4.10.02.01.02 - Обхват

1) С оглед на тълкуването на член 2, точка 1 и на член 4 от Шеста директива: при продажба (покупка) на несъбираеми вземания, когато купувачът се ангажира с действията във връзка със събирането на тези вземания и поема риска от неизпълнение от страна на длъжниците, трябва ли да се счита, че той предоставя възмездно услуга и извършва икономическа дейност дори когато покупната цена:
– не се определя въз основа на номиналната стойност на вземанията, намалена с определена по взаимно съгласие сума за поемането на действията за събиране на вземанията и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците,
– а се определя въз основа на оценката на риска от неизпълнение за всяко вземане, като събирането на вземането има само второстепенно значение спрямо направеното за поемането на риска от неизпълнение намаление?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на тълкуването на член 13, Б, буква г), точки 2 и 3 от Шеста директива:
а) когато несъбираемите вземания се придобиват на цена, значително по-ниска от номиналната им стойност, поемането на риска от неизпълнение от купувача на вземанията освободена доставка ли е, доколкото с него се предоставя друга гаранция или обезпечение?
б) ако поемането на риска от неизпълнение е освободена доставка:
на какво основание се освобождава събирането на вземането: като част от единна доставка, като съпътстваща доставка или като самостоятелна доставка?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако не е налице освободена доставка, с оглед на тълкуването на член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива:
трябва ли възнаграждението за облагаемата сделка да се определи въз основа на действителните разходи по събирането или въз основа на оценката на страните за разходите по събирането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jaaskinen

Немски

Дело C-504/10: Tanoarch, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.

Може ли данъчнозадължено лице да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, изразяваща се в прехвърлянето на дял от съсобственост, предоставящо право върху изобретение, при обстоятелства, характеризиращи се по-специално с това, че посоченото право се притежава от няколко лица, включително от неговия прехвърлител и от неговия приобретател?
Следва ли запитващата юрисдикция да установи наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, като вземе предвид всички факти, характеризиращи разглежданата в главното производство доставка на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Словашки

Дело C-180/10: Słaby и др., Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

Следва ли по отношение на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директивата [за ДДС] — който продава използвани за неговата земеделска дейност парцели, предназначени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС) — да се приложи член 16 от тази директива, съгласно който отреждането на стопански активи на предприятие за личните нужди на данъчнозадълженото лице или за цели извън предмета на стопанската му дейност се третира като възмездна доставка само когато дължимият ДДС за тези активи е подлежал на пълно или частично приспадане?
[При утвърдителен отговор на този въпрос] трябва ли земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директивата [за ДДС] — който продава използвани по-рано за земеделската му дейност парцели, отредени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС) — на основание на тази продажба да се счита за данъчнозадължено за ДДС лице по общия режим?
Трябва ли физическо лице, поради това че, след като е извършвало земеделска дейност върху недвижим имот, я е прекратило след осъществено по независещи от него причини изменение на плановете за устройство на територията, с което имотът се преобразува в частна собственост и се разделя на по-малки парцели (предназначени за строителство на ваканционни жилища), продава парцелите, да се счита за данъчнозадължено за ДДС лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС и на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, както и за лице, задължено да плаща този данък поради упражняване на търговска дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Mazak

Полски

Дело C-464/10: Henfling и др., Съдебно решение от 14 юли 2011 г.

Трябва ли член 6, параграф 4 и член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето на освобождаване от данък за услуги, предоставени от комисионер, който участва в сделка от свое име, но за сметка на доверител, организиращ предоставянето на посочените в член 13, Б, буква е) услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Bot

Френски

Дело C-497/09: Bog и др., Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Представлява ли доставка на стоки по смисъла на член 5 от Шеста директива доставянето на готови ястия или храни за непосредствена консумация?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали са осъществени допълнителни елементи на услугите (снабдяване с оборудване за консумация на място, маси, столове, друго оборудване за хранене, кинопрожекция)?
В случай че понятието „хранителни продукти“ по смисъла на категория 1 от приложение З към Шеста директива включва също ястия или храни, предназначени за непосредствена консумация, трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва също предоставянето на прясно приготвени ястия или храни, които купувачът консумира на място, без да ги отнася в къщи, използвайки оборудване за хранене, като например бар плот, високи маси и други подобни приспособления?
Следва ли процесът на приготвяне на ястията и храните да се счита за елемент от доставката на услуги, когато трябва да се реши и дали цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг за тържества и церемонии (предоставянето на готови за консумация ястия и храни, заедно с транспортирането им и евентуално доставянето на прибори и съдове и/или високи маси, както и отсервирането на предоставените за използване предмети), трябва да се квалифицира като доставка на храни, която ползва данъчно предимство (категория 1 от приложение З към тази директива) или като доставка на услуги, която не ползва данъчно предимство (член 6, параграф 1 от тази директива)?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с разпоредбите на член 2, точка 1 във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива обстоятелството, че квалифицирането на цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг като доставка на стоки или като доставка на специални услуги се основава единствено на броя на елементите, които имат характер на доставка на услуги (две или повече) в сравнение с частта, която представлява доставка на стоки, или елементите, които имат характер на доставка на услуги трябва да бъдат преценявани независимо от техния брой — и при положителен отговор, по какви критерии?
Трябва ли понятието „хранителни продукти“ по категория 1 от приложение З към Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва само храната „за вкъщи“, каквато обичайно се продава в магазините за хранителни стоки, или в него се включват също ястия и храни, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston

Немски

Дело C-270/09: MacDonald Resorts, Съдебно решение от 16 декември 2010 г.

Какъв е характерът на доставките на услуги, извършени от оператор като жалбоподателя по главното производство в рамките на система като разглежданата в главното производство „опционна“ програма, и как се определя мястото на изпълнение на тези доставки, както и дали предвиденият в член 13, Б, буква б) от Шеста директива режим на дерогиране се прилага спрямо тези доставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Trstenjak

Дело C-276/09: Everything Everywhere, Съдебно решение от 2 декември 2010 г.

За целите на събирането на ДДС, и по-специално на прилагането на разпоредбите, свързани с предвидените в Шеста директива случаи на освобождаване, допълнителни разходи, фактурирани от доставчик на далекосъобщителни услуги на неговите клиенти, когато последните използват определени начини на плащане, представляват ли насрещна престация за доставка от същия доставчик на неговите клиенти на услуги по обработка на плащанията, която трябва да се разглежда като самостоятелна по отношение на предоставянето на далекосъобщителни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Cruz Villalon

Дело C-84/09: X, Съдебно решение от 18 ноември 2010 г.

Следва ли член 20, първа алинея и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че определянето на дадена сделка като вътреобщностна доставка или придобиване зависи от спазването на определен срок, в който трябва да започне или завърши превозът на разглежданата стока от държавата членка на доставката към държавата членка по местоназначение, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че става въпрос за ново превозно средство, което придобиващото физическо лице възнамерява да ползва в определена държава членка?
Кой е моментът, който трябва да се вземе предвид в случай на вътреобщностно придобиване, за да се прецени дали превозното средство е ново по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Шведски

Дело C-581/08: EMI Group, Съдебно решение от 30 септември 2010 г.

Как трябва да се тълкува член 5, параграф 6, последно изречение от Шеста директива в контекста на обстоятелствата по настоящото дело?
По-конкретно, какви са съществените характеристики на „мостра“ по смисъла на член 5, параграф 6, последно изречение от Шеста директива?
Има ли право държава членка да ограничи тълкуването на термина „мостра“, съдържащ се в член 5, параграф 6, последно изречение от Шеста директива, до:
а) дадена на настоящ или потенциален клиент на предприятието промишлена мостра във форма, която обикновено не е на разположение за масова продажба (до 1993 г.)?
б) една-единствена или само първата от няколко мостри, дадени от едно и също лице на един и същи получател, когато тези мостри са еднакви или не се различават съществено една от друга (след 1993 г.)?
Има ли право държавата членка да ограничи тълкуването на термина „подаръци с малка стойност“, съдържащ се в член 5, параграф 6, последно изречение от Шеста директива, по такъв начин, че да изключи:
а) подарък, който е част от поредица или от последователни подаръци, правени редовно на едно и също лице (до октомври 2003 г.)?
б) фирмени подаръци, направени на едно и също лице в рамките на период от дванадесет месеца, чиято обща стойност надвишава 50 GBP (след октомври 2003 г.)?
При положителен отговор на [втората част на третия въпрос по-горе, или на част от [четвъртия въпрос], когато данъчнозадължено лице прави подобен или еднакъв подарък, представляващ музикален запис, на две или повече физически лица поради личните им качества, благодарение на които те могат да повлияят върху публичната известност на съответния артист, има ли право държавата членка да счита, че тези вещи са дадени на едно и също лице само защото тези физически лица са наети на работа от едно и също лице?
От значение ли е за отговорите на въпроси [от първи до пети] обстоятелството, че получателят е неограничено данъчнозадължено лице или е нает на работа от неограничено данъчнозадължено лице, което има (или е имало) право да приспадне дължимия данък по получени доставки на стоки, представляващи мостри?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jaaskinen

Дело C-40/09: Astra Zeneca UK, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.

Трябва ли при обстоятелствата в настоящия случай член 2, точка 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че когато по силата на уговореното в трудовия му договор служителят има право да избере да получава част от възнаграждението си под формата на ваучер на номинална стойност, предоставянето на този ваучер от работодателя на служителя представлява възмездна доставка на услуги?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 6, параграф 2, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето на ваучера от работодателя на служителя по силата на трудовия договор трябва да се разглежда като доставка на услуги, при положение че ваучерът е предназначен да се използва за лични нужди от служителя?
Ако предоставянето на ваучера не е нито възмездна доставка на услуги по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, нито доставка на услуги по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от тази директива, трябва ли член 17, параграф 2 от същата директива да се тълкува в смисъл, че позволява на работодателя да си възстанови ДДС, който е заплатил при закупуването на ваучера и предоставянето му на служителя по силата на трудовия договор, при положение че ваучерът е предназначен да се използва за лични нужди от служителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi