4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-562/13: Abdida, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Трябва ли Директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85, разгледани при необходимост във връзка с членове 1—4, с член 19, параграф 2 и с членове 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че държава членка, чиито компетентни органи са приели решение, с което се отхвърля молбата на гражданин на трета страна за издаване на разрешение за пребиваване в тази държава членка на основание на национална законодателна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда разрешение за пребиваване в нея на чужденец, който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, и на този гражданин на трета страна се нарежда да напусне територията на същата държава членка, трябва да предвиди обжалване със спиране на изпълнението на това решение и до произнасяне по жалбата срещу това решение да покрива основните потребности на същия гражданин на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/13: Sanders и Huber, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Следва ли член 3, буква б) от Регламент № 4/2009 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която въвежда централизация на правораздавателната компетентност в областта на трансграничните задължения за издръжка в полза на първоинстанционен съд, в чийто район се намира апелативният съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/13: Boudjlida, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.
Какво е съдържанието на определеното в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на изслушване в случай на незаконно пребиваващ чужденец, който е гражданин на трета държава и по отношение на когото трябва да се приеме решение за връщане?
По-специално включва ли това право правото да му се предостави възможност да анализира всички изтъквани срещу него обстоятелства във връзка с неговото право на пребиваване, да изложи устно или писмено своето становище след достатъчен срок за размисъл и да се възползва от помощта на избран от него повереник?
Трябва ли при необходимост това съдържание да се измени или ограничи с оглед на целта от общ интерес на политиката за връщане, изложена в Директива 2008/115?
При утвърдителен отговор, какви са измененията, които трябва да бъдат допуснати, и в съответствие с какви критерии те следва да се определят?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/13: H, Съдебно решение от 4 декември 2014 г.
Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентни ли са да разгледат иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост?
Съдът на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентен ли е да разгледа иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава членка […], а в държава — страна по Конвенцията от Лугано II?
Искът, посочен във въпрос 1, попада ли в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?
Ако искът, посочен във въпрос 1, не попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или ако съдът няма съответната компетентност по отношение на управител с местоживеене в договаряща държава по Конвенцията от Лугано II: в този случай налице ли е дело по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Лугано II?
Ако отговорът на въпрос 4 е утвърдителен:
а) Съдът на държавата членка, в която е седалището на длъжника, компетентен ли е съгласно член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II да разгледа иск като посочения във въпрос 1?
i) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II?
ii) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор за предоставяне на услуги съгласно член 5, точка 1, буква б) от Конвенцията от Лугано II?
б) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело относно деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията от Лугано II?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/13: A, Съдебно решение от 2 декември 2014 г.
Какви са ограниченията, които член 4 от [Директива 2004/83] и [Хартата], по-конкретно членове 3 и 7 от нея, предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява достоверността на твърдението за сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при проверката на достоверността на твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е утвърдителен — в какво отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/13: L, Съдебно решение от 12 ноември 2014 г.
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност за провеждане на производство в областта на родителската отговорност и в случаи, когато няма друго висящо свързано производство (тоест „производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че за „[и]зрично или по друг недвусмислен начин“ приемане се счита и хипотезата, в която страната, която не е инициирала производството, подаде на свой ред искова молба по същото дело, но впоследствие в рамките на първото си процесуално действие изтъкне липсата на компетентност на съда в производството, образувано преди това по искане на другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/13: Mukarubega, Съдебно решение от 5 ноември 2014 г.
Следва ли правото на лицето да бъде изслушвано във всяко производство, право, което е съставна част от общия принцип на зачитане на правото на защита и е записано в член 41 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че то налага на администрацията, когато тя възнамерява да вземе решение за връщане на незаконно пребиваващ чужденец, независимо дали това решение за връщане е последващо или не по отношение на отказа на разрешение за пребиваване, и по-конкретно в обстоятелства, при които съществува опасност от укриване, да даде възможност на заинтересованото лице да изложи своето становище?
Обстоятелството, че съдебното производство пред административната юрисдикция спира изпълнението, допуска ли изключение от предварителния характер на възможността за незаконно пребиваващ чужденец да изложи своето становище относно предвижданата по отношение на него неблагоприятна индивидуална мярка за извеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/13: Haeger & Schmidt, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
1) Може ли и при какви условия договор за поръчка за превоз, с който комитент възлага на комисионер, действащ от свое име и на своя отговорност, организацията по превоз на стоки, който последният изпълнява с един или няколко превозвача за сметка на комитента, да има за основен предмет извършването на превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4, последно изречение от [Римската конвенция]?
2) Ако договорът за поръчка за превоз може да се разглежда като договор за превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4 от [посочената конвенция], без към него да е приложима специалната презумпция за определяне на приложимия закон, поради липсата на съвпадането, което този член изисква, трябва ли текстът на неговото първо изречение, според който договорът за превоз на стоки не е подчинен на общата презумпция по [параграф] 2, да се тълкува в смисъл, че съдът в този случай следва да установи кой е приложимият закон не въз основа на тази окончателно отстранена презумпция, а в приложение на закрепения в член 4, [параграф] 1 общ принцип за определяне, тоест като определи държавата, с която договорът има най-тясна връзка, без да отдава особено значение на държавата на установяване на страната, предоставяща характерната за договора престация?
3) Ако се предположи, че към договора за поръчка за превоз е приложима общата презумпция по член 4, параграф 2, в хипотезата, в която първоначалният възложител е сключил договор с първи спедитор, в чиито права след това е встъпил втори [спедитор], може ли да се допусне, че приложимият закон към договорните отношения между възложителя и този втори спедитор се определя в зависимост от мястото на установяване на първия спедитор, като така посоченият национален закон се счита за общо приложим към цялата сделка по поръчка за превоз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/14: C, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Пречи ли висящо производство във френски съд относно упражняването на родителски права върху детето на установяването на обичайното местопребиваване на детето в Ирландия?
Продължава ли бащата или френските юрисдикции да притежават право на упражняване на родителски права върху детето, така че задържането на детето в Ирландия да се счита за неправомерно?
Компетентни ли са ирландските юрисдикции да разглеждат въпроса за обичайното местопребиваване на детето, когато то пребивава в Ирландия от юли 2012 г. и отвеждането му там не е било в нарушение на френското законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.