, които съгласно член 44 от Директивата за ДДС се облагат на мястото, където получателят на доставяните услуги е установил трайно седалището на своята стопанска дейност или където има постоянен обект или при липса на такова установяване — по мястото на постоянния му адрес или по мястото на обичайното му пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Полски

Дело C-259/12: Rodopi-M 91, Съдебно решение от 20 юни 2013 г.

Допускат ли принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, както и членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Wathelet

Дело C-219/12: Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr, Съдебно решение от 20 юни 2013 г.

Представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от [Шеста директива] експлоатацията на присъединена към мрежата фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, която инсталация е монтирана на покрива или в близост до частна жилищна сграда, при положение че инсталацията е технически конструирана по такъв начин, че количеството произвеждана електрическа енергия да е изначално трайно по-малко от общото количество електрическа енергия, консумирана от експлоатиращия инсталацията за битови нужди в собствената му жилищна сграда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.