4.10.02.01.08.04 - Правила, регулиращи правото на приспадане

Трябва ли Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че упражняването на правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) може да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, на която се основава правото на приспадане, е част от такава измама, когато, в случай че действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, това данъчнозадължено лице не е доказало, че този доставчик е имал качеството „данъчнозадължено лице“, ако с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от посоченото данъчнозадължено лице, липсват необходимите данни, за да се провери, че действителният доставчик е имал такова качество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Чешки

Дело C-281/20: Ferimet, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 168 и съответните други членове от Директива 2006/112 и принципът на данъчна неутралност, който следва от тази директива, както и съответната тълкувателна практика на Съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат приспадане на ДДС от тези търговци, които при механизма за обратно начисляване издават удостоверителен документ (фактура) за извършената от тях сделка по придобиване на стоки, като в посочения документ отразяват фиктивен доставчик, при положение че придобиването безспорно е било осъществено от въпросния търговец, който е използвал закупените материали в своята търговска дейност?
В случай че практика като описаната (която трябва да се счита за известна на съответното лице) може да се квалифицира като измама или злоупотреба за целите на отказа да се признае приспадане на ДДС, необходимо ли е, за да не се признае посоченото приспадане, да се докаже и наличието на данъчно предимство, което е несъвместимо с целите на уредбата на ДДС?
Накрая, ако такова доказване е необходимо, трябва ли данъчното предимство, което би позволило да се откаже признаване на приспадането и което евентуално трябва да се установи в конкретния случай, да се отнася единствено до самото данъчнозадължено лице (приобретател на стоките), или може евентуално да е свързано с други участници в сделката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Pikamae

Испански

Дело C-521/19: Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, Съдебно решение от 1 юли 2021 г.

Трябва ли с оглед на принципите на данъчна неутралност, на забрана на данъчните измами и на злоупотребата с право и на забрана на неправомерно нарушаване на конкуренцията членове 73 и 78 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебната практика за нейното тълкуване, съгласно които в случаите, когато данъчните органи установят наличието на недекларирани сделки, които са облагаеми с ДДС и за които не са издадени фактури, ДДС следва да се счита за включен в цената, уговорена от страните за тези сделки?
Следователно възможно ли е в случаите на измама, при които сделката е укрита от данъчните органи, за целите на правилното установяване на задължения и на налагането на съответните санкции да се приеме, че платените и получените суми не включват ДДС, както може да се заключи от решения на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2016 г., Astone (C‑332/15, EU:C:2016:614), от 5 октомври 2016 г., Мая Маринова (C‑576/15, EU:C:2016:740), и от 7 март 2018 г., Dobre (C‑159/17, EU:C:2018:161)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Hogan

Испански

Дело C-844/19: INSS, Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава от данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок кредит за ДДС, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такова правило за начисляване на лихви?
Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на цената съгласно член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС, начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да провери редовността на декларираното от данъчнозадълженото лице право?
Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правило за начисляване на лихви при забавено възстановяване на кредит за ДДС, да се заключи, че при изчисляване на лихвите националните съдилища следва да прилагат правната последица, предвидена в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9, независимо че фактите в главното производство не попадат в приложното поле на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Немски

Дело C-895/19: A. (Exercice du droit à déduction), Съдебно решение от 18 март 2021 г.

Данъчни въпроси

Трябва ли член 167 във връзка с член 178 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, съгласно които упражняването на правото на приспадане на данъка по получени доставки в същия данъчен период, в който подлежи на отчитане дължимият данък за сделките, представляващи вътреобщностно придобиване на стоки, зависи от условието дължимият данък във връзка с тези сделки да е посочен в съответната справка-декларация за ДДС в определен преклузивен срок (в Полша — три месеца) от края на месеца, през който е възникнало задължението за плащане на данъка по отношение на придобитите стоки и услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Saugmandsgaard Oe

Полски

Дело C-611/19: Crewprint, Определение от 3 септември 2020 г.

Може ли правото на приспадане на ДДС да бъде отказано на данъчно задължено лице само въз основа на обстоятелството, че то е участвало в сделки с измамни доставчици, ако не е установено, че лицето е знаело или е трябвало да знае за извършената измама?
Допустимо ли е данъчната администрация да изисква от данъчно задълженото лице да извършва проверки на доставчиците, които по своята същност са отговорност на самата администрация?
Какви са доказателствените изисквания за установяване на знание или участие в измама от страна на данъчно задълженото лице с оглед отказа на правото на приспадане на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Pikamae

Унгарски

Дело C-691/17: PORR Építési Kft., Съдебно решение от 11 април 2019 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално принципите на пропорционалност, данъчен неутралитет и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националния данъчен орган, който, без да е налице данъчна измама, отказва при начисляване на данъка правото на приспадане, което може да бъде упражнено въз основа на фактура с ДДС, издадена по общия ред за облагане, като счита, че би било правилно фактурата за сделката да се издаде в съответствие с механизма за обратно начисляване, но без преди отказа на правото на приспадане данъчният орган да е разгледал:
– дали издателят на фактурата може да възстанови на получателя на фактурата неправилно платения ДДС, и
– дали издателят на фактурата може законосъобразно (в рамките на националната правна уредба) да я коригира и по този начин да получи от данъчния орган възстановяване на неправилно платения от него данък?
Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално принципите на пропорционалност, данъчен неутралитет и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националния данъчен орган, който отказва при начисляване на данъка правото на приспадане, което може да бъде упражнено въз основа на фактура с ДДС, издадена по общия ред за облагане, като счита, че би било правилно фактурата за сделката да се издаде в съответствие с механизма за обратно начисляване, и според който при начисляване на данъка не се предвижда възстановяване на неправилно платения данък на получателя на фактурата, въпреки че издателят на фактурата е внесъл в държавния бюджет сумата на ДДС от фактурите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Унгарски

Дело C-491/18: Mennica Wrocławska, Определение от 13 декември 2018 г.

Съвместими ли са с Директива 2006/112/ЕО и принципите на неутралитет и пропорционалност национални практики, които отказват право на приспадане на ДДС единствено поради грешка в идентификацията на стоките във фактурите, въпреки че данъчно задълженото лице е предоставило всички необходими документи и обяснения за реалността и естеството на сделките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Bobek

Полски

Дело C-664/16: Vădan, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.

Следва ли Директива 2006/112/ЕО като цяло, и по-конкретно разпоредбите на членове 167, 168, 178, 179 и 273, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължено лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадане на ДДС, да упражни правото си на приспадане, в случай че в конкретен контекст като този в главното производство то не е в състояние да докаже сумите, заплатени по получени доставки на стоки и услуги, като представи данъчни фактури?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че като допустима и адекватна мярка за определяне на обхвата на правото на приспадане може да се възприеме способ за косвена оценка (чрез съдебна експертиза), изготвена от независим оценител въз основа на обема на строителните работи/труда, произтичащ от експертизата в строителството, доколкото доставките на стоки (строителните материали) и на услуги (разходите за труд за съответните строителни работи) са извършени от регистрирани за целите на ДДС лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Предстои добавяне

Румънски

Дело C-8/17: Biosafe – Indústria de Reciclagens, Съдебно решение от 12 април 2018 г.

Допускат ли Директивата за ДДС, и по-специално членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 219, както и принципът на неутралитет законодателство, по силата на което, когато прехвърлителят на стоките, данъчнозадължено лице по ДДС, е бил подложен на данъчна проверка, при която се установява, че действително приложената ставка на ДДС е по-ниска от дължимата, той заплаща на държавата допълнителното задължение и претендира да получи съответното плащане от купувача, също данъчнозадължено лице по ДДС, но срокът за приспадане на това допълнително задължение по отношение на последния тече от момента на издаване на първоначалните фактури, а не от издаването или получаването на документите за корекция?
При отрицателен отговор на предходния въпрос възниква съмнението дали посочената директива, и по-специално същите членове от нея, и принципът на неутралитет допускат законодателство, по силата на което при получаване на документите за корекция на първоначалните фактури, издадени след данъчна проверка и след заплащане в полза на държавата на допълнителното задължение, с които документи се претендира възстановяване на платеното допълнително задължение, при положение че предвиденият срок за упражняване на правото на приспадане вече е изтекъл, купувачът на стоките може правомерно да откаже плащането, като се приема, че невъзможността за приспадане на допълнителното задължение обосновава отказа от плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott