4.10.02.01.08.04 - Правила, регулиращи правото на приспадане

1) Противоречи ли на принципа на данъчен неутралитет (член 9 от Директива (2006/112) правно тълкуване, според което получателят на фактура не може да упражни правото си на приспадане, ако лицензът на индивидуалния предприемач, издал тази фактура, е бил отнет от общинските власти преди изпълнението на договора или преди издаването на фактурата?
2) С оглед на принципа на данъчен неутралитет възможно ли е обстоятелството, че издалият фактурата индивидуален предприемач не е декларирал наетите от него работници (които следователно работят „на черно“) и на това основание данъчната администрация е установила, че въпросният предприемач няма декларирани работници, да доведе до това, че получателят на фактурата вече няма право да приспада данъка?
3) Може ли да се счита, че получателят на фактурата е проявил небрежност, като не е проверил дали съществува правоотношение между работниците, наети за извършването на строителни работи, и издателя на фактурата, нито дали последният е изпълнил своето данъчно задължение за деклариране или всяко друго задължение по отношение на тези работници
Може ли да се приеме, че това поведение представлява обективен факт, който може да установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС?
4) С оглед на принципа на данъчен неутралитет може ли в рамките на своята оценка националната юрисдикция да вземе предвид предходните обстоятелства, когато цялостната преценка на всички обстоятелства по случая я навежда на извода, че сделката не е била извършена между посочените във фактурата страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Дело C-80/11: Mahagében и Dávid, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.

Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях?
Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Дело C-218/10: ADV Allround, Съдебно решение от 26 януари 2012 г.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“ включва и осигуряването на самонает персонал, който не е нает на работа […] от доставящия услугата предприемач?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и] параграф 3, буква a), [както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че в националното процесуално право трябва да се предвидят разпоредби, за да може преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия върху нея данък да се правят по един и същ начин спрямо доставящия и получаващия услугата предприемач дори когато по отношение на двамата предприемачи компетентност имат различни данъчни администрации?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че срокът, през който получателят на доставката може да поиска възстановяването на заплатения по получена доставка данък, не трябва да изтича преди по отношение на доставящия услугата предприемач да бъде постановено окончателно решение относно облагаемостта и дължимия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mazak

Немски

Дело C-274/10: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Съвместимо ли е с член 183 от Директива 2006/112/ЕО национално правило, което допуска възстановяване на надвзетия ДДС само ако данъчнозадълженото лице е платило изцяло насрещната престация по получените доставки?
Допустимо ли е национална правна уредба да задължава данъчнозадължените лица систематично да прехвърлят надвзетия ДДС към следващи данъчни периоди, когато не е извършено плащане по съответните сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Bot

Дело C-438/09: Dankowski, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

Следва ли член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на ДДС, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС, и ако да — допуска ли член 17, параграф 6 от тази директива национална правна уредба, която изключва правото на приспадане, когато услугите са предоставени от такова данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Полски

Дело C-385/09: Nidera Handelscompagnie, Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи правото на приспадане на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която право да приспаднат ДДС имат само данъчнозадължените лица, идентифицирани за целите на ДДС, т.е. само данъчнозадължените лица, които са се регистрирали като задължени по ДДС в съответната държава членка (в конкретния случай Литва) съгласно установените процедури?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на общите принципи за приспадане на ДДС, закрепени в Директива 2006/112/ЕО, правна уредба, по силата на която данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС, може да приспадне платения по получени доставки и (или) при внос ДДС, с който се облагат стоките и (или) услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, само при положение че тези стоки ще се използват за целите на неговата облагаема по ДДС дейност, т.е. че няма право да приспадне платения по получени доставки ДДС (при вноса), с който се облагат стоките и услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, ако тези стоки вече са били използвани за целите на тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston

Литовски

Дело C-392/09: Uszodaépítő, Съдебно решение от 30 септември 2010 г.

Съвместима ли е с членове 17 и 20 от Шеста директива правна разпоредба на държава членка, влязла в сила на 1 януари 2008 г., след възникване на правото на приспадане на данъка, която за приспадането на ДДС, платен и деклариран за доставени стоки или предоставени услуги през финансовата 2007 г., изисква промяна на съдържанието на фактурите и представяне на допълнителна декларация?
Съвместима ли е с общите принципи на правото [на Съюза] и по-конкретно обективно оправдана, разумна, пропорционална и съответстваща на принципа на правната сигурност ли е мярката по член 269, параграф 1 от новия закон за ДДС, съгласно която при изпълнение на посочените в този член изисквания правата и задълженията се определят и прилагат в съответствие с разпоредбите на новия закон, дори когато са възникнали преди неговото влизане в сила, но в рамките на давностния срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jaaskinen

Дело C-472/08: Alstom Power Hydro, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.

Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска държава [членка] да предвиди в своето законодателство срок от три години за погасяването по давност на правото да се получи възстановяване на надвзетия [ДДС] (разликата между данъка по извършени доставки и данъка, който подлежи на приспадане по получени доставки)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Cruz Villalon