4.08.03.03.05.01 - Равно третиране
Равно третиране
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да не вземе предвид липсата на действително отражение на картела върху пазара при определяне на началния размер на глобата и спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност?
Спазени ли са правилата за доказателствената тежест и мотивиране при определяне на продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението?
Съответства ли на принципа на равно третиране използването на пазарния дял през последната пълна година на нарушението като критерий за определяне на началния размер на глобата при прекъснато участие в картела?
Длъжна ли е Комисията да отчете като смекчаващи обстоятелства оказания върху жалбоподателя натиск, пасивната му роля или систематичното неприлагане на решенията на картела?
Следва ли размерът на глобата да бъде намален поради финансовото състояние на жалбоподателя и специфичната социална обстановка, за да се избегне непропорционална и несправедлива санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорността за нарушението на дружеството майка само въз основа на презумпцията, свързана с притежаването на почти целия капитал на дъщерното дружество, без допълнителни доказателства, и спазен ли е принципът на равно третиране?
Достатъчни ли са представените от жалбоподателя доказателства, за да се обори презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и правилно ли е вменена отговорността за нарушението на Total и Elf Aquitaine?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ЕО и принципът на добра администрация при мотивирането на решението относно вменяването на отговорността на дружествата майки?
Съответства ли увеличаването на размера на глобата с оглед на възпиращия ефект на принципите на пропорционалност и равно третиране, когато се отчита размерът и оборотът на групата?
Допустимо ли е увеличаването на размера на глобата на основание повторното извършване на нарушението с оглед на принципите non bis in idem и на пропорционалност?
Правилно ли е приложено Известието относно сътрудничеството при определяне на намаляването на размера на глобата и следва ли да се признае по-голям принос на жалбоподателя за установяване на фактите или допълнително намаляване на глобата извън приложното поле на Известието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушени ли са Насоките от 1998 г. и принципът на пропорционалност при определянето на началния размер на глобите?
Нарушени ли са Известието относно сътрудничеството от 2002 г., принципите на защита на оправданите правни очаквания, на равно третиране и правото на защита при отказа за освобождаване или намаляване на глобата поради съдействие на Kone?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране при определянето на намалението на глобите за оказаното от Kone сътрудничество извън рамките на Известието относно сътрудничеството от 2002 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Законосъобразно ли е възлагането на отговорност за нарушението на дружествата майки Shell Petroleum и Shell Nederland, при положение че нарушението е извършено от тяхното дъщерно дружество?
Обосновано ли е увеличаването на основната сума на глобата с 50% поради повторност на нарушението и спазени ли са принципите на правна сигурност и пропорционалност?
Съответства ли прилагането на мултипликационен коефициент с възпираща цел на принципите на равно третиране и пропорционалност при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е определен началният размер на глобата, включително прилагането на диференциран подход, класификацията на нарушението и съобразяването с принципите на пропорционалност и равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да разглежда и санкционира картели, които имат ефект само на национално равнище, или тази компетентност следва да бъде упражнена от националните органи по конкуренция?
Допустимо ли е дружествата майки да бъдат подведени под солидарна отговорност за нарушенията на член 81 ЕО, извършени от техните дъщерни дружества, при прилагане на презумпция за решаващо влияние?
Нарушен ли е принципът non bis in idem, когато Комисията налага глоби за нарушения, за които национални органи по конкуренция вече са издали решения за освобождаване от глоба?
Законосъобразно ли е определянето на началния размер на глобите и прилагането на групов коефициент за възпиращ ефект, като се вземат предвид принципите на пропорционалност, равно третиране и индивидуализация на санкцията?
Допустимо ли е увеличаване на основния размер на глобите с 50% поради повторност, когато предходното нарушение не е било установено спрямо същото предприятие или не е имало възможност да се оспори наличието на стопанска единица?
Спазени ли са изискванията на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. и принципите на защита на оправданите правни очаквания и равно третиране при преценката на оказаното от жалбоподателите сътрудничество?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, равно третиране, пропорционалност и добра администрация при определянето на размера на намалението на глобите поради сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството от 2002 г.?
Съответства ли изчисляването на тавана от 10% от оборота по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на оборота на групата, а не на дъщерното дружество, което е пряк извършител на нарушението?
Съразмерни ли са окончателните размери на наложените глоби спрямо тежестта на нарушенията и икономическата мощ на съответните предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушен ли е принципът на законоустановеност на наказанията, като на Комисията е предоставена прекомерна свобода на преценка при определяне на размера на глобите?
Допустимо ли е прилагането на Насоките от 1998 г. и Известието относно сътрудничеството от 2002 г. с обратно действие спрямо нарушения, извършени преди тяхното приемане?
Компетентна ли е Комисията да приема общи правила за определяне на глобите и спазени ли са принципите на прозрачност и предвидимост при приемането на Насоките от 1998 г.?
Съвместимо ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. с принципите nemo tenetur, in dubio pro reo и принципа на пропорционалност?
Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискванията за справедлив процес при административното производство пред Комисията?
Имат ли наложените глоби характер на конфискация в нарушение на международното право и правото на собственост?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. и задължението за мотивиране при определяне на началния размер на глобите?
Нарушени ли са Насоките от 1998 г. при преценката на смекчаващите обстоятелства?
Нарушени ли са Насоките от 1998 г. и Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на размера на глобите за нарушенията в Белгия, Германия и Люксембург?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушенията?
Валидно ли е уведомено обжалваното решение на Schindler Holding?
Правилно ли е ангажирана солидарната отговорност на Schindler Holding за нарушенията на дъщерните дружества?
Спазен ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при определяне на тавана на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли да се приеме, че жалбоподателят е „жертва“, а не член на картела, поради икономическа зависимост и липса на полза от нарушението, и допустимо ли е налагането на глоба или символична глоба в този случай?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и с изискванията на Регламент № 1/2003 изборът на различна референтна година за определяне на размера на глобата при диференцираното третиране на участниците в картела?
Правилно ли е определена продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението и съответно увеличен ли е основателно размерът на глобата въз основа на тази продължителност?
Изтекла ли е петгодишната погасителна давност по отношение на правомощието на Комисията да наложи глоба на жалбоподателя, като се има предвид датата на прекратяване на участието му в нарушението и датата на първата мярка на Комисията?
Длъжна ли е Комисията да вземе предвид като смекчаващи обстоятелства неприлагането на споразуменията и липсата на икономическа или финансова полза от нарушението при определяне на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушено ли е правото на защита поради отказа на Комисията да предостави достъп до отговорите на изложението на възраженията на останалите засегнати предприятия?
Спазено ли е задължението за грижливо и безпристрастно разследване и принципът на състезателност при административното производство?
Спазена ли е презумпцията за невиновност при провеждане на административното производство?
Спазен ли е принципът на разумния срок при провеждане на административното производство и има ли последици от евентуалното му нарушение?
Достатъчни ли са доказателствата за установяване на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и налице ли са споразумения и/или съгласувани практики по смисъла на тази разпоредба?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението?
Спазени ли са принципите на равно третиране, правна сигурност, пропорционалност и задължението за мотивиране при определяне на размера на глобата?
Взети ли са предвид смекчаващи обстоятелства при определяне на размера на глобата?
Оказва ли влияние прекомерната продължителност на административното производство върху размера на наложената глоба?
Достатъчно ли е намалението на глобата, предоставено поради прекомерната продължителност на административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Установено ли е правилно участието на жалбоподателя в едно-единствено продължавано нарушение на конкуренцията чрез участие в комплексен и систематичен картел?
Съответства ли изчисляването на основния размер на глобата на принципите на пропорционалност и равно третиране, като се взема предвид оборотът, с който нарушението е свързано пряко или косвено?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определянето на тежестта на нарушението и прилагането на еднаква ставка към всички участници в картела?
Допустимо ли е налагането на максималната глоба (10% от оборота) при обстоятелства, при които ролята на жалбоподателя в картела е ограничена?
Следва ли да бъдат признати смекчаващи обстоятелства, които да доведат до намаляване на размера на наложената глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите поради промяна на правния критерий, използван от Комисията при преценката на ограничителното въздействие на спорното поведение?
Правилно ли е прието, че отказът за приемане на Morgan Stanley във Visa представлява ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО, включително с оглед на възможността за навлизане на пазара чрез привидно споразумение?
Законосъобразно ли е определянето на глобата, включително с оглед на принципите на равно третиране, правна сигурност, разумен срок, наличие на смекчаващи обстоятелства и правилното определяне на началния размер и продължителността на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.