всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.08.01.04 - Нарушаване на конкуренцията

Нарушаване на конкуренцията

Дело C-382/12: MasterCard и др./Комисия, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.

Допустимо ли е Общият съд да откаже да разгледа приложения към първоинстанционната жалба поради липса на достатъчно конкретни доводи в самата жалба?
Може ли MasterCard да бъде квалифицирана като сдружение на предприятия по смисъла на член 81 ЕО след промяната на нейната структура и управление вследствие на IPO?
Правилно ли е приложен критерият за обективна необходимост при преценката дали многостранните такси за обмен (МТО) представляват съпътстващо ограничение на конкуренцията?
Длъжен ли е Общият съд да анализира последиците от МТО за конкуренцията в реалния икономически и правен контекст, включително при липса на МТО и прилагане на забрана за определяне на цените „ex post“?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид всички обективни предимства от МТО, включително тези за притежателите на карти, при прилагането на член 81, параграф 3 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/13: CB/Комисия, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.

Допуснал ли е Общият съд грешки при прилагане на правото, като е приел, че разглежданите мерки представляват ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО?
Спазил ли е Общият съд изискванията за пълен и задълбочен съдебен контрол при преценката на съдържанието, целите и контекста на спорните мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/11: Gosselin Group/Комисия, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.

Правилно ли е квалифицирано участието на Gosselin в споразуменията за фиктивни оферти и комисиони като ограничения на конкуренцията по предмет и като най-тежки хоризонтални картелни нарушения?
Спазено ли е изискването за определяне на релевантния пазар при прилагане на линиите за определяне на засягането на търговията между държавите членки?
Взети ли са предвид индивидуалните обстоятелства и личната отговорност на Gosselin при определяне на тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи вината обстоятелства?
Спазени ли са изискванията за мотивиране, принципът на личната отговорност и задължението Комисията да спазва собствените си насоки при определяне на базовия размер на глобата?
Правилно ли е приложена давността по член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 по отношение на прекъснатото участие на Gosselin в нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-440/11: Комисия/Stichting Administratiekantoor Portielje, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.

Може ли юридическо лице, което не осъществява собствена икономическа дейност, да бъде държано отговорно за нарушение на член 81 ЕО, извършено от негово дъщерно дружество?
Достатъчно ли е Portielje да представи доказателства за липса на решаващо влияние върху търговската политика на Gosselin, за да обори презумпцията за солидарна отговорност?
Доказала ли е Комисията, че поведението, вменено на Gosselin, представлява съществено ограничаване на конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 81 ЕО?
Правилно ли е Комисията да определи размера на глобата на Gosselin, без да отчете смекчаващи обстоятелства или да вземе предвид ограниченото участие на Gosselin в картела?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определянето на глобата за Gosselin в сравнение с останалите участници в картела?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-32/11: Allianz Hungária Biztosító и др., Съдебно решение от 14 март 2013 г.

Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че двустранни споразумения, по силата на които дружества за автомобилно застраховане постигат съгласие било с дистрибутори на автомобили, действащи като сервизи за ремонт, било със сдружение, което ги представлява, относно цената на час, която застрахователното дружество следва да заплаща за ремонта на застраховани от него автомобили, като предвиждат, че тази цена зависи включително от броя и дела застрахователни договори, които дистрибуторът е реализирал в качеството си на посредник в полза на това дружество, могат да се считат за ограничение на конкуренцията „по своя[та] цел“ по смисъла на посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/12: Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas, Съдебно решение от 28 февруари 2013 г.

Трябва ли субект като Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas (OTOC) да се разглежда в неговата му цялост като сдружение на предприятия за целите на прилагането на общностните правила за конкуренция (пазар на образователните услуги)
Ако да, трябва ли член 101, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че тези правила се прилагат и към субект, който като OTOC приема в изпълнение на закона обвързващи норми с общо приложение в областта на задължителното обучение на експерт-счетоводителите, с цел да осигури на гражданите надеждни и качествени услуги?
Ако субект като OTOC е длъжен съгласно правната уредба да установи система на задължително обучение за своите членове, може ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска да се оспорва установяването на система на обучение, законно наложена от OTOC и от Правилника за образователните кредити, с който се конкретизира въпросната система, доколкото с последната просто се изпълнява законовото изискване
Или, напротив, тази материя е извън обхвата на член 101 ДФЕС и трябва да се преценява от гледна точка на член 56 и сл. ДФЕС?
Имайки предвид, че Решение по дело Wouters и др. (както и други подобни решения), се отнася до правна уредба, която оказва въздействие върху икономическата дейност на членовете на съответната професионална организация, допускат ли членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС правна уредба относно обучението на експерт-счетоводители, която не се отразява пряко върху икономическата им дейност?
С оглед на правото на Съюза в областта на конкуренцията (на пазара на образователните услуги) може ли професионална организация да изисква за упражняването на съответната професия определено обучение, което само тя провежда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/12: Slovenská sporiteľňa, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.

Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е правно релевантно обстоятелството, че конкурент (предприятие), който е засегнат от картелно споразумение между други конкуренти (предприятия), е осъществявал незаконосъобразно дейността си на съответния пазар към момента на сключване на картелното споразумение?
Правно релевантно ли е за тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС обстоятелството, че към момента на сключване на картелното споразумение компетентните контролни органи на Словашката република не са оспорили законосъобразността на поведението на посочения конкурент (предприятие)?
Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да се констатира наличието на ограничаващо конкуренцията споразумение, трябва да се докаже наличието на лични действия на законния представител или лично одобрение, под формата на упълномощаване, от законния представител на предприятие, което е участвало или за което се подозира, че е участвало в ограничаващото конкуренцията споразумение, на действията на негов служител, когато предприятието не се е разграничило от действията на този служител и същевременно дори е приложило споразумението?
Може ли член 101, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е приложим и към забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС споразумение, което по самото си естество води до изключването от пазара на конкретно определен конкурент (предприятие), по отношение на когото впоследствие е констатирано, че е осъществявал обмяна на валута на пазара на безкасова обмяна на валута, без да притежава изискваното от националното законодателство разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/11: Expedia, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.

Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС и член 3, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че те не допускат разследване и санкциониране от националните органи за защита на конкуренцията — на основание както на член 101, параграф 1 от ДФЕС, така и на националното законодателство в областта на конкуренцията — на практика, изразяваща се в сключването на споразумения, в решения на сдружения на предприятия или в съгласуване, която би могла да засегне търговията между държавите членки, но която не достига праговете, определени от Европейската комисия в приетото от нея известие [de minimis]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Съдебно решение от 4 октомври 2011 г.

При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО?
В частност, устройството за достъп под условие представлява ли „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено по договор разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка, и/или
ii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, допуска ли член 3, параграф 2 от тази директива възможността държава членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
Допускат ли членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО прилагането на национална правна уредба (като член 297 от [Закона за авторското право, дизайните и патентите]), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено договорно разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка (в конкретния случай Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), и/или
ii) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е придобито и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Когато доставчикът на програмно съдържание сключи поредица от изключителни лицензионни договори, всеки от които е за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за телевизионния оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1345
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form