4.08.02.04.01 - Понятие

Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Rantos

Преюдициално запитване

Италиански

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2022 г.

Допуснала ли е Комисията грешка при правния анализ, като е приела, че отстъпките за лоялност по своето естество представляват злоупотреба с господстващо положение, без да анализира тяхната годност да ограничат конкуренцията?
Съдържа ли анализът на Комисията по критерия за също толкова ефективен конкурент (AEC) съществени грешки, които опорочават заключението за годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията?
Извършен ли е надлежен анализ и взети ли са предвид всички релевантни критерии, посочени в точка 139 от съдебното решение по жалбата, включително степента на пазарно покритие и продължителността на отстъпките, при преценката на годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Жалба за отмяна, Съдебно решение, постановено след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане

Предстои добавяне

Господстващо положение | Конкуренция | Сближаване на законодателствата

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2021 г.

Допустимо ли е квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС на ограниченията, въведени от предприятието относно достъпа до неговата абонатна линия, без да се доказва абсолютната необходимост от този достъп?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя при преценката на свиването на маржовете, по-специално по отношение на методологията, принципите и данните, използвани от Комисията?
Правилно ли е приложен критерият за „равностоен по ефикасност оператор“ при преценката на свиването на маржовете, включително по отношение на отказа да се вземат предвид предложените от жалбоподателя корекции за оптимизиране на разходите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Saugmandsgaard Oe

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Допустимо ли е премахването на железопътна линия от страна на предприятие с господстващо положение да се квалифицира като злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, без да са изпълнени условията за отказ на достъп до основна инфраструктура?
Обосновано ли е заключението, че премахването на железопътната линия представлява злоупотреба с господстващо положение при конкретните фактически и правни обстоятелства?
Спазени ли са изискванията за мотивиране по член 296 ДФЕС и за доказателствена тежест по член 2 от Регламент № 1/2003 при установяване на нарушението?
Пропорционална ли е наложената от Комисията принудителна мярка за преустановяване на нарушението съгласно член 7 от Регламент № 1/2003?
Допуснати ли са грешки при определянето и размера на наложената глоба, включително по отношение на тежестта, продължителността на нарушението и възпиращия ефект по член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:
а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или
б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или
в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент?
Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и
б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:
а) обхватът на ограничаването за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или
б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?
Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:
а) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но
б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или
б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)?
Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:
а) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и
б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и
в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Kokott

Преюдициално запитване

Дело T-*/: *************, Решение от ..2018 г.

Конкуренция | Сближаване на законодателствата

Неправилно прилагане на член 102 ДФЕС по отношение на поведението на Slovak Telekom, изразяващо се в злоупотреба, поради фактически грешки, грешки при прилагане на правото и нарушение на правото на защита
Грешки при определяне на продължителността на злоупотребата на Slovak Telekom
Грешки при установяването на отговорността на жалбоподателя за неправомерното поведение на Slovak Telekom
Нарушение на понятието „предприятие“ по смисъла на правото на Съюза, нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията и липса на мотиви
Грешки при изчисляването на размера на наложената глоба, за която Slovak Telekom носи солидарна отговорност с жалбоподателя

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Допуснати ли са явни грешки в преценката и грешки при прилагане на правото при квалифицирането на поведението на жалбоподателя като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя при анализа на практиката, водеща до свиване на маржовете?
Правилно ли е установена практиката на свиване на маржовете от страна на жалбоподателя?
Правилно ли е прието, че жалбоподателят и неговото дружество майка образуват едно и също предприятие и носят солидарна отговорност за нарушението?
Допуснати ли са грешки при определяне на размера на наложената на жалбоподателя глоба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2017 г.

Правилно ли е Общият съд да приеме, че Комисията разполага с компетентност да прилага член 102 ДФЕС по отношение на споразуменията, сключени от Intel с Lenovo през 2006 г. и 2007 г., въз основа на критерия за квалифицирани последици?
Спазено ли е правото на защита на Intel в административното производство, като Комисията не е записала и предоставила съдържанието на разговора с г‑н D1?
Допустимо ли е Общият съд да квалифицира отстъпките за лоялност като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС, без да анализира всички релевантни обстоятелства и без да разгледа доводите на Intel относно критерия за също толкова ефективен конкурент (AEC)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Жалба за отмяна, Жалба против санкция, Обжалване

Wahl

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Какви насоки следва да се използват, за да се установи дали прилаганата от предприятие с господстващо положение схема за отстъпки със стандартизирани количествени прагове, която отговаря на посочените в преюдициалното запитване характеристики, представлява злоупотреба с господстващо положение в противоречие с член 82 ЕО?
Колко вероятни и колко сериозни трябва да са антиконкурентните последици на схема за отстъпки, която отговаря на посочените в преюдициалното запитване характеристики, за да се приложи член 82 ЕО?
Предвид отговорите, дадени на първия и втория въпрос, какви конкретни обстоятелства трябва да вземе предвид националният съд, за да прецени дали схема за отстъпки — при условия като описаните в преюдициалното запитване (характеристики на пазара и на схемата за отстъпки) — има или може да има такъв блокиращ ефект в конкретния случай, че да представлява злоупотреба по член 82 ЕО?
Има ли в тази връзка изискване блокиращият ефект да е значителен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав