4.08.03.03.05.01 - Равно третиране
Равно третиране
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени на дружеството майка отговорност за нарушение на член 81 ЕО, извършено от негово дъщерно дружество или свързано предприятие, при наличие на съвместен, а не изключителен контрол?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ЕО относно вменяването на отговорността на Del Monte за поведението на Weichert?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя поради отказ на Комисията да предостави достъп до съществени доказателства, включително отговори на други страни по изложението на възраженията?
Правилно ли е квалифицирана като съгласувана практика с антиконкурентна цел обмяната на информация между Dole и Weichert относно референтните цени на бананите?
Допустимо ли е Комисията да приеме, че е налице едно-единствено продължавано нарушение, когато не всички участници са знаели или са могли да предвидят всички елементи на нарушението?
Правилно ли е определен размерът на глобата, включително по отношение на тежестта на нарушението, смекчаващите обстоятелства и сътрудничеството на Weichert?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е възлагането на отговорността за нарушението на Eni въз основа на притежанието на капитала на дъщерните дружества и спазено ли е изискването за мотивиране на решението в тази част?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради начина, по който Комисията е приключила производството по отношение на определени дружества и е възложила отговорността?
Допустимо ли е възлагането на отговорността за нарушението на Polimeri Europa като правоприемник на дейността и спазено ли е изискването за мотивиране на решението в тази част?
Достатъчно ли е мотивирано решението и правилно ли е установено участието на EniChem/Polimeri Europa в срещите през 1993 и 2002 г., както и оценката на доказателствата за тяхното участие?
Правилно ли е квалифицирано нарушението като едно единно и продължаващо нарушение и спазено ли е изискването за мотивиране и разследване?
Достатъчно ли е мотивирано решението и правилно ли е определена продължителността на нарушението?
Правилно ли е определен базовият размер на глобата, включително пропорцията от оборота, годината на референтния оборот, допълнителната сума и умножителя за продължителност?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията за мотивиране при увеличенията на базовата глоба за рецидив, липса на смекчаващи обстоятелства и за осигуряване на възпиращ ефект?
Правилно ли е приложен максималният праг от 10% от оборота при определяне на глобата?
Следва ли да се отчете сътрудничеството на жалбоподателите извън приложното поле на известието за сътрудничество от 2002 г. при определяне на размера на глобата?
Следва ли да се намали глобата на основание известието за сътрудничество от 2002 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определянето на размера на наложената глоба?
Следва ли Комисията да вземе предвид неплатежоспособността на жалбоподателя при определяне на размера на глобата?
Може ли наложената глоба да доведе до нарушаване или елиминиране на конкуренцията на пазара в противоречие с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага член 81 ЕО към споразумения или съгласувани практики между предприятия, когато на съответния пазар не съществува реална или потенциална конкуренция поради законови или фактически монополи?
Доказано ли е наличието на споразумение и/или съгласувана практика между жалбоподателя и E.ON след август 2000 г., които ограничават конкуренцията на германския и френския пазар на газ?
Достатъчни ли са доказателствата за съществуването на споразумение и/или съгласувана практика, целящи да ограничат възможността на E.ON да използва във Франция газа, пренасян чрез газопровода MEGAL?
Доказано ли е наличието на споразумение и/или съгласувана практика между жалбоподателя и E.ON след август 2004 г., които ограничават конкуренцията на германския и френския пазар на газ?
Съответства ли наложената глоба на принципите на равно третиране, пропорционалност и забрана на обратното действие, и следва ли да бъде отменена или намалена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е ограничението, предвидено в писмата Direktion G и Direktion I и в приложение 2 към споразумението MEGAL, да се счита за съпътстващо ограничение, необходимо и пропорционално за функционирането на газопровода MEGAL?
Съществувала ли е потенциална конкуренция между GDF и E.ON Ruhrgas на германския и френския пазар преди либерализацията и може ли член 81 ЕО да се прилага за този период?
Може ли въз основа на писмото Direktion G да се установи нарушение на член 81 ЕО по отношение на френския пазар?
Имат ли писмата Direktion G и Direktion I и приложение 2 към споразумението MEGAL антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО?
Могат ли писмата Direktion G и Direktion I и приложение 2 към споразумението MEGAL да засегнат търговията между държавите членки преди отварянето на пазарите за конкуренция?
Правилно ли е квалифицирано поведението на страните като споразумения или съгласувани практики по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО въз основа на проведените срещи?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението на германския и френския пазар и доказано ли е, че нарушението е продължило до датите, посочени от Комисията?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като на жалбоподателите е наложена глоба, а в сходни случаи Комисията не е наложила такава?
Погасено ли е по давност правото на Комисията да наложи глоба за твърдените нарушения?
Може ли дружеството майка E.ON AG да носи отговорност за действията на дъщерното си дружество E.ON Ruhrgas AG в настоящия случай?
Правилно ли е определен размерът на глобата с оглед продължителността на нарушението на френския пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да се позовава на изявления на други участници в картела като доказателства за установяване на нарушение?
Достатъчно ли е Комисията да се основава на съвкупност от улики, без всяка отделна улика да има самостоятелна доказателствена сила, за да докаже нарушение на член 81 ЕО?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да се счита за доказателство за участие в картел при липса на публично разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи въздействието и географския обхват на нарушението, когато го квалифицира като много сериозно единствено въз основа на неговия характер?
Следва ли при определяне на размера на глобата да се вземат предвид пазарните дялове на съответното предприятие и реалната способност за причиняване на вреда?
Длъжна ли е Комисията да спазва принципа на равно третиране при определяне на глобите и обвързва ли я нейната предходна практика?
Може ли предприятие да претендира за неналагане или намаляване на глобата поради съдействие, ако поведението му не е улеснило установяването на нарушението от Комисията?
Следва ли при изчисляване на максималния размер на глобата да се вземе предвид сумата от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушени ли са принципите на законоустановеност на нарушенията и на наказанията, правната сигурност, индивидуализацията на наказанията и правото на справедлив процес при санкционирането на дружество майка за участие в картел?
Изтекла ли е погасителната давност за налагане на санкция на дружеството майка поради изтичане на давностния срок спрямо дъщерното дружество и/или поради липса на прекъсващи давността действия?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на отговорността и санкцията на жалбоподателя в сравнение с други дружества майки в сходно положение?
Нарушен ли е принципът на разумния срок и правото на защита поради изтеклия период между края на нарушението и второто изложение на възраженията?
Законосъобразно ли е определен размерът на глобата с оглед на Насоките относно метода за определяне на глобите, принципите на индивидуализация на наказанията, пропорционалност и задължението за мотивиране?
Достатъчно ли е отчетено сътрудничеството на жалбоподателя при определяне на размера на глобата и спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при прилагане на Известието относно сътрудничеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Съответства ли определянето на размера на глобите на принципа на законоустановеност на наказанията и на изискванията на член 81 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Спазен ли е принципът на равно третиране при прилагането на максималната граница от 10 % от оборота при определяне на глобите?
Законосъобразно ли е повишаването на общото ниво на глобите и спазено ли е задължението за мотивиране при това повишаване?
Длъжна ли е Комисията да признае смекчаващи обстоятелства, когато предприятието е имало изключително пасивна роля или е „следвало лидера“ в картела?
Може ли преустановяването на нарушението след намеса на Комисията да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Следва ли глобата да бъде намалена поради съдействие на предприятието, включително неоспорване на фактите?
Може ли майчино дружество да бъде държано отговорно за нарушение, извършено от дъщерното му дружество, въз основа на презумпция за решаващо влияние при 100 % участие, и какви са задълженията по доказване за оборване на тази презумпция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че едно предприятие е участвало в едно-единствено продължено нарушение, без да е присъствало във всички области, в които е действал картелът?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да обоснове извод за участие в картел при липса на разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи точно съответния продуктов и географски пазар при установяване на нарушение на член 81 ЕО?
Допустимо ли е Комисията да използва една и съща референтна година за всички участници при определяне на размера на глобите?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства, когато предприятието е действало пасивно или е „следвало лидера“ в картела?
Може ли липсата на икономическа изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Нарушава ли се принципът на равно третиране, ако при прилагането на тавана от 10% от оборота се получават разлики между предприятията при определяне на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност на дружество майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества, въз основа на презумпцията за решаващо влияние при 100% дялово участие?
Следва ли липсата на санкция спрямо друг икономически оператор да бъде взета предвид при определяне на индивидуалната отговорност и размера на глобата на жалбоподателя?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, които съставляват стопанската единица?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при прилагането на максималния размер на глобата, когато това води до различия между предприятията?
Следва ли отмяната на решение на Комисията по отношение на някои адресати да има последици за други адресати, които не са обжалвали?
Допустимо ли е препращане към писмени изявления по друго дело между различни страни като част от изложението на правните основания?
Допустимо ли е Комисията да повиши общото ниво на глобите за нарушения на конкуренцията?
Следва ли при определяне на глобата да се вземе предвид само оборотът от търговия със стоки, предмет на нарушението, а не общият оборот на предприятието?
Задължена ли е Комисията да поиска подробна информация за финансовото състояние на предприятието преди определяне на глобата?
Допустимо ли е разпределянето на предприятията в различни категории при определяне на размера на глобите и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.