4.06.03.01 - Хармонизиране на законодателствата
Хармонизиране на законодателствата
Дело C-124/16: Ianos Tranca, Съдебно решение от 22 март 2017 г.
Следва ли член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главните производства, съгласно което в наказателно производство обвиняемият, който не живее в тази държава членка и няма постоянен адрес в нея или в държавата си членка по произход, е длъжен да определи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение и срокът за подаване на възражение срещу това определение, преди то да е станало изпълняемо, тече от връчването на определението на съдебния адресат, като засегнатото лице същевременно може да поиска възстановяване на срока, ако действително не е узнало за въпросното наказателно определение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/15: Grundza, Съдебно решение от 11 януари 2017 г.
Трябва ли член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909/ПВР да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост е изпълнено в случай като разглеждания в главното производство, в който признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието са поискани по отношение на деяния, които в издаващата държава се квалифицират като „наказуемо неизпълнение на официално решение, извършено на територията на издаващата държава“ и които съгласно правото на изпълняващата държава представляват описано по сходен начин престъпление, но за да е налице такова престъпление, национална правна уредба на последната държава изисква официалното решение да е издадено от един от органите, действащи на нейната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/16: Poltorak, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Явява ли се понятието „съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз и включва ли то полицейски органи като Главна дирекция на националната полиция на Швеция?
Може ли европейска заповед за арест, издадена от полицейска служба, да се счита за „съдебно решение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/16: Kovalkovas, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Явяват ли се понятията „съдебен орган“ по член 6, параграф 1 и „съдебно решение“ по член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР самостоятелни понятия на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е орган на изпълнителната власт, като Министерството на правосъдието на Република Литва, да бъде определен за „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, така че издадената от него европейска заповед за арест да се счита за „съдебно решение“ по член 1, параграф 1 от същото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/14: Ognyanov, Съдебно решение от 8 ноември 2016 г.
Член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на национална разпоредба, което да оправомощава изпълняващата държава да намали наказанието на осъденото лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието?
Правото на Съюза трябва ли да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да вземе предвид всички норми от националното право и да ги тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с Рамково решение 2008/909, за да постигне търсения с това решение резултат, като при необходимост по собствена инициатива не приложи тълкуването, дадено от националния съд, действащ като последна инстанция, когато това тълкуване не е съвместимо с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/16: Milev, Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
Допустимо ли е национална съдебна практика, която предоставя на националните съдилища свобода на преценка дали да прилагат изискванията на Европейската конвенция за правата на човека или националното право при съдебния контрол върху продължаването на задържането под стража, да противоречи на членове 3 и 6 от Директива 2016/343 относно презумпцията за невиновност и тежестта на доказване в наказателното производство, когато тази практика е приета в началото на срока за транспониране на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/14: Комисия/Италия, Съдебно решение от 11 октомври 2016 г.
Допустимо ли е Комисията да разшири предмета на иска за установяване на неизпълнение на задължения спрямо обхвата, посочен в мотивираното становище?
Компетентен ли е Европейският съюз на основание член 308 ЕО да приеме разпоредба, която задължава държавите членки да въведат национален режим за обезщетяване на жертвите на всички умишлени престъпления, извършени с насилие?
Разполага ли държавата членка с право на преценка да ограничи приложното поле на националния режим за обезщетяване само до определени категории умишлени престъпления, извършени с насилие, или е длъжна да обхване всички такива престъпления съгласно член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Съдебно решение от 6 септември 2016 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-486/14: Kossowski, Съдебно решение от 29 юни 2016 г.
Запазват ли резервите, направени от договарящите страни при ратификацията на КПСШ съгласно член 55, параграф 1, буква а) от нея, и по-точно [резервата във връзка с член 54 от КПСШ], действието си след включването на достиженията на правото от Шенген в рамките на Съюза с [Протокол (№ 2) за включването на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз], продължен с [Протокол (№ 19) относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз], и представляват ли тези изключения пропорционални ограничения на член 50 от Хартата по смисъла на член 52, параграф 1 от нея?
Трябва ли закрепената в член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата забрана на повторното наказателно преследване и повторното наказване за същото деяние да се тълкува в смисъл, че е пречка за провеждането на наказателно производство срещу обвиняем в една държава членка, в случая Германия, ако наказателното производство срещу това лице в друга държава членка, в случая Полша, е прекратено от прокуратурата на фактическо основание, поради недоказаност на обвинението, но без да са изпълнявани санкционни задължения и без да е проведено задълбочено разследване, и може да бъде възобновено само ако се установят неизвестни до този момент факти от съществено значение, макар че конкретно в случая не са налице подобни новооткрити факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/15: Balogh, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива 2010/64 да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища трябва да прилагат тази директива и в специалните производства [глава XXIX от Наказателно-процесуалния кодекс], тоест че специалното производство, предвидено в унгарското право, трябва да се счита за включено в израза „наказателно производство“, или трябва да се приеме, че този израз обхваща само производствата, които завършват с окончателно решение относно наказателната отговорност на обвиняемия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.