4.10.02.01.08.04 - Правила, регулиращи правото на приспадане

Трябва ли член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато данъчнозадължено лице прекрати икономическата си дейност, то не може да прехвърли към следващ период надвзетия ДДС, деклариран при прекратяването на дейността, и може да възстанови тази сума само като поиска възстановяването ѝ в дванадесетмесечен срок, считано от датата на посоченото прекратяване на дейността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Португалски

Дело C-624/23: SEM Remont, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.

Допустима ли е съгласно член 63, член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), както и членове 218—220, член 226 и член 228 от [Директивата за ДДС] практика на органа по приходите по приложението на националната уредба, и по-конкретно на чл. 71, ал. 1 от [ЗДДС] [във връзка с] чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, [с] чл. 102, ал. 4, чл. 114, чл. 116 и 117 от ЗДДС[, с] чл. 125 ЗДДС и чл. 126 ЗДДС, при която на получателя по доставка, облагаема с ДДС, е отказано правото да [приспадне] [ДДС], както за периода на извършване на доставката, така и в периода на декларирането ѝ, [по] съображения, че издадената му от доставчика фактура не включва ДДС и че на по-късен етап (в хода на извършената ревизия на доставчика) е издаден документ, който не отговаря на изискванията за съдържанието на фактура (издаден е протокол и в него за доставчик и получател по протокола е посочен издателят на протокола), като в съдържанието му е посочена издадената на получателя фактура и е начислен върху посочената в нея данъчна основа ДДС, [който ДДС е внесен], като едва след това получателят по доставката е декларирал право на приспадане на [ДДС] („право на ползване на данъчен кредит“ съгласно ЗДДС) въз основа на протокола, съставен от доставчика, и прави ли такава практика практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчнозадълженото лице?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, то към кой момент следва да бъде упражнено правото на данъчен кредит — към момента на издаването на фактурата без включен в нея [ДДС] или към момента на издаването на протокола от доставчика?
Допустима ли е съгласно член 203 [във връзка с] член 178, б. а) и член 176 от Директивата за ДДС и принципа за неутралност уредба като предвидената в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и практика на националната приходна администрация, съгласно които доставчикът по доставки, облагаеми с ДДС, при условие че не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок от настъпването на задължението му за задължителна регистрация по ЗДДС, е единствено задължен за внасяне на ДДС върху доставките, осъществени от него в периода от датата, на която е възникнало задължението му за регистрация, до датата, на която е регистриран от органа по приходите, и не е предвидена възможност доставчикът, на който е установено задължението за [регистрация по] ДДС по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, да издаде коригиращи фактури (или друг документ) на получателите по доставките, за да могат последните да ползват право на приспадане на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Collins

Български

Дело C-83/23: H GmbH (Droit direct au remboursement de la TVA), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.

Трябва ли Директивата за ДДС, разглеждана в светлината на принципите на ефективност и неутралитет на ДДС, да се тълкува в смисъл, че получателят на доставка може да поиска пряко от данъчната администрация на държавата членка, на чиято територия е установен, да му възстанови ДДС, който той е платил на доставчика, който по погрешка е начислил националния ДДС на тази държава членка вместо дължимия по закон ДДС на друга държава членка и го е превел на данъчните органи на първата държава членка, в случай че тези органи вече са възстановили ДДС на доставчика, който е в производство по ликвидация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-532/23: Lear Corporation Hungary, Определение от 10 април 2024 г.

Как следва да се тълкува чл. 183 от Директива 2006/112 във връзка с принципите на равностойност, ефективност и данъчна неутралност по отношение на възстановяването на ДДС и начисляването на лихви за забава, когато нормативно условие е било обявено за противоречащо на правото на Съюза?
Допустимо ли е националната практика да изключва задължението за изплащане на лихви за забава, които не са били изрично посочени в първоначалното искане, и при какви условия не може да се квалифицира като ново и погасено по давност второ искане за лихви за забава?
Следва ли второ искане за лихви за забава, което обхваща нов период, да се счита за допълнение към първото искане, ако се отнася до същото нарушение на правото на Съюза и възможността за разширяване на времевия обхват е станала известна едва след национално съдебно решение, постановено във връзка с решение на Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/23: ZSE Elektrárne, Определение от 5 октомври 2023 г.

Какви са изискванията по отношение на условията за възстановяване на ДДС съгласно принципа на данъчна неутралност и как следва да се тълкува разумният срок за такова възстановяване?
При какви обстоятелства възниква право на лихви за забава при възстановяване на надвнесен ДДС и от кой момент следва да започне изчисляването им с оглед на принципите на еквивалентност и ефективност?
В какви граници националният съд следва да упражни своята преценка по отношение на началния момент за начисляване на лихви и адекватността на обезщетението при забавено възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Pitruzzella

Словашки

Дело C-426/22: SOLE-MiZo, Определение от 20 юни 2023 г.

Допуска ли националната уредба или практика определянето на лихви върху възстановяван ДДС по начин, който не осигурява адекватно обезщетение за данъчно задълженото лице в съответствие с принципите на ефективност и данъчна неутралност?
Съвместима ли е практика, при която лихва се начислява само за ограничен период, с изискванията на правото на Съюза за пълна компенсация на загубата, причинена от недостъпността на сумите, включително обезценката на парите поради инфлацията?
Отговаря ли националната правна уредба на принципа на еквивалентност, доколкото условията за изплащане на лихви по искове, основани на правото на Съюза, се прилагат еднакво към аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Pitruzzella

Дело C-114/22: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Warszawie (TVA – Acquisition fictive), Съдебно решение от 25 май 2023 г.

Трябва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на неутралност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 88, параграф 3a, точка 4, буква c) от [Закона за ДДС], съгласно която, ако се установи, че придобиването на дадено право (вещ) представлява привидна сделка по смисъла на националното гражданско право, на данъчнозадълженото лице се отказва правото да приспадне ДДС за това придобиване, независимо дали целеният със сделката резултат е да се извлече данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с една или няколко от целите на [тази директива], и дали това е основната цел на възприетото договорно разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Полски

Дело C-690/22: Shortcut, Определение от 24 май 2023 г.

Могат ли държавите членки да обвързват упражняването на правото на приспадане на ДДС с допълнителни условия относно съдържанието на фактурите извън изискванията на Директива 2006/112/ЕО?
Достатъчно конкретни ли са описания като „услуги по разработване на приложения“ във фактурите, за да позволят упражняване на правото на приспадане на ДДС?
Може ли да бъде отказано правото на приспадане на ДДС само поради формални пропуски във фактурата, когато материалните изисквания за това право са изпълнени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Португалски

Дело C-289/22: A.T.S. 2003, Определение от 9 януари 2023 г.

Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална практика, според която правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано на основание, че данъчнозадълженото лице е организирало икономическата си дейност по начин, водещ до намаляване на разходите му, без наличие на напълно изкуствена конструкция, създадена единствено с цел данъчно предимство?
Какви са условията и доказателствените изисквания за отказ на правото на приспадане на ДДС, по-специално относно необходимостта от установяване на обективни данни за измама или участие в измама с ДДС?
Достатъчно ли е нарушението на национални правила, уреждащи доставките на услуги, за да обоснове отказ на правото на приспадане на ДДС, или е необходимо да се докаже връзка между това нарушение и измамата или участието в измамна схема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Pikamae

Дело C-397/21: HUMDA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност и данъчен неутралитет, в смисъл че не допускат национална правна уредба и основаващата се на нея национална практика, по силата на които, когато данъчнозадължено по ДДС лице издаде поради грешка фактура с ДДС за освободена от ДДС доставка и внесе този данък в държавния бюджет, което обстоятелство може да се докаже, и получателят на фактурата плати този ДДС на издателя, който го е фактурирал, националният данъчен орган не възстановява този ДДС нито на издателя, нито на получателя на фактурата?
2) При утвърдителен отговор от Съда на Европейския съюз на първия преюдициален въпрос, трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност, данъчен неутралитет и недопускане на дискриминация, в смисъл че не допускат национална правна уредба, която в описания [в първия преюдициален въпрос] случай не позволява на получателя на фактурата да поиска възстановяването на ДДС направо от националния данъчен орган или позволява това само когато се окаже невъзможно или изключително трудно да се претендира въпросната сума на ДДС чрез друг гражданскоправен способ, по-специално когато издателят на фактурата междувременно е обявен в ликвидация?
3) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос, длъжен ли e националният данъчен орган да плати лихви върху подлежащия на възстановяване ДДС, и ако това е така — за какъв период от време и прилагат ли се в това отношение общите правила за възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.