4.08.00.01 - Задължителен характер на правилата относно конкуренцията и намеса на държавите-членки, непосредствено действие
Задължителен характер на правилата относно конкуренцията и намеса на държавите-членки, непосредствено действие
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният орган по конкуренция и компетентната национална юрисдикция по дела за картели са длъжни в рамките на механизма за административно сътрудничество, предвиден с тази правна уредба, да изпратят на прокуратурата при поискване от нейна страна преписките на този орган и на тази юрисдикция, включително изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и исканията за постигане на споразумение, които фигурират в тези преписки, както и получените от тях сведения?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1 да се тълкува в смисъл, че предоставената с него защита на изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и на исканията за постигане на споразумение обхваща и документите и сведенията, които са били представени, за да се изложи, конкретизира и докаже съдържанието на тези изявления и искания?
Трябва ли член 31, параграф 3 от Директива 2019/1, разглеждан през призмата на член 47, първа и втора алинеи и на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в рамките на наказателно производство, което няма за предмет нарушение на правото в областта на конкуренцията, право на достъп до изявленията във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и до исканията за постигане на споразумение, изготвени за целите на производство пред национален орган по конкуренция и изпратени на националните наказателни органи, имат обвиняемите, които не са направили тези изявления или искания, както и другите участници в това наказателно производство, и по-конкретно лицата, увредени от съответното нарушение на правото в областта на конкуренцията, които искат обезщетение за причинените им с това нарушение вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС, разгледан в светлината на принципите на защита на конкуренцията и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от [Закон № 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение в рамките на 90‑дневен срок от момента, в който органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е правото на защита и принципът на безпристрастност при провеждането на изслушването от 23 април 2018 г. и при участието на Консултативния комитет?
Нарушен ли е принципът на разумния срок при провеждането на административното производство и има ли това нарушение последици за правото на защита на жалбоподателя?
Спазено ли е задължението за мотивиране на спорното решение и съответства ли то на изискванията за законен интерес и пропорционалност при приемането на ново решение за налагане на санкция?
Съвместимо ли е повторното производство и налагането на санкция със забраната за двойно наказване (принцип ne bis in idem), когато предходното решение е отменено поради процесуални нарушения?
Законосъобразен ли е режимът на погасителна давност по член 25 от Регламент № 1/2003 с оглед принципите на правна сигурност, пропорционалност и защита на основните права?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя по отношение на предварителното уведомяване за намерението на Комисията да приложи повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство?
Съответства ли увеличението на глобата поради повторност на нарушението на принципа на пропорционалност, като се отчита продължителността на производството и възпиращият ефект?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на процента на намаление на глобата за периодите на неучастие в определен компонент на картела спрямо различните предприятия адресати на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да разглежда концентрация, която не попада в обхвата на националната правна уредба за контрол върху концентрациите на държавата членка, поискала препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Спазени ли са сроковете и принципите на правна сигурност и добра администрация при подаването и разглеждането на искането за препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания поради предходната практика на Комисията относно концентрации, които не попадат в обхвата на националното законодателство за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламент [№ 139/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от този регламент, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане до Европейската комисия съгласно член 22 от посочения регламент, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Решение от **.**.2022 г.
Нарушение на правото на защита и на процесуалните норми при изслушването от 23 април 2018 г.
Незаконосъобразност на отказа на Комисията да провери преди приемането на обжалваното решение съвместимостта на последното с принципа на разумен срок на производството
Нарушение на принципа на разумен срок на производството
Нарушение на задължението за мотивиране, превишаване на власт и нарушение на принципа на пропорционалност
Нарушение на принципа non bis in idem
Незаконосъобразност на режима на погасителната давност, уреден в член 25 от Регламент № 1/2003
Нарушение на тежестта на доказване и на принципа in dubio pro reo, що се отнася до деянията, за които е упрекнат жалбоподателят
Незаконосъобразност на увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението
Нарушение на принципа на равно третиране, що се отнася до отчитането на смекчаващите обстоятелства и на просроченото излагане на мотивите за намаляване на глобата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е правото на защита и процесуалните норми при изслушването от 23 април 2018 г.?
Длъжна ли е била Комисията да провери преди приемането на обжалваното решение съвместимостта му с принципа на разумен срок на производството?
Нарушен ли е принципът на разумен срок на производството при приемането на обжалваното решение?
Спазено ли е задължението за мотивиране, допуснати ли са грешки в преценката и нарушен ли е принципът на пропорционалност при приемането на обжалваното решение и определянето на глобата?
Нарушени ли са принципът non bis in idem и принципът на правна сигурност чрез приемането на обжалваното решение?
Явява ли се незаконосъобразен режимът на погасителната давност, уреден в член 25, параграфи 3—6 от Регламент № 1/2003?
Достатъчни ли са доказателствата за участието на жалбоподателя в картела между 1989 г. и 1995 г.?
Достатъчни ли са мотивите и доказателствата за участието на жалбоподателя в единно, съставно и продължено нарушение между 6 декември 1989 г. и 27 юни 2000 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Разполага ли Европейската комисия с неограничена свобода на преценка при отхвърляне на жалба за нарушения на правилата на конкуренцията, или е длъжна да извърши задълбочена техническа оценка на представените доказателства и да мотивира отказа си?
Достатъчно ли е обосновано заключението на Комисията, че вероятността да се установи злоупотреба с господстващо положение от страна на Philips е ниска и че необходимите ресурси за разследване биха били непропорционални?
Достатъчно ли е обосновано заключението на Комисията, че вероятността да се установи съществуването на забранено споразумение или съгласувана практика по смисъла на член 101 ДФЕС е ниска и че необходимите ресурси за разследване биха били непропорционални?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуснала ли е Комисията явна грешка в преценката, като е приела, че възраженията „Ямал“ са неоснователни и като не е изискала ангажименти по отношение на тези възражения?
Съответстват ли приетите от Комисията ангажименти на Газпром на опасенията относно прекомерните ценови практики и позволяват ли те ефективно преодоляване на тези опасения?
Адекватни ли са ангажиментите относно териториалните ограничения, приети от Комисията, за да преодолеят антиконкурентната стратегия на Газпром за сегментиране на пазарите на газ в Централна и Източна Европа?
Съответства ли обжалваното решение на целите на енергийната политика на Съюза и на принципа на енергийна солидарност по член 194, параграф 1 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез дискриминация между клиентите на Газпром в Западна Европа и тези в Централна и Източна Европа?
Дали Комисията е злоупотребила с власт и е допуснала съществени процесуални нарушения, като не е спазила целта и пределите на член 9 от Регламент № 1/2003 при провеждането на административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.