4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-61/24: Lindenbaumer, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
По какви критерии следва да се определя обичайното местопребиваване на съпрузите по смисъла на член 8, букви а) и б) от Регламент [№ 1259/2010], и по специално:
— изпращането на работа като дипломатически агент оказва ли влияние върху възможността да се приеме обичайно местопребиваване в приемащата държава, или, дори напротив, я изключва,
— трябва ли физическото присъствие на съпрузите в дадена държава да е с определена продължителност, преди да може да се приеме, че там е установено обичайно местопребиваване,
— изисква ли установяването на обичайно местопребиваване определена степен на социална и семейна интеграция в съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/23: Anikovi, Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [„Брюксел Iа“] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Европейския съюз], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/23: Società Italiana Lastre, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Следва ли при наличие на асиметрична клауза за предоставяне на компетентност, която дава само на една от страните възможност да избере по своя преценка компетентен по общите правила правораздавателен орган, различен от посочения в същата клауза, ако другата страна твърди, че тази клауза е незаконосъобразна поради своята непрецизност и/или неравновесие, този въпрос да се реши с оглед на самостоятелни правила, изведени от член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“, и целта за предвидимост и правна сигурност, която този регламент преследва, или трябва да се реши чрез прилагане на правото на държавата членка, посочена в клаузата
С други думи, отнася ли се този въпрос до материалноправната действителност на клаузата по смисъла на този член
Или напротив, трябва ли да се счита, че материалноправните условия за действителност на клаузата се тълкуват ограничително и са свързани само с материалноправните основания за недействителност, и най-вече измама, грешка, заблуда, принуда и недееспособност?
Ако въпросът за непрецизността или неравновесието на клаузата трябва да се реши с оглед на самостоятелни правила, трябва ли член 25, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“ да се тълкува в смисъл, че трябва или пък не трябва да се приложи клауза, която дава право на едната страна да сезира само един съд, макар да позволява на другата да сезира не само този съд, но и всеки друг компетентен по общите правила правораздавателен орган?
Ако асиметрията на дадена клауза представлява материалноправно условие, как трябва да се тълкува този текст и по-специално препращането към правото на държавата на посочения правораздавателен орган, когато в клаузата са посочени няколко правораздавателни органа или когато в клаузата е посочен един правораздавателен орган, като същевременно е оставена възможност на една от страните да избере друг правораздавателен орган и този избор все още не е направен към датата на сезиране на съда:
– дали приложимият национален закон е законът само на изрично посочения правораздавателен орган, независимо че други правораздавателни органи също могат да бъдат сезирани?
– възможно ли е, при наличие на множество посочени правораздавателни органи, позоваване на правото на действително сезирания правораздавателен орган?
– накрая, като се има предвид съображение 20 от Регламент „Брюксел Iа“, трябва ли да се счита, че препращането към правото на правораздавателния орган на посочената държава членка се разбира като сочещо материалноправните норми на тази държава или нейните стълкновителни норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/22: BSH Hausgeräte, Съдебно решение от 25 февруари 2025 г.
Следва ли член 24, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че изразът „дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти […] независимо дали за това е предявен иск или [възражение]“ предполага, че национален съд, който съгласно член 4, параграф 1 от този регламент е обявил, че е компетентен да разгледа спор за нарушение на патент, губи компетентност да разгледа въпроса за нарушението, ако е повдигнато възражение за недействителност на въпросния патент, или разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че националният съд губи компетентност да разгледа само възражението за недействителност?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че националното право съдържа разпоредби, сходни с тези, предвидени в член 61, втора алинея от Закона за патентите, съгласно които, за да се разгледа възражение за недействителност в рамките на дело за нарушение, ответникът трябва да предяви отделен иск за обявяване на недействителност?
Следва ли член 24, параграф 4 от Регламента Брюксел I[а] да се тълкува в смисъл, че е приложим по отношение на национален съд на трета страна, тоест, в настоящото дело, в смисъл че предоставя изключителна компетентност на съд в Турция по отношение на частта от европейския патент, чието действие е признато там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/23: Athenian Brewery и Heineken, Съдебно решение от 13 февруари 2025 г.
Трябва ли, когато проверява дали е компетентен съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ по отношение на установено в друга държава членка дъщерно дружество, съдът по местоживеенето на дружеството майка да вземе предвид, в случай като разглеждания в главното производство и в рамките на предвиденото в тази разпоредба изискване за тясна връзка, признатата в материалното конкурентно право презумпция за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, за което се отнася спорът?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: как тогава в този контекст трябва да се уточни критерият, формулиран в решения Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449)
Достатъчно ли е в този случай, когато се оспорва решаващо влияние на дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, да не е възможно предварително да се счита за изключено съществуването на такова решаващо влияние, за да се приеме, че по отношение на това дъщерно дружество е налице компетентност съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/23: Bulgarfrukt, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли Регламент [№ 1393/2007] и Регламент [№ 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че европейска заповед за плащане се обявява за недействителна от съда в рамките на производство по обжалване, ако не е била връчена или не е била редовно връчена на длъжника?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: Трябва ли горепосочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че принудителното изпълнение на европейската заповед за плащане се обявява за недопустимо, когато заповедта за плащане не е била връчена или не е била редовно връчена на длъжника?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: Трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че длъжник, който е знаел за издаването на европейска заповед за плащане, но която все още не му е била връчена или не му е била редовно връчена, все още не може валидно да подаде възражение срещу нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/23: VariusSystems, Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при основан на договор иск мястото на изпълнение за разработването и текущата експлоатация на софтуер, предназначен да отговори на индивидуалните нужди на установен в държава членка А (в случая Германия) клиент, е
a) мястото, където интелектуалната дейност по създаването („програмирането“) на софтуера се извършва от установено в държава членка Б (в случая: Австрия) предприятие, или
б) мястото, където софтуерът достига до клиента, т.е. където се изтегля и използва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/22: Oilchart International, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на нидерландското право в областта на несъстоятелността (член 25, параграф 2 от NFW), и при което:
– следва да се установи дали такова вземане трябва да се счита за подлежащо на проверка вземане (член 26 във връзка с член 110 от NFW) или за неподлежащо на проверка вземане (член 25, параграф 2 от NFW),
– въпросът дали двете вземания могат да бъдат предявени едновременно и дали едното не изключва другото, отчитайки специалните правни последици на всяко от вземанията (включително възможността да се усвои банкова гаранция, предоставена след обявяването на несъстоятелността), следва да се разгледа съгласно специалните правила на нидерландското право в областта на несъстоятелността?
Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка [на обявяване]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/23: Hantoch, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
При тълкуването на член 10 от Регламент [№ 650/2012] кой момент е меродавен за преценката дали са налице активи на наследственото имущество в държавата членка на сезирания съд — моментът на откриване на наследството или моментът на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/24: Deutsche Lufthansa (Cession d’une créance découlant d’un contrat de transport), Съдебно решение от 6 ноември 2024 г.
Искът за събиране на вземане, което търговец със седалище извън Република Полша е придобил по силата на сключен с потребител договор за цесия, с който му е прехвърлено вземането на потребителя спрямо друг търговец, чието седалище също е в друга държава членка, попада ли в обхвата на международната компетентност на полските съдилища по член 7, точка 1, буква б), второ тире и член 7, точка 5 от Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.