всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-761/23: Komise pro rozhodování ve věcech pobytu cizinců, Определение от 4 октомври 2024 г.

Правомощията на националните съдилища по отношение на достъпа до класифицирана информация при съдебен контрол на решения за пребиваване на граждани на трети държави по Директива 2011/98 и съвместимостта им с принципите на еквивалентност и ефективност, както и с членове 41 и 47 от Хартата.
Изискванията, които следва да бъдат изпълнени от националното право и съдилищата, за да се гарантира ефективна съдебна защита при ограничения на достъпа до мотиви и доказателства по съображения за държавна сигурност.
Допустимостта на национална уредба, която изключва правомощието на националния съд да разрешава достъп на засегнатото лице до класифицирана информация в производства по пребиваване, дори когато съдът разполага с такова правомощие в други видове производства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-143/24: Bandundu – II, Определение от 26 септември 2024 г.

Приложно ли е действието на Директива 2008/115/ЕО във връзка с Хартата на основните права на ЕС за отказите на държава членка да предостави право на пребиваване по хуманитарни, благотворителни или други съображения на граждани на трети държави, пребиваващи незаконно на нейна територия?
Предоставя ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО задължение за държавите членки да предоставят право на пребиваване по националното си право поради благотворителни или хуманитарни причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-504/24: Anacco, Определение от 20 септември 2024 г.

Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на липса на адвокатско представителство по време на процеса в издаващата държава членка, когато са изпълнени условията по член 4а, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2002/584?
Може ли националното право да предвижда по-висок стандарт на защита от този, определен от правото на Съюза, при изпълнение на европейска заповед за арест?
Тълкуват ли се Директиви 2012/13 и 2013/48 като основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест поради липса на адвокатско представителство в издаващата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/24: Gašlić, Определение от 20 септември 2024 г.

Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
При какви условия и в какви случаи намират приложение правилата за международна компетентност по Регламент № 1215/2012, включително задължението за наличие на елемент на чуждестранност?
Необходимо ли е преюдициалното запитване до Съда на ЕС да съдържа изложение относно елемента на чуждестранност за допустимостта му по дела, свързани с тълкуване на Регламент № 1215/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/23: Finanzamt Wilmersdorf (Actifs d’indépendant), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение във връзка с член 2, точка 10 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че мястото на дейност на физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, представлява предприятие, дори ако за извършваната дейност не е необходимо да се използват човешки ресурси и имуществени активи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че когато физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, няма предприятие по смисъла на член 2, точка 10 от [този] регламент, се презумира до доказване на противното, че центърът на основните му интереси е мястото, където се упражнява свободната професия или дейността като самостоятелно заето лице?
При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че за физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, което няма предприятие по смисъла на член 2, точка 10 от този регламент, съгласно член 3, параграф 1, четвърта алинея, първо изречение от посочения Регламент до доказване на противното се презумира, че центърът на основните му интереси е мястото на обичайното му пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-352/23: Changu, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/23: Sagrario, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е аналогично на положенията, предвидени в същия член 15?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
Може ли член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива 2003/86, преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 от Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива 2003/86, за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/23: HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung II, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.

Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-658/23: Investcapital, Определение от 3 септември 2024 г.

Препятства ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/52, тълкуван във връзка с принципа на върховенство на правото на Съюза, националните съдилища да не прилагат решение на националния конституционен съд, с което се отменя национална уредба относно задължителното участие в информационна среща за медиация?
Съвместими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 с възможността националният съд да намали размера на неустойка по неравноправна клауза чрез определяне на максимален лимит, вместо да изключи прилагането на тази клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891071 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form