4.08.01.07 - Вменяване на отговорност за неправомерното поведение
Вменяване на отговорност за неправомерното поведение
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли, когато проверява дали е компетентен съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ по отношение на установено в друга държава членка дъщерно дружество, съдът по местоживеенето на дружеството майка да вземе предвид, в случай като разглеждания в главното производство и в рамките на предвиденото в тази разпоредба изискване за тясна връзка, признатата в материалното конкурентно право презумпция за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, за което се отнася спорът?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: как тогава в този контекст трябва да се уточни критерият, формулиран в решения Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449)
Достатъчно ли е в този случай, когато се оспорва решаващо влияние на дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, да не е възможно предварително да се счита за изключено съществуването на такова решаващо влияние, за да се приеме, че по отношение на това дъщерно дружество е налице компетентност съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съответства ли на изискванията на член 101 ДФЕС квалифицирането на споразумението Biogaran като ограничение на конкуренцията по обект?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното съдебно решение по отношение на ролята на плащането от Biogaran към Niche?
Допустимо ли е възлагането на лична и солидарна отговорност на Biogaran и нейната майка-компания за установеното нарушение?
Законосъобразно ли е определен размерът на наложената глоба, включително с оглед на принципите на законност, равно третиране и пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да вмени отговорност на Unichem за нарушението, като приеме, че тя формира едно икономическо звено със своята дъщерна компания Niche, и като страна по споразумението Niche?
Може ли споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неразпространение и неоспорване, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложено понятието за потенциална конкуренция между Niche/Unichem и Servier при липса на окончателно съдебно решение относно валидността на патентите и при наличие на различни бариери за навлизане на пазара?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при тълкуването на клаузите на споразумението Niche?
Могат ли клаузите за неразпространение и неоспорване в споразумението Niche да се считат за обективно необходими и съпътстващи легитимна сделка по смисъла на съдебната практика относно съпътстващите ограничения?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като към Unichem е приложен по-строг критерий за ограничение по предмет в сравнение с Krka?
Може ли споразумението Niche да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация поради използването на поверителна адвокатска кореспонденция като доказателство от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съществувала ли е реална и конкретна възможност Matrix да бъде потенциален конкурент на Servier на пазара на периндоприл към момента на сключване на споразумението Matrix?
Може ли споразумението Matrix да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли да се разгледа и квалификацията на споразумението Matrix като ограничение на конкуренцията по последици, ако вече е установено ограничение по предмет?
Допустимо ли е възлагането на отговорност на Mylan за поведението на Matrix въз основа на упражняване на решаващо влияние?
Спазен ли е принципът за законност на престъпленията и наказанията при налагането на глобата, като се има предвид предвидимостта на нарушението към момента на сключване на споразумението Matrix?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите и принципите на добра администрация и прозрачност чрез начина, по който Комисията е водила и предоставила достъп до преписката по административното производство?
Правилно ли е определен съответният пазар на услуги за капацитет по румънския газопровод 1 от Комисията?
Обосновано ли е заключението, че жалбоподателите са имали господстващо положение на съответните пазари?
Доказано ли е надлежно, че жалбоподателите са злоупотребили с господстващото си положение чрез отказ за достъп до ключови газови инфраструктури?
Правилно ли е определена продължителността на твърдяното нарушение?
Лишени ли са били жалбоподателите от възможността да приключат производството чрез поемане на ангажименти по член 9 от Регламент № 1/2003?
Допуснати ли са грешки при изчисляването на размера на наложената глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Извън случаите на контролирани дружества, кои са релевантните критерии, за да се определи дали в резултат на съгласувани действия по договор между формално независими и самостоятелни икономически оператори е налице един-единствен стопански субект по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС
По-специално, може ли да се счита за достатъчно наличието на определена степен на намеса в търговските решения на друго предприятие, присъща за отношенията на търговско сътрудничество между производителя и дистрибуционните посредници, за да се приеме, че тези лица са част от един-единствен стопански субект
Или е необходимо да е налице „йерархична“ връзка между двете предприятия, изразена в наличието на договор, по силата на който няколко независими предприятия се „подчиняват“ на дейността по управление и координация на едно от тях, така че [компетентният орган за защита на конкуренцията] да трябва да докаже наличието на множество системни и постоянни ръководни действия, които могат да засегнат управленските решения на предприятието, по-специално стратегическите и оперативните решения от финансов, промишлен и търговски характер?
При преценката дали е налице злоупотреба с господстващо положение поради клаузи за изключителност трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [компетентният орган] за защита на конкуренцията е длъжен да провери дали тези клаузи имат за последица отстраняване от пазара на също толкова ефективни конкуренти и да анализира подробно представените от [една] страна икономически анализи относно реалната възможност разглежданото поведение да отстрани от пазара също толкова ефективни конкуренти
Или, в случай на клаузи за изключителност с отстраняващ [конкурентите] ефект или на поведение, характеризиращо се с многобройни злоупотреби (отстъпки за лоялност и клаузи за изключителност), няма никакво правно задължение за [компетентния орган за защита на конкуренцията] да основе решението си за установяване на нарушение на конкуренцията на критерия за също толкова ефективен конкурент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е приложен член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 при вменяване на отговорност на дружеството майка за нарушенията на дъщерните дружества?
Съответства ли методът за определяне на размера на глобите, включително прилагането поотделно на тавана от 10% от оборота за всяко нарушение, на принципите на пропорционалност и равно третиране?
Спазено ли е задължението за мотивиране и допуснати ли са явни грешки при преценката на способността на жалбоподателите да платят наложените глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е правото на защита, принципът на добра администрация и презумпцията за невиновност при провеждането на поетапна „хибридна“ процедура от Комисията?
Нарушено ли е правото на защита чрез отказ на достъп до пълните отговори на изложението на възраженията, представени от други участници в производството?
Правилно ли е приложен член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на извода за единно продължено нарушение и отговорността на Scania за него?
Правилно ли е прието, че обменът на информация на по-ниско равнище в седалището съставлява част от нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е прието, че жалбоподателите са участвали в споразумение или съгласувана практика относно времевия график за въвеждане на технологии за емисии на вредни газове?
Правилно ли е квалифициран като ограничение на конкуренцията с оглед на целта обменът на информация при контактите на германско равнище?
Правилно ли е определен географският обхват на нарушението, така че да включва цялата територия на ЕИП?
Изтекъл ли е давностният срок за налагане на глоба за част от поведението и следва ли да се отчете евентуално прекъсване или липса на продълженост на нарушението?
Съответства ли размерът на наложената глоба на принципите на пропорционалност и равно третиране и следва ли да бъде намален от Общия съд в рамките на правомощието му за пълен съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдинг, който притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявано такова влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правото на собственост и принципа на равнопоставеност между различните форми на собственост?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и задължението за мотивиране, когато само един финансов холдинг е санкциониран, докато друг холдинг с различна структура на собственост не е подведен под отговорност?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията по съобщението за сътрудничество относно реда и критериите за предоставяне на имунитет или намаляване на глобите?
Правилно ли е определена стойността на продажбите, използвана за изчисляване на глобите, включително разходите за транспорт и комисионните?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест (гравитет) за всички участници в картела и спазен ли е принципът на равно третиране при определянето му?
Допустимо ли е включването на допълнителен процент (добавка) към глобата за възпиращ ефект и обосновано ли е неговото изчисляване?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на предприятието при определяне на глобата спрямо холдингова структура?
Следва ли да се намали глобата поради прекомерната продължителност на административното производство?
Длъжна ли е Комисията да отчете липсата на платежоспособност на отделни дружества в групата при определяне на глобата?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от страна на дружество майка върху дъщерно дружество да се прилага, когато дружеството майка притежава всички права на глас, но не и целия или почти целия капитал на дъщерното дружество?
Спазени ли са правилата относно доказателствената тежест и оценката на доказателствата при оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от страна на дружеството майка?
Може ли да се приеме, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху дъщерното дружество през периода след първичното публично предлагане (ППП), при положение че дяловото участие на дружеството майка е намаляло значително и са настъпили промени в структурата на управителния съвет на дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.