4.10.02.01.07.02.03 - Сделки, засягащи депозитни, текущи сметки и т.н.
Сделки, засягащи депозитни, текущи сметки и т.н.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) В съответствие с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] ли е практиката на държава членка, съгласно която обработката на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници - което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък - се счита за доставка на услуги, която е самостоятелна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато разходите за обработка в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се начисляват и фактурират не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в трета държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС ли е практиката на държава членка, съгласно която разходите, събирани за обработка на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а], засягащ[а] плащания [или] дългове“?
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, ли е практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурата трябва да плати ретроактивно ДДС върху разходите за обработка, въпреки че през годините преди спорната ревизия данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита разходите за обработка за освободени от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни пътници, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“?
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС ли е практиката на данъчната администрация на държава членка да счита насрещната престация, без данъци, посочена в издадените фактури за разходите за обработка, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-801/19: Franck, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Следва ли член 135, параграф 1, букви б) и г) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тези разпоредби освобождаване от ДДС съответно за отпускането на кредити и за сделките с други прехвърляеми инструменти се прилага по отношение на сделка, която за данъчнозадълженото лице се състои в предоставяне на разположение на друго данъчнозадължено лице срещу възнаграждение на парични средства, получени от факторингово дружество след прехвърлянето на последното на запис на заповед, издаден от второто данъчнозадължено лице, като първото данъчнозадължено лице гарантира на това факторингово дружество възстановяването на сумата по посочения запис на заповед на падежа му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/18: Cardpoint, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Техническите и административните услуги, извършвани от доставчик на услуги за банка, ползваща банкомати, и тегленето на пари в брой от тази банка чрез банкомати освободени ли са на основание член 13, Б, буква г), точка 3 от [Шеста директива] от [ДДС], когато съгласно [решение Bookit] подобни технически и административни услуги, извършвани от доставчик на услуги за плащания с карти при продажба на билети за кино, не са освободени от данък въз основа на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/17: DPAS, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в главното производство, състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя
По-специално навеждат ли решения [от 26 май 2016 г., Bookit (C‑607/14, EU:C:2016:355) и от 26 май 2016 г., National Exhibition Centre (C‑130/15, непубликувано, EU:C:2016:357),] на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС] не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод
Или решение [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646),] навежда на обратния извод?
Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието „събиране на дългове“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС]
По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646)] по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по [цитираното] дело), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/15: National Exhibition Centre, Съдебно решение от 26 май 2016 г.
Следва ли член 13Б, буква д), точка 3 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, предвидено за сделки, свързани с плащания и преводи, се прилага за услуга, описана като „обработка на плащане с дебитна или кредитна карта“, като тази по главното производство, извършвана от данъчно задължено лице — доставчик на тази услуга, когато физическо лице купува чрез този доставчик билет за представление или друго събитие, което доставчикът продава от името и за сметка на друго лице и което това физическо лице заплаща с дебитна или кредитна карта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/14: Bookit, Съдебно решение от 26 май 2016 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от ДДС се прилага към услуга „по обработване на картови плащания“ като разглежданата в главното производство, която се извършва от данъчнозадължено лице, доставчик на тази услуга, когато дадено лице купува посредством този доставчик билет за кино, който последният продава от името и за сметка на друг правен субект, независимо дали посоченото лице плаща с дебитна или кредитна карта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/14: Hedqvist, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че сделките, описани като обмяна на виртуална валута срещу традиционна валута и обратно, извършени от доставчика срещу възнаграждение, добавено от него при определянето на обменния курс, представляват възмездна доставка на услуга?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 135, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че горепосочените обменни сделки са освободени от данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/12: ATP PensionService, Съдебно решение от 13 март 2014 г.
Следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че изразът „специални инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите членки“ включва пенсионни фондове като разглежданите в случая, които притежават следните характеристики, при положение че държавата членка признава като специални инвестиционни фондове институциите, представени в точка 2 от настоящото запитване:
а) възвръщаемостта за служителя (член на пенсионен фонд) зависи от печалбата, реализирана от инвестициите на пенсионния фонд,
б) работодателят не е задължен да прави допълнителни плащания за осигуряване на определена възвръщаемост на члена на пенсионен фонд,
в) пенсионният фонд инвестира колективно натрупаните средства, като прилага принципа за разпределяне на риска,
г) по-голямата част от плащанията в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи (социалните партньори), представляващи отделните служители и работодатели, а не на личното решение на отделния служител,
д) отделният служител може лично да вземе решение да прави допълнителни вноски в пенсионния фонд,
е) самостоятелно заетите лица, работодателите и ръководителите могат да решат да правят вноски в пенсионния фонд,
ж) предварително определена част от пенсионните спестявания на служителите, уговорена в колективния трудов договор, се използва за изплащане на пожизнена пенсия,
з) членовете на пенсионния фонд понасят неговите разноски,
и) плащанията до определен размер в пенсионния фонд подлежат на приспадане съгласно националната уредба за данъчно облагане на доходите,
й) плащанията по индивидуалния пенсионен план, включително в пенсионен фонд, създаден към финансова институция, в рамките на който е възможно вноските да се инвестират в специален инвестиционен фонд, подлежат на приспадане съгласно националната уредба за данъчно облагане на доходите в същия размер, както е посочено по буква и),
к) за сметка на правото на приспадане на вноските за данъчни цели по буква и) изплатените суми подлежат на данъчно облагане,
л) натрупаните средства по принцип следва да се изплатят след навършване на пенсионна възраст от съответното лице?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „управление“ включва услуга като разглежданата в настоящия случай (вж. точка 1.2 от запитването)?
Следва ли съгласно член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива услуга като разглежданата в настоящото производство, засягаща вноските в пенсионен фонд (вж. точка 1.2 от запитването), да се разглежда като една-единствена услуга, или като няколко отделни услуги, които подлежат на самостоятелна преценка?
Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, въведено с тази разпоредба за сделките, засягащи плащания или преводи, обхваща услуга като разглежданата в настоящия случай, засягаща вноските в пенсионен фонд (вж. точка 1.2 от запитването)?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС, въведено с тази разпоредба за сделките, засягащи депозитите или текущите сметки, обхваща услуга като разглежданата в настоящия случай, засягаща вноските в пенсионен фонд (вж. точка 1.2 от запитването)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/10: Nordea Pankki Suomi, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.
Следва ли член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че услугите суифт, описани в точка 1 от това решение, които са използвани за извършване на плащания и сделки с ценни книжа между финансови институции, са освободени от облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/09: AXA UK, Съдебно решение от 28 октомври 2010 г.
Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна на клиент, който желае да получава плащания от трети лица и която се състои в събиране на суми от банковите сметки на тези трети лица чрез системата за „директен дебит“ и в представяне на отчет пред клиента за всички получени плащания, попада в обхвата на освобождаването от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.