4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-494/23: Mahá, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производството за заместване на съгласието на ответника за предаване на вещ от съдебно съхранение — което е инцидентно производство спрямо производството по съдебно съхранение, образувано вследствие на даването за съхранение на вещ, иззета от органите на наказателното производство — попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 8, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване на съгласието за предаване на вещ от съдебно съхранение, предявен от един от участниците в производството по оставяне за съхранение на вещта срещу друг участник в това производство, е иск по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/24: Gašlić, Определение от 20 септември 2024 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
При какви условия и в какви случаи намират приложение правилата за международна компетентност по Регламент № 1215/2012, включително задължението за наличие на елемент на чуждестранност?
Необходимо ли е преюдициалното запитване до Съда на ЕС да съдържа изложение относно елемента на чуждестранност за допустимостта му по дела, свързани с тълкуване на Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/23: Finanzamt Wilmersdorf (Actifs d’indépendant), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение във връзка с член 2, точка 10 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че мястото на дейност на физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, представлява предприятие, дори ако за извършваната дейност не е необходимо да се използват човешки ресурси и имуществени активи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че когато физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, няма предприятие по смисъла на член 2, точка 10 от [този] регламент, се презумира до доказване на противното, че центърът на основните му интереси е мястото, където се упражнява свободната професия или дейността като самостоятелно заето лице?
При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че за физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, което няма предприятие по смисъла на член 2, точка 10 от този регламент, съгласно член 3, параграф 1, четвърта алинея, първо изречение от посочения Регламент до доказване на противното се презумира, че центърът на основните му интереси е мястото на обичайното му пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/23: HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung II, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/23: Investcapital, Определение от 3 септември 2024 г.
Препятства ли член 5, параграф 2 от Директива 2008/52, тълкуван във връзка с принципа на върховенство на правото на Съюза, националните съдилища да не прилагат решение на националния конституционен съд, с което се отменя национална уредба относно задължителното участие в информационна среща за медиация?
Съвместими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 с възможността националният съд да намали размера на неустойка по неравноправна клауза чрез определяне на максимален лимит, вместо да изключи прилагането на тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-774/22: FTI Touristik (Élément d’extranéité), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че наред с правилото за международна компетентност тази разпоредба съдържа и правило за териториална компетентност на националните съдилища по дела, свързани с договори за туристическо пътуване, като сезираният съд е длъжен да вземе предвид това правило в случаите, когато както потребителят в качеството си на пътник, така и насрещната страна по договора, туроператорът, са установени в една и съща държава членка, но крайната дестинация на пътуването не е в тази държава членка, а в чужбина (т.нар. „привидни вътрешни положения“), поради което, в допълнение към националните правила за компетентност, потребителят може да предявява срещу туроператора претенции на договорно основание пред съда по местоживеенето си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/23: Greislzel, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС?
По-конкретно:
1) Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата [членка] по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността [на съдилищата на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето]?
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/23: Geterfer, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Налице ли е съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 […] висящо производство с един и същ предмет пред друг съд, ако в Белгия се води процес за издръжка при страни бащата на детето и майката на детето, а в Германия на по-късен етап е заведено дело за издръжка от междувременно навършилото пълнолетие дете срещу неговата майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/23: Toplofikatsia Sofia (Notion de domicile du défendeur), Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-345/22: Maersk, Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Правилото по член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“], което предвижда, че недействителността на споразумението за предоставяне на компетентност трябва да се преценява съгласно законодателството на държавата членка, на чиито съдилища страните са предоставили компетентност, обхваща ли в случай като разглеждания в главното производство и въпроса за действителността на разширяването на обхвата на клаузата по отношение на трето лице, което не е страна по договора, в който е включена клаузата?
В случай на прехвърляне на коносамента на трето лице получател на стоките, което не е участвало в сключването на договора между товародателя и морския превозвач, съвместимо ли е правило като съдържащото се в член 251 от [LNM], което за противопоставимостта на клаузата на това трето лице изисква клаузата за предоставяне на компетентност да е „индивидуално и отделно“ договорена с него, с член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“] и с практиката на Съда относно тълкуването на този член?
Може ли съгласно правото на ЕС законодателството на държавите членки да предвижда допълнителни изисквания за действителност, за да може включените в коносаменти клаузи за предоставяне на компетентност да пораждат действие спрямо трети лица?
Правило като съдържащото се в член 251 от [LNM], съгласно което суброгацията на третото лице приносител е само частична, като се изключват клаузите за пророгация на компетентност, предполага ли въвеждане на допълнително изискване за действителност на тези клаузи в противоречие с член 25 от [Регламент „Брюксел Iа“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.