4.08.02.04.01 - Понятие
Понятие
Дело C-245/24: Lukoil Bulgaria и Lukoil Neftohim Burgas, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, квалифицирано като ограничаване на търговията, така и по отношение на поведението, квалифицирано като отказ на достъп до такива съоръжения?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са неприложими, когато тази инфраструктура не е развита от предприятието с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност, а от публичните органи и или е била предмет на концесия за услуги, предоставена на това предприятие от държавата, или е била придобита от същото след приватизационна сделка, и ако не, при какви условия?
Гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в точка 75 от Съобщение на Комисията — Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 102 ДФЕС в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура, при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/22: Комисия/Intel Corporation, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да се произнася ultra petita и да разглежда въпроси извън рамките на спора, определени от страните?
Спазени ли са правилата за тълкуване и прилагане на критериите за годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията?
Нарушено ли е правото на защита на Европейската комисия при проверката на прилагането на критерия AEC?
Спазен ли е изискваният стандарт на доказване и правилно ли е приложен критерият AEC по отношение на Dell, включително по отношение на изопачаване на доказателствата и правото на защита на Комисията?
Допуснати ли са грешки при прилагането на критерия AEC и нарушено ли е правото на защита на Комисията при анализа на спорните отстъпки по отношение на HP?
Правилно ли е тълкуван и приложен критерият AEC и член 102 ДФЕС, включително по отношение на изопачаване на доказателствата и правото на защита на Комисията при анализа на спорните отстъпки по отношение на Lenovo?
Правилно ли е преценена значимостта на констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC и последиците им за крайния извод относно злоупотребата с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/22: Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), Съдебно решение от 10 септември 2024 г.
Следва ли да се приложат критериите за задължение за предоставяне на достъп (т.нар. тест Bronner) при преценката дали поведението на Google представлява злоупотреба с господстващо положение?
Явява ли се поведението на Google отклонение от конкуренцията, основана на качествата, и правилно ли е квалифицирано като дискриминационно фаворизиране на собствената услуга?
Спазени ли са правилата относно доказването на причинно-следствената връзка между твърдяната злоупотреба и нейните вероятни последици, включително относно тежестта на доказване и съпоставителния анализ?
Задължена ли е Комисията да провери дали поведението на Google може да отстрани равностойни по ефикасност конкуренти (тест на равностойния по ефикасност конкурент) при преценката за злоупотреба с господстващо положение в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/21: Towercast, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламент [№ 139/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от този регламент, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане до Европейската комисия съгласно член 22 от посочения регламент, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-680/20: Unilever Italia Mkt. Operations, Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Извън случаите на контролирани дружества, кои са релевантните критерии, за да се определи дали в резултат на съгласувани действия по договор между формално независими и самостоятелни икономически оператори е налице един-единствен стопански субект по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС
По-специално, може ли да се счита за достатъчно наличието на определена степен на намеса в търговските решения на друго предприятие, присъща за отношенията на търговско сътрудничество между производителя и дистрибуционните посредници, за да се приеме, че тези лица са част от един-единствен стопански субект
Или е необходимо да е налице „йерархична“ връзка между двете предприятия, изразена в наличието на договор, по силата на който няколко независими предприятия се „подчиняват“ на дейността по управление и координация на едно от тях, така че [компетентният орган за защита на конкуренцията] да трябва да докаже наличието на множество системни и постоянни ръководни действия, които могат да засегнат управленските решения на предприятието, по-специално стратегическите и оперативните решения от финансов, промишлен и търговски характер?
При преценката дали е налице злоупотреба с господстващо положение поради клаузи за изключителност трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [компетентният орган] за защита на конкуренцията е длъжен да провери дали тези клаузи имат за последица отстраняване от пазара на също толкова ефективни конкуренти и да анализира подробно представените от [една] страна икономически анализи относно реалната възможност разглежданото поведение да отстрани от пазара също толкова ефективни конкуренти
Или, в случай на клаузи за изключителност с отстраняващ [конкурентите] ефект или на поведение, характеризиращо се с многобройни злоупотреби (отстъпки за лоялност и клаузи за изключителност), няма никакво правно задължение за [компетентния орган за защита на конкуренцията] да основе решението си за установяване на нарушение на конкуренцията на критерия за също толкова ефективен конкурент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/21: Lietuvos geležinkeliai/Комисия, Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Следва ли да се приложат критериите, установени в решение Bronner, при преценка дали премахването на железопътна линия от страна на предприятие с господстващо положение представлява злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е доказано, че премахването на железопътната линия представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
Може ли премахването на железопътната линия само по себе си, независимо от предхождащото спиране на движението, да се квалифицира като практика, която може да ограничи конкуренцията?
Допуснати ли са грешки при определянето на размера на наложената глоба, по-специално поради противоречие относно наличието на антиконкурентно намерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/20: Servizio Elettrico Nazionale и др., Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/19: Slovak Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Допустимо ли е квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС на ограниченията, въведени от предприятието относно достъпа до неговата абонатна линия, без да се доказва абсолютната необходимост от този достъп?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя при преценката на свиването на маржовете, по-специално по отношение на методологията, принципите и данните, използвани от Комисията?
Правилно ли е приложен критерият за „равностоен по ефикасност оператор“ при преценката на свиването на маржовете, включително по отношение на отказа да се вземат предвид предложените от жалбоподателя корекции за оптимизиране на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-307/18: Generics (UK) и др., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:
а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или
б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или
в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент?
Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и
б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:
а) обхватът на ограничаването за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или
б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?
Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:
а) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но
б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или
б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)?
Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:
а) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и
б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и
в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.