4.08.01.01 - Определяне на релевантния пазар
Определяне на релевантния пазар
Дело C-650/22: FIFA, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли членове 45 и 101 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват:
– принципа на солидарна отговорност между играча и клуба, който иска да го наеме, за заплащане на обезщетението, което се дължи на клуба, с който договорът е бил прекратен без основателна причина, както е уреден в член 17[, точка 2] от [ПСТФ], във връзка със спортните санкции, предвидени в член 17[, точка 4] от същия правилник, и с финансовите санкции, предвидени в член 17[, точка 1],
– възможността [националното футболно сдружение] на предишния клуб на играча да не издаде [СМТ], необходим за наемането на играча от нов клуб, ако е налице спор между предишния клуб и играча (член 9[, точка 1] от [ПСТФ] и член 8.2, параграф 7 от приложение 3 към [него])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/23: Booking.com и Booking.com (Deutschland), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Трябва ли широките и тесните клаузи за паритет да се считат за съпътстващо ограничение в контекста на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Как трябва да се отграничи съответният пазар за целите на прилагането на Регламент № 330/2010, когато сделките се извършват чрез платформа на онлайн туристическа агенция (ОТА), на която местата за настаняване могат да предлагат стаи и да осъществяват контакт с пътуващите, които могат да резервират стая чрез платформата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/21: Lietuvos notarų rūmai и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/19: Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като за първи път в окончателното решение на Комисията те са обвинени в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение през целия установен период, въпреки наличието на периоди без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснати ли са нарушения на принципите на равно третиране и на пропорционалност при определяне на размера на глобата, поради двойно отчитане на стойността на продажбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-697/19: Sony Corporation и Sony Electronics/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като Комисията за първи път в окончателното си решение ги е обвинила в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме участие в единно продължено нарушение при наличие на период от осем месеца без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд при анализа на участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснато ли е двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на размера на глобата и нарушени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране относно метода за изчисляване на глобата и евентуалното двойно отчитане на приходите?
Следва ли Комисията да обоснове отклонение от предходната си практика относно избягване на двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/16: F. Hoffmann-La Roche и др., Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Допуска ли правилното тълкуване на член 101 ДФЕС да се считат за конкуренти страните по договор за лицензия, когато лицензополучателят действа на съответния пазар единствено по силата на въпросния договор
При това положение попадат ли, и евентуално до каква степен, евентуалните ограничения на конкуренцията, наложени от лицензодателя на лицензополучателя, дори да не са изрично предвидени в договора за лицензия, извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, или пък във всеки случай попадат в обхвата на нормативното изключение, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 101 ДФЕС националният орган за защита на конкуренцията да определи съответния пазар без оглед на съдържанието на разрешението за търговия с лекарства, издадени от компетентните регулаторни органи по лекарствата (AIFA и EMA), или пък трябва да се счита, че по отношение на разрешените лекарства съответният пазар за целите на член 101 ДФЕС е предварително определен от съответния регулаторен орган със задължителна и за националния орган за защита на конкуренцията сила?
Допуска ли член 101 ДФЕС, в светлината и на разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО, по-специално на член 5 относно разрешението за търговия с лекарства, да се считат за заместими и следователно да се включат в един и същ съответен пазар и във връзка с едни и същи терапевтични показания лекарство, което се употребява извън условията на разрешението за търговия, и лекарство, за което има разрешение за търговия и което се употребява при условията на това разрешение?
От значение ли е, за целите на член 101 ДФЕС, при определянето на съответния пазар освен взаимозаменяемостта по същество на фармацевтичните продукти от гледна точка на търсенето да се установи и дали предлагането им на пазара е в съответствие с регулаторната рамка за търговията с лекарства?
Може ли във всеки случай съгласуваната практика да се изтъква по-малката ефикасност или безопасност на дадено лекарство да се счита за ограничаваща конкуренцията по своята цел, когато тази по-малка ефикасност или безопасност, макар да не е подкрепена от сигурни научни доказателства, също не може, с оглед на равнището на научните познания към момента на фактите, да бъде неопровержимо изключена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/14: ING Pensii, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
В хипотезата на практика за подялба на клиенти релевантен ли е конкретният им краен брой за преценката на това дали е изпълнено условието, съгласно което трябва да е налице съществено засягане на конкуренцията по смисъла на разпоредбите на член 101, параграф 1, буква в) от ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/11: Ziegler/Комисия, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Изпълнено ли е задължението на Комисията да определи съответния пазар при преценката за значително въздействие върху търговията между държавите членки?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определянето на размера на глобата и прилагането на съответния дял от стойността на продажбите?
Нарушено ли е правото на справедлив процес и принципът на добра администрация поради липса на обективна безпристрастност на Комисията?
Спазен ли е принципът на равно третиране при преценката дали да се намали глобата на жалбоподателя в сравнение с други предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/11: Комисия/Stichting Administratiekantoor Portielje, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Може ли юридическо лице, което не осъществява собствена икономическа дейност, да бъде държано отговорно за нарушение на член 81 ЕО, извършено от негово дъщерно дружество?
Достатъчно ли е Portielje да представи доказателства за липса на решаващо влияние върху търговската политика на Gosselin, за да обори презумпцията за солидарна отговорност?
Доказала ли е Комисията, че поведението, вменено на Gosselin, представлява съществено ограничаване на конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 81 ЕО?
Правилно ли е Комисията да определи размера на глобата на Gosselin, без да отчете смекчаващи обстоятелства или да вземе предвид ограниченото участие на Gosselin в картела?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определянето на глобата за Gosselin в сравнение с останалите участници в картела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/11: Gosselin Group/Комисия, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Правилно ли е квалифицирано участието на Gosselin в споразуменията за фиктивни оферти и комисиони като ограничения на конкуренцията по предмет и като най-тежки хоризонтални картелни нарушения?
Спазено ли е изискването за определяне на релевантния пазар при прилагане на линиите за определяне на засягането на търговията между държавите членки?
Взети ли са предвид индивидуалните обстоятелства и личната отговорност на Gosselin при определяне на тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи вината обстоятелства?
Спазени ли са изискванията за мотивиране, принципът на личната отговорност и задължението Комисията да спазва собствените си насоки при определяне на базовия размер на глобата?
Правилно ли е приложена давността по член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 по отношение на прекъснатото участие на Gosselin в нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.