всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.08.00.03 - Материален обхват

Материален обхват

Дело C-2/23: FL und KM Baugesellschaft и S, Съдебно решение от 26 май 2025 г.

Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният орган по конкуренция и компетентната национална юрисдикция по дела за картели са длъжни в рамките на механизма за административно сътрудничество, предвиден с тази правна уредба, да изпратят на прокуратурата при поискване от нейна страна преписките на този орган и на тази юрисдикция, включително изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и исканията за постигане на споразумение, които фигурират в тези преписки, както и получените от тях сведения?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1 да се тълкува в смисъл, че предоставената с него защита на изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и на исканията за постигане на споразумение обхваща и документите и сведенията, които са били представени, за да се изложи, конкретизира и докаже съдържанието на тези изявления и искания?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1, разглеждан през призмата на член 47, първа и втора алинеи и на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в рамките на наказателно производство, което няма за предмет нарушение на правото в областта на конкуренцията, право на достъп до изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и до исканията за постигане на споразумение, изготвени за целите на производство пред национален орган по конкуренция и изпратени на националните наказателни органи, имат обвиняемите, които не са направили тези изявления или искания, както и другите участници в това наказателно производство, и по-конкретно лицата, увредени от съответното нарушение на правото в областта на конкуренцията, които искат обезщетение за причинените им с това нарушение вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-650/22: FIFA, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли членове 45 и 101 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват:
– принципа на солидарна отговорност между играча и клуба, който иска да го наеме, за заплащане на обезщетението, което се дължи на клуба, с който договорът е бил прекратен без основателна причина, както е уреден в член 17[, точка 2] от [ПСТФ], във връзка със спортните санкции, предвидени в член 17[, точка 4] от същия правилник, и с финансовите санкции, предвидени в член 17[, точка 1],
– възможността [националното футболно сдружение] на предишния клуб на играча да не издаде [СМТ], необходим за наемането на играча от нов клуб, ако е налице спор между предишния клуб и играча (член 9[, точка 1] от [ПСТФ] и член 8.2, параграф 7 от приложение 3 към [него])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/21: European Superleague Company, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-680/21: Royal Antwerp Football Club, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, приети от сдружение, отговарящо за организирането на футболни състезания на европейско равнище и прилагани както от това сдружение, така и от членуващите в него национални футболни асоциации, които изискват от всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани или от самия клуб или в рамките на териториална компетентност на националната футболна асоциация, в която членува посоченият клуб?
Трябва ли членове 45 и 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правила, които са приети от асоциация, отговаряща за организирането на футболни състезания на национално равнище, и които задължават всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани в рамките на териториалната компетентност на тази асоциация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-819/19: Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за ЕИП да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО или член 53 от Споразумението за ЕИП в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент № 1/2003, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди 1 май 2004 г., по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди 1 юни 2002 г. и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от ЕИП, която не е държава членка, и трета държава, преди 19 май 2005 г., макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО, съответно от органите на държавите членки или от Комисията по отношение на това поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-588/16: Generics (UK)/Комисия, Определение от 3 септември 2021 г.

Допустима ли е поправка на съдебно решение при наличие на явни грешки в уводната му част съгласно член 154 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Необходимо ли е коригирането на информацията относно представителите на Европейската комисия в съдебното решение?
Какъв е редът за документиране и прилагане на разпореждане за поправка към оригинала на съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-591/16: Lundbeck/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.

Допустимо ли е спорните споразумения между Lundbeck и производителите на генерични лекарствени продукти да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, когато попадат в приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Прилага ли Общият съд правилния правен критерий при определяне дали пет от шестте спорни споразумения съдържат ограничения, които излизат извън приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Правилно ли е прието, че спорните споразумения представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта, дори когато евентуално излизат извън приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Съществувала ли е реална или потенциална конкуренция между Lundbeck и производителите на генерични лекарствени продукти към момента на сключване на спорните споразумения, независимо от наличието на патенти и разрешения за търговия?
Законосъобразно ли е наложена глоба на Lundbeck, като се има предвид сложността и безпрецедентността на разглежданите фактически и правни въпроси?
Правилно ли е изчислен размерът на наложените на Lundbeck глоби, включително определянето на стойността на продажбите и продължителността на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-588/16: Generics (UK)/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.

Съществувала ли е потенциална конкуренция между Merck (GUK) и Lundbeck към момента на сключване на спорните споразумения?
Правилно ли е квалифицирано споразумението между страните като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Изпълнено ли е изискването за доказателства за ограничение по предмет и спазено ли е разпределението на доказателствената тежест?
Правилно ли е приложен член 101, параграф 3 ДФЕС относно възможността за освобождаване от забраната за ограничителни споразумения?
Превишил ли е Общият съд правомощията си при съдебния контрол, като е установил нарушение, което не е било констатирано в решението на Комисията?
Правилно ли е приложен член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно налагането на глоба и изискването за умисъл или небрежност от страна на GUK?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-611/16: Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.

Нарушена ли е презумпцията за действителност на новите патенти на Lundbeck върху производствени процеси при анализа за наличие на потенциална конкуренция между Lundbeck и групата Alpharma?
Разместена ли е тежестта на доказване и взети ли са предвид доказателства, които не са посочени в спорното решение, при анализа на потенциалната конкуренция?
Правилно ли е квалифицирано спорното споразумение като „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“?
Извършена ли е проверка дали Комисията е доказала твърденията си относно обхвата на предвидените в спорното споразумение ограничения по отношение на групата Alpharma?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателите, включително поради продължителността на административното производство и загубата на документи?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация при определяне на адресатите на спорното решение?
Взета ли е предвид конкретната тежест на нарушението при определяне на размера на наложената глоба?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата, за чието заплащане A.L. Industrier е солидарно отговорно, с оглед на избора на релевантната стопанска година за оборота?
Съществувала ли е правна несигурност, която да изключи възможността за налагане на глоба на групата Alpharma за нарушението по член 101 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/18: Generics (UK) и др., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:
а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или
б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или
в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент?
Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и
б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:
а) обхватът на ограничаването за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или
б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?
Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:
а) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но
б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или
б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)?
Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:
а) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и
б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и
в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form