4.06.02.03 - Връчване и съобщаване
Връчване и съобщаване
Дело C-389/23: Bulgarfrukt, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли Регламент [№ 1393/2007] и Регламент [№ 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че европейска заповед за плащане се обявява за недействителна от съда в рамките на производство по обжалване, ако не е била връчена или не е била редовно връчена на длъжника?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: Трябва ли горепосочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че принудителното изпълнение на европейската заповед за плащане се обявява за недопустимо, когато заповедта за плащане не е била връчена или не е била редовно връчена на длъжника?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: Трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че длъжник, който е знаел за издаването на европейска заповед за плащане, но която все още не му е била връчена или не му е била редовно връчена, все още не може валидно да подаде възражение срещу нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/23: Toplofikatsia Sofia (Notion de domicile du défendeur), Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/21: LKW WALTER, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държавата членка на органа, издал документ, който трябва да се връчи, съгласно която началният момент на посочения в член 8, параграф 1 едноседмичен срок, в който адресатът на такъв документ може да откаже да го приеме на някое от предвидените в тази разпоредба основания, съвпада с началото на срока за обжалване в тази държава членка на посочения документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/21: SR (Frais de traduction dans une procédure civile), Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
Когато съдът реши и разпореди да се призоват встъпилите страни в гражданско производство, кой е „заявителят“ по смисъла на член 5 от Регламент № 1393/2007 — съдът на държавата членка, който решава да се призоват встъпилите страни, или страната по висящия пред този съд спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/21: ING Luxembourg, Определение от 5 май 2022 г.
Изисква ли Регламент (ЕО) № 1393/2007 получателят на съдебен акт да бъде информиран чрез стандартния формуляр за правото си да откаже получаване на акта във всички случаи, включително когато актът е изготвен или придружен с превод на подходящ език?
Разрешава ли Регламент № 1393/2007 националното право да предвиди нищожност на връчването на съдебен акт, когато не е предоставен стандартният формуляр за правото на отказ?
Какви са последиците при пропуск да се използва стандартният формуляр за уведомяване за правото на отказ при връчване на съдебен акт по Регламент № 1393/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/17: Catlin Europe, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Следва ли член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че липсата на предвиденото в член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 уведомяване на адресата за възможността да откаже да приеме документа за връчване дава право на длъжника (адресата) да поиска преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/15: Lebek, Съдебно решение от 7 юли 2016 г.
Трябва ли член 34, точка 2 от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че упоменатата в него възможност за ответника да започне дело, за да оспори решението, обхваща както случая, в който за него е възможно да започне делото в предвидения в националното право срок, така и случая, когато срокът е изтекъл, но е възможно да се подаде молба за възстановяване на срока, а впоследствие — след като молбата бъде уважена — да се пристъпи и към самото оспорване чрез съответния способ?
Трябва ли член 19, параграф 4 от Регламент № 1393/2007 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите на националното право относно възможността за възстановяване на срока, или трябва да се тълкува в смисъл, че ответникът има избор — или да подаде молба съгласно тази разпоредба, или да използва съответния национален правен институт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/14: Alta Realitat, Определение от 28 април 2016 г.
Компетентен ли е националният съд, сезиран в предаващата държава членка, да преценява дали адресатът разбира езика, на който е съставен връчваният документ, и какви са правилата за упражняване и контрол на правото на отказ по член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007?
Допустимо ли е прилагането на национални процесуални последици при необоснован отказ на адресата да приеме документ, ако се установи, че той разбира езика на документа, при условие че се запази полезният ефект на Регламент № 1393/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/14: Tecom Mican и Arias Domínguez, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.
Може ли чисто частен документ да се счита за „извънсъдебен документ“ в съответствие с член 16 от Регламент № 1393/2007, въпреки че не е бил издаден от несъдебен публичен орган или несъдебно длъжностно лице?
Ако да, всеки частен документ ли може да се счита за извънсъдебен, или само този, който притежава определени характеристики?
Дори ако частният документ притежава подобни характеристики, може ли гражданин на Съюза да иска връчването на този документ по реда на член 16 от Регламент № 1393/2007, когато вече е връчил същия посредством несъдебен публичен орган, например нотариус?
Трябва ли за целите на член 16 от Регламент № 1393/2007 да се отчита дали посоченото сътрудничество има трансгранично значение и дали е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар
В кои случаи трябва да се счита, че сътрудничеството има „трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/13: Alpha Bank Cyprus, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.
Член 8 от Регламент № 1393/2007 трябва ли да се тълкува в смисъл, че информирането посредством формуляр-образеца, даден в приложение II към този регламент, на адресата на документа, който трябва да се връчи, за правото му да откаже да приеме този документ, се изисква при всички обстоятелства и съответно какви са правните последици, произтичащи от липсата на информиране посредством този формуляр?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.