4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-277/20: UM (Contrat translatif de propriété mortis causa), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди 17 август 2015 г., за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/20: RK (Déclinatoire de compétence), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
За да се приеме, че първоначално сезираният съд се е отказал от компетентност съгласно член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], изисква ли се този съд изрично да е заявил, че се отказва от компетентност, или може да е достатъчно и изявление, от което не следва изрично, но се извежда по тълкувателен път, че този съд се е отказал от компетентност?
Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали са били налице предпоставките за постановяване на решение от първоначално сезирания съд съгласно член 6, буква а) и член 7, буква а) от Регламент[а за наследяването]
В каква степен е обвързващо решението на първоначално сезирания съд?
По-специално:
a) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първоначално сезирания съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали починалият надлежно е избрал правото на държавата членка съгласно член 22 от Регламент[а за наследяването]?
б) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали на основание член 6, буква а) от Регламент[а за наследяването] една от страните в производството е поискала от първоначално сезирания съд да се откаже от компетентност?
в) Оправомощен ли е съдът на държавата членка, чиято компетентност следва да произтича от направения от първия сезиран съд на другата държава членка отказ от компетентност, да провери дали първоначално сезираният съд основателно е приел, че съдилищата на държавата членка, чието право е избрано за приложимо, са по-подходящи да се произнесат по наследяването?
Приложими ли са член 6, буква а) и член 7, буква a) от Регламент[а за наследяването], които изискват да се направи избор на право „съгласно член 22“, и когато в завещателно разпореждане, извършено преди 17 август 2015 г., починалият не е направил изричен или конклудентен избор на право, като приложимото по отношение на наследяването право може да се изведе единствено от член 83, параграф 4 от Регламент[а за наследяването]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/20: Toplofikatsia Sofia и др., Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) [ДФЕС] във връзка с член 47, параграф 2 от Хартата, принципите за забрана за дискриминация и за равностойност на процесуалните мерки в националния съдебен процес, както и член 1, [параграф 1,] буква а) от Регламент [№ 1206/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато националното право на сезирания съд предвижда същият да извършва служебна справка за адрес на ответника в собствената си държава и се установи, че този ответник се намира в друга държава от Европейския съюз, сезираният национален съд е задължен да извърши справка за адреса на ответника и при компетентните органи в държавата, където той пребивава?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при определяне на обичайното местопребиваване на длъжник като предпоставка по националното право за провеждане на едностранно формално производство без събиране на доказателства, каквото е това за издаване на заповед за изпълнение, националният съд е длъжен да тълкува всяко обосновано съмнение за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, като липса на правна предпоставка за издаване на такава заповед, съответно — като основание за невлизане на заповедта в сила?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който след издаване на заповед за изпълнение срещу определен длъжник е установил, че този длъжник вероятно няма обичайно местопребиваване в държавата на съда, и при условие че това представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу такъв длъжник по националното право, да обезсили издадената заповед за изпълнение служебно въпреки липсата на изрична законодателна разпоредба в този смисъл?
Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен, то следва ли посочените в същия въпрос разпоредби да се тълкуват в смисъл, че задължават националния съд да обезсили издадената заповед за изпълнение, ако е извършил проверка и е установил със сигурност, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/21: A, Съдебно решение от 2 август 2021 г.
Може ли прехвърлянето на дете от един родител без съгласието на другия родител в друга държава членка, въз основа на решение за прехвърляне по Регламент „Дъблин III“, да се квалифицира като неправомерно отвеждане по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIа“?
Може ли оставането на детето във втората държава членка, след като решението за прехвърляне е отменено, без властите на първата държава членка да са приели обратно детето или да са предоставили разрешение за пребиваване, да се квалифицира като неправомерно задържане по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIа“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/20: SC Gruber Logistics, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Следва ли член 8 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че когато правото, уреждащо индивидуалния трудов договор, е било избрано от страните по този договор и то е различно от приложимото по силата на параграф 2, 3 или 4 от този член, следва прилагането на този член да се изключи и евентуално в каква степен?
Представляват ли правилата относно минималната работна заплата в държавата, в която работникът обичайно полага труд, „разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо“ по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент „Рим I“?
Следва ли член 8 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че страните по индивидуален трудов договор се считат за свободни да изберат приложимото към този договор право, дори когато клаузите на договора са допълнени от националното трудово право по силата на национална разпоредба, при условие че разглежданата национална разпоредба не задължава страните да изберат националното право като приложимо към договора право, и по принцип дори ако договорната клауза относно този избор е съставена от работодателя, като работникът само я приема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/20: Volvo и др., Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/20: Succession de VJ, Съдебно решение от 1 юли 2021 г.
Трябва ли член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че копие на удостоверение за наследство, издадено за неопределен срок в нарушение на тази разпоредба, без да е посочена дата на изтичане на срока на действие:
– е валидно и действително за неопределен срок или
– е валидно само за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на завереното копие, или
– е валидно само за срок от шест месеца, считано от друга дата, или
– е невалидно и не е годно за използване по смисъла на член 63 от Регламент № 650/2012?
Трябва ли член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че действието на удостоверението за наследство възниква в полза на всички поименно посочени в него лица като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, така че то да може да се използва съгласно член 63 от Регламент № 650/2012 и от тези лица, които не са поискали издаването му?
Трябва ли член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че легитимиращото действие на завереното копие на удостоверение за наследство трябва да се признае, ако при първото му представяне това копие все още е било валидно, но валидността му е изтекла преди исканото решение на органа, или тази разпоредба допуска национално право, което изисква валидност на удостоверението и към момента на постановяване на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-800/19: Mittelbayerischer Verlag, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът по мястото, където се намира центърът на интересите на лице, което претендира, че неговите права, свързани с личността, са нарушени от публикувано на уебсайт съдържание, е компетентен да разгледа предявен от това лице иск за отговорност във връзка с цялата твърдяна вреда само ако това съдържание позволява да се идентифицира пряко или непряко това лице в лично качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/20: Generalno konsulstvo na Republika Bulgaria, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 във връзка със съображение трето от преамбюла на същия да се тълкува в смисъл, че Регламентът се прилага при определяне на международната компетентност на съда на държава членка по спор между работник от тази държава и консулска служба на същата държава на територията на друга държава членка, или същите разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че такъв спор следва да се реши според националните правила за компетентност на държавата на общата националност на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.