всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.08.01.02 - Споразумения между предприятия, съгласувани практики и решения на сдружения на предприятия

Споразумения между предприятия, съгласувани практики и решения на сдружения на предприятия

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че когато доставчик е предоставил изключителна територия на един от своите купувачи, самата констатация, че другите купувачи на този доставчик не извършват активни продажби на тази територия, е достатъчна, за да се установи наличието на споразумение между посочения доставчик и другите купувачи относно забраната за активни продажби на посочената територия за целите на прилагането на тази разпоредба?
Трябва ли член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение се ползва за периода, за който е доказано, че купувачите на даден доставчик са се съгласили с поканата на последния да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на друг купувач?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране при определяне на началната дата на участието на Crédit agricole в нарушението?
Правилно ли е квалифицирано поведението на жалбоподателите като единно продължено нарушение?
Допустимо ли е квалифицирането на установеното поведение като ограничение на конкуренцията с оглед на целта?
Законосъобразен ли е методът за изчисляване на приблизителната стойност и размера на глобата, приложен от Комисията спрямо Crédit agricole и Credit Suisse?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на специалния възпиращ коефициент и другите корекции на глобата спрямо Crédit agricole?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли членове 45 и 101 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват:
– принципа на солидарна отговорност между играча и клуба, който иска да го наеме, за заплащане на обезщетението, което се дължи на клуба, с който договорът е бил прекратен без основателна причина, както е уреден в член 17[, точка 2] от [ПСТФ], във връзка със спортните санкции, предвидени в член 17[, точка 4] от същия правилник, и с финансовите санкции, предвидени в член 17[, точка 1],
– възможността [националното футболно сдружение] на предишния клуб на играча да не издаде [СМТ], необходим за наемането на играча от нов клуб, ако е налице спор между предишния клуб и играча (член 9[, точка 1] от [ПСТФ] и член 8.2, параграф 7 от приложение 3 към [него])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допуска ли член 101 от ДФЕС да се квалифицира като „ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта обменът между конкуренти на информация относно търговските условия (напр. спредове и настоящи и бъдещи променливи на риска) и производствените стойности (месечни, индивидуализирани и с разбивки) с цялостен обхват и месечна периодичност, в контекста на предлагането на ипотечни кредити, на кредити на предприятия и на потребители, обменяна редовно и реципрочно, в сектора на банкирането на дребно, в контекста на концентриран пазар с бариери за навлизане, като по този начин изкуствено се увеличава прозрачността и се намалява несигурността, свързана със стратегическото поведение на конкурентите?
При утвърдителен отговор, допуска ли същата правна уредба такава квалификация, когато не са установени или не могат да бъдат установени каквато и да било ефективност или амбивалентни или благоприятни за конкуренцията ефекти от този обмен на информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, приети от сдружение, отговарящо за организирането на футболни състезания на европейско равнище и прилагани както от това сдружение, така и от членуващите в него национални футболни асоциации, които изискват от всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани или от самия клуб или в рамките на териториална компетентност на националната футболна асоциация, в която членува посоченият клуб?
Трябва ли членове 45 и 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правила, които са приети от асоциация, отговаряща за организирането на футболни състезания на национално равнище, и които задължават всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани в рамките на териториалната компетентност на тази асоциация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Разширено ли е неправомерно понятието за „споразумение“ или „съгласувана практика“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, като се прилага към поведение, което е по същество едностранно, при предоставяне на технически услуги за геоблокиране на издатели на видеоигри?
Достатъчни ли са доказателствата, на които се основава Комисията, за да се установи съгласуваност на волите между Valve и всеки от петте издатели с цел ограничаване на пасивните продажби на видеоигри?
Може ли поведението на Valve и издателите, свързано с геоблокиране на Steam ключове, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101 ДФЕС, като се отчита новостта на случая, правния и икономическия контекст и евентуалните про-конкурентни ефекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е правото на защита и процесуалните норми при изслушването от 23 април 2018 г.?
Длъжна ли е била Комисията да провери преди приемането на обжалваното решение съвместимостта му с принципа на разумен срок на производството?
Нарушен ли е принципът на разумен срок на производството при приемането на обжалваното решение?
Спазено ли е задължението за мотивиране, допуснати ли са грешки в преценката и нарушен ли е принципът на пропорционалност при приемането на обжалваното решение и определянето на глобата?
Нарушени ли са принципът non bis in idem и принципът на правна сигурност чрез приемането на обжалваното решение?
Явява ли се незаконосъобразен режимът на погасителната давност, уреден в член 25, параграфи 3—6 от Регламент № 1/2003?
Достатъчни ли са доказателствата за участието на жалбоподателя в картела между 1989 г. и 1995 г.?
Достатъчни ли са мотивите и доказателствата за участието на жалбоподателя в единно, съставно и продължено нарушение между 6 декември 1989 г. и 27 юни 2000 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form