4.08.03 - Изпълнение на правилата на конкуренция
Изпълнение на правилата на конкуренция
Дело C-286/24: Meliá Hotels International, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо предварителен иск за получаване на достъп до доказателства преди да бъде предявен иск за обезщетение за вреди по смисъла на член 2, точка 4 от тази директива, когато такъв предварителен иск е предвиден от националното право?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че доказването на вероятната основателност на претенция за претърпени вреди по смисъла на тази разпоредба изисква да се докаже, че има по-голяма вероятност условията за ангажиране на отговорността за нарушение на конкурентното право да са изпълнени, отколкото да не са?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че решението на Европейската комисия, с което се установява наличието на нарушение на конкурентното право на Съюза под формата на вертикално ограничение с оглед на целта, е достатъчно, за да се установи вероятната основателност на претенция за претърпени вреди, и дали обстоятелството, че това решение е постановено след процедура за постигане на споразумение, влияе върху отговора на този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/23: FL und KM Baugesellschaft и S, Съдебно решение от 26 май 2025 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният орган по конкуренция и компетентната национална юрисдикция по дела за картели са длъжни в рамките на механизма за административно сътрудничество, предвиден с тази правна уредба, да изпратят на прокуратурата при поискване от нейна страна преписките на този орган и на тази юрисдикция, включително изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и исканията за постигане на споразумение, които фигурират в тези преписки, както и получените от тях сведения?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1 да се тълкува в смисъл, че предоставената с него защита на изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и на исканията за постигане на споразумение обхваща и документите и сведенията, които са били представени, за да се изложи, конкретизира и докаже съдържанието на тези изявления и искания?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1, разглеждан през призмата на член 47, първа и втора алинеи и на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в рамките на наказателно производство, което няма за предмет нарушение на правото в областта на конкуренцията, право на достъп до изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и до исканията за постигане на споразумение, изготвени за целите на производство пред национален орган по конкуренция и изпратени на националните наказателни органи, имат обвиняемите, които не са направили тези изявления или искания, както и другите участници в това наказателно производство, и по-конкретно лицата, увредени от съответното нарушение на правото в областта на конкуренцията, които искат обезщетение за причинените им с това нарушение вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/23: Caronte & Tourist, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС, разгледан в светлината на принципите на защита на конкуренцията и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от [Закон № 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение в рамките на 90‑дневен срок от момента, в който органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/23: ASG 2, Съдебно решение от 28 януари 2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/22: Комисия/Intel Corporation, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да се произнася ultra petita и да разглежда въпроси извън рамките на спора, определени от страните?
Спазени ли са правилата за тълкуване и прилагане на критериите за годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията?
Нарушено ли е правото на защита на Европейската комисия при проверката на прилагането на критерия AEC?
Спазен ли е изискваният стандарт на доказване и правилно ли е приложен критерият AEC по отношение на Dell, включително по отношение на изопачаване на доказателствата и правото на защита на Комисията?
Допуснати ли са грешки при прилагането на критерия AEC и нарушено ли е правото на защита на Комисията при анализа на спорните отстъпки по отношение на HP?
Правилно ли е тълкуван и приложен критерият AEC и член 102 ДФЕС, включително по отношение на изопачаване на доказателствата и правото на защита на Комисията при анализа на спорните отстъпки по отношение на Lenovo?
Правилно ли е преценена значимостта на констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC и последиците им за крайния извод относно злоупотребата с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/23: Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Гарантирана ли е била безпристрастността на представителите на националните органи по конкуренция в рамките на консултативния комитет при възобновяване на административната процедура след анулиране на предходни решения?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради това, че определени предприятия и сдружения не са били поканени на изслушването от 23 април 2018 г.?
Могла ли е Комисията да откаже да покани Ansfer като заинтересована трета страна на изслушването от 2018 г., въпреки че преди това е била призната за такава?
Спазен ли е принципът за разумен срок при провеждането на административната процедура и довела ли е продължителността ѝ до нарушаване на правата на защита на жалбоподателите?
Обосновано ли е решението на Комисията да наложи санкция с оглед на целите за възпиращ ефект и предотвратяване на безнаказаност, като се вземат предвид особеностите на случая и промените на пазара?
Може ли като основание за налагане на санкция да се използва необходимостта да се гарантира правото на трети лица да предявят искове за обезщетение?
Дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката си относно твърдението, че административната процедура е проведена с необходимата бързина и без неоправдани забавяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/23: Ferriere Nord/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Нарушено ли е правото на защита и принципът на безпристрастност при провеждането на изслушването от 23 април 2018 г. и при участието на Консултативния комитет?
Нарушен ли е принципът на разумния срок при провеждането на административното производство и има ли това нарушение последици за правото на защита на жалбоподателя?
Спазено ли е задължението за мотивиране на спорното решение и съответства ли то на изискванията за законен интерес и пропорционалност при приемането на ново решение за налагане на санкция?
Съвместимо ли е повторното производство и налагането на санкция със забраната за двойно наказване (принцип ne bis in idem), когато предходното решение е отменено поради процесуални нарушения?
Законосъобразен ли е режимът на погасителна давност по член 25 от Регламент № 1/2003 с оглед принципите на правна сигурност, пропорционалност и защита на основните права?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя по отношение на предварителното уведомяване за намерението на Комисията да приложи повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство?
Съответства ли увеличението на глобата поради повторност на нарушението на принципа на пропорционалност, като се отчита продължителността на производството и възпиращият ефект?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на процента на намаление на глобата за периодите на неучастие в определен компонент на картела спрямо различните предприятия адресати на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/22: Orlen/Комисия, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
Нарушено ли е изискването по член 9 от Регламент № 1/2003, като Комисията е приела ангажименти, които не отговарят адекватно на всички опасения за конкуренцията, изложени в изложението на възраженията?
Следва ли Комисията и Общият съд да прилагат принципа на енергийна солидарност по член 194 ДФЕС при оценката на ангажиментите по конкуренция в енергийния сектор?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „явна грешка в преценката“ при съдебния контрол върху оценката на Комисията относно адекватността на ангажиментите?
Допуснати ли са процесуални нарушения при тълкуването и прилагането на член 9, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно възможността за образуване на производство отново при промяна на обстоятелствата или неизпълнение на ангажиментите?
Допустимо ли е Общият съд да ограничи предмета на спора по отношение на ангажиментите, засягащи българската газопреносна система, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно анализа на ангажиментите за пунктовете на доставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/22: Illumina/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2024 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да разглежда концентрация, която не попада в обхвата на националната правна уредба за контрол върху концентрациите на държавата членка, поискала препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Спазени ли са сроковете и принципите на правна сигурност и добра администрация при подаването и разглеждането на искането за препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания поради предходната практика на Комисията относно концентрации, които не попадат в обхвата на националното законодателство за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/23: Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
Явява ли се глобата, определена от Общия съд при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол, нова и различна по правна същност от първоначално наложената от Комисията глоба?
Нарушено ли е задължението на Комисията по член 266 ДФЕС във връзка с отменителното действие на решението на Общия съд и заместващата правна природа на съдебното решение?
Спазено ли е правото на жалбоподателите на справедлив съдебен процес при мотивирането и разглеждането на основанията от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.