4.06.03.01 - Хармонизиране на законодателствата
Хармонизиране на законодателствата
Дело C-268/17: AY (Mandat d’arrêt – Témoin), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584?
В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/16: Lada, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат провеждането на уредено в националното законодателство наказателно или друго производство за „признаване“ или трансформиране в определена държава членка на влязло в сила решение на съд на друга държава — членка на Европейския съюз, с което последният се е произнесъл окончателно по извършеното от осъденото лице деяние, като предпоставка за това чуждестранното съдебно решение да се счита за постановено от национален съд?
Следва ли, в светлината на Рамково решение 2008/675, да се счита за несъвместимо с принципа non bis in idem, установен с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, производство като това по членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, което е предвидено „за признаване“ в Унгария на влезли в сила чуждестранни решения, постановени в окончателно приключили наказателни производства в други държави — членки на Съюза (по отношение на същото лице и същото деяние), но в действителност няма за цел да се приведат в изпълнение тези съдебни решения, а да се създаде основание за вземането им предвид в бъдещи наказателни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/15: Kolev и др., Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
1) Следва ли член 325 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област
При положителен отговор, какви са последиците от несъвместимостта на такава правна уредба с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС?
2) Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че предвиденото право на информация относно обвинението е спазено, когато на защитата е предоставена подробна информация относно обвинението след внасянето на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди реално да започнат пренията пред него
Следва ли член 7, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на достъп до материалите по делото е гарантирано, когато компетентните органи са дали на защитата възможност да се запознае с тези материали в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, дори когато тя не е могла да се възползва от тази възможност, и при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него?
3) Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава националния съд против волята на двама обвиняеми да отстрани упълномощения от тях адвокат, поради това че интересите на тези обвиняеми са противоречиви, и допуска този съд да позволи на посочените лица да упълномощят нов адвокат или при необходимост сам да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/16: Pisciotti, Съдебно решение от 10 април 2018 г.
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че в случай като този в главното производство, при който гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати по силата на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, положението на същия гражданин попада в приложното поле на посоченото право?
В случай като този в главното производство, при който в рамките на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат замолената държава членка да проведе разграничение въз основа на конституционноправна норма между нейните граждани и гражданите на други държави членки и да разреши екстрадирането на последните граждани, въпреки че не позволява да се екстрадират нейните собствени граждани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/16: Piotrowski, Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Трябва ли член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че предаването на лица е допустимо само ако те се считат за пълнолетни съгласно правото на изпълняващата държава членка, или горепосочената разпоредба разрешава на изпълняващата държава членка да предава и ненавършили пълнолетие лица, които съгласно националните разпоредби стават наказателно отговорни от навършването на определена възраст (и евентуално при изпълнението на други условия)?
В случай че предаването на ненавършили пълнолетие лица не е забранено от член 3, точка 3 от Рамково решение [2002/584], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че:
а) съществуването на (теоретична) възможност по националното право ненавършилите пълнолетие лица да бъдат наказвани от навършването на определена възраст е достатъчен критерий за допускане на предаването (с други думи, като се извършва проверка in abstracto въз основа на критерия възраст, с чието навършване лицето се счита за наказателно отговорно, без да се държи сметка за евентуални допълнителни условия), или
б) както принципът на взаимно признаване по член 1, параграф 2 от Рамково решение [2002/584], така и текстът на член 3, точка 3 от това рамково решение допускат извършването на проверка in concreto във всеки отделен случай от страна на изпълняващата държава членка, при която по отношение на лицето, чието предаване се иска, може да се изисква да са изпълнени същите условия за носенето на наказателна отговорност, каквито действат по отношение на гражданите на изпълняващата държава членка, с оглед на тяхната възраст към момента на извършване на деянието, вида на престъплението, в което са обвинени, и дори евентуално с оглед на възпитателна мярка, която преди това е наложена по съдебен ред в издаващата държава членка, дори и тези условия да не съществуват в издаващата държава членка?
В случай че изпълняващата държава членка има право да извърши проверка in concreto, следва ли да не се прави разлика между предаване с цел наказателно преследване и предаване с цел изпълнение на наказание, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/17: Ardic, Съдебно решение от 22 декември 2017 г.
Обхваща ли понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР и последващото производство относно изтърпяването на отложено наказание лишаване от свобода, когато това производство е проведено в отсъствието на лицето и не води до изменение на естеството или размера на първоначално наложеното наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/16: Beshkov, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че се прилага единствено за производствата, свързани с евентуалното установяване на вината на обвиняемия, или в смисъл, че е приложимо и за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на това лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния?
Следва ли Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е разглежданата в главното производство процедура, предвидена по-конкретно в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс, и при отрицателен отговор, дали това рамково решение не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че посочената процедура може да бъде инициирана единствено от компетентните национални органи, но не и от осъденото лице?
Следва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/17: Zdziaszek, Съдебно решение от 10 август 2017 г.
Обхваща ли понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР и производства по обжалване, както и производства, в които се изменят наложени преди това наказания лишаване от свобода, като определяне на общо наказание?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнението на европейска заповед за арест единствено поради липса на достатъчна информация във формуляра или в допълнителната информация относно наличието на някое от условията по член 4а, параграф 1, букви а)—г) от Рамково решение 2002/584/ПВР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/17: Tupikas, Съдебно решение от 10 август 2017 г.
Включва ли понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР и производството по въззивно обжалване, когато в това производство делото е разгледано по същество и е постановено окончателното осъждане на лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/15: Popławski, Съдебно решение от 29 юни 2017 г.
Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност на тази държава членка да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на правна основа за това, предвидена в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор условия и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
При отрицателен отговор на първия въпрос
a) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби [(ОВ C 326, 2012 г., стр. 322)] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено; и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното си право, като тълкува тази разпоредба в смисъл, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли изпълняващата държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.