4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-380/17: K и B, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Компетентност на Съда — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 12 — Неспазване на срока от три месеца след предоставянето на международна закрила — Лице със статут на субсидиарна закрила — Отхвърляне на заявление за виза“ По дело C‑380/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 21 юни 2017 г., постъпил в Съда на 26 юни 2017 г., в рамките на производството по дело, K, В срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за K и B, от C. J. Ullersma и L. van Leer, advocaten, – за нидерландското правителство, от K. Bulterman и H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/17: K, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 15 — Отказ за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за успешно полагане на изпит за проверка на интегрирането в обществото“ По дело C‑484/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 4 август 2017 г., постъпил в Съда на 10 август 2017 г., в рамките на производството по дело, K срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за нидерландското правителство, от K. Bulterman и H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграфи 1 и 4 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164). 2. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/17: C и A, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Компетентност на Съда — Директива 2003/86/ЕО — Право на събиране на семейството — Член 15 — Отказ за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за успешно полагане на изпит за проверка на интегрирането в обществото“ По дело C‑257/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 10 май 2017 г., постъпил в Съда на 15 май 2017 г., в рамките на производството по дело, C, А срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за C и A, от C. F. Wassenaar, advocaat, – за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, H. S. Gijzen и A. M. de Ree, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграфи ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/17: E.G., Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща европейска система за убежище — Директива 2013/32/ЕС — Член 46, параграф 2 — Жалба срещу решение, с което се отказва статут на бежанец, но се предоставя статут на лице под субсидиарна закрила — Допустимост — Липса на достатъчен интерес, когато статутът на лице под субсидирана закрила, предоставен от държава членка, предлага същите права и ползи като тези, които се предлагат от статута на бежанец съгласно правото на Съюза и националното право — Значение на личното положение на кандидата при проверката на идентичността на посочените права и ползи“ По дело C‑662/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vrhovno sodišče (Върховен съд, Словения) с акт от 8 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 27 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело E. G. срещу Republika Slovenija, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функциите на председател на седми състав, C. Toader и A. Rosas, съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за E. G, от D. Bulog, odvetnica, – за словенското правителство, от J. Morela, višja državna odvetnica, – за нидерландското правителство, от P. Huurnink и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Condou-Durande и M. Žebre, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/16: Ahmedbekova, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли от чл. 78, параграф 1 и параграф 2, букви а), г) и е) [ДФЕС], съображение 12 и чл. 1 от Директива [2013/32], че предвиденото по член 33, параграф 2, буква д) от същата директива основание за недопустимост на молби за международна закрила, съставлява норма с директен ефект, която не може да бъде оставена неприложена от държавите членки, в това число чрез прилагане на по-благоприятни разпоредби по националното право, предвиждащи разглеждане на първата молба за международна закрила, от гледна точка на това дали кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 3 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на придружен непълнолетен, подадена от негов родител, когато тази молба е обоснована с качеството на детето на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция?
Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива [2013/32], тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 1 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на пълнолетно лице, когато тази молба е обоснована в хода на процедурите пред компетентния административен орган единствено с качеството на кандидата на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила, на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция, и кандидатът няма право да упражнява трудова дейност към момента на подаването на молбата?
Следва ли, че чл. 4, параграф 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива, изисква преценката за основателни опасения от преследване или реален риск от тежко посегателство, да е основана само на факти и обстоятелства, относими към молителя?
Допуска ли чл. 4 от Директива [2011/95], тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива и чл. 31, параграф 1 от Директива [2013/32], национална съдебна практика в държава членка, която:
а) задължава компетентния орган да разгледа в общо производство молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, когато тези молби се основават на общи факти и по-конкретно на твърдения, че само единият от членовете на семейството има качеството на бежанец;
б) задължава компетентния орган да спре производството по молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, до приключването на производството по молбата на члена на семейството, която е подадена на основание, че лицето има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1, буква А от Женевската конвенция;
в това число, допустима ли е посочената съдебна практика по съображения, свързани с висшия интерес на детето, запазване на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, с правото на оставане в държава членка до разглеждането на молбата, по аргумент от чл. 7, чл. 18 и чл. 47 от Хартата на основните права […], съображения 12 и 60 и чл. 9 от Директива 2013/32, съображения 16, 18 и 36, чл. 23 от Директива 2011/95, съображения 9, 11 и 35, чл. 6 и чл. 12 от Директива [2013/33]?
Следва ли от съображения 16, 18 и 36 и член 3 от Директива [2011/95], тълкувани във връзка със съображение 24 и чл. 2, буква г) и й), чл. 13 и чл. 23, параграфи 1 и 2 от същата директива, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 8, ал. 9 от [ЗУБ], на основание на която се считат за бежанци и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице основанията по националното право, които изключват предоставянето на статут на бежанец?
Следва ли от предвиденото за мотивите на преследване по чл. 10 от Директива [2011/95], че подаването на жалба до Съда по правата на човека против държавата по произход на лицето, определя същото лице като принадлежащо към определена социална група по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква г) от същата директива, съответно подаването на жалбата следва да се счита за политическо мнение по смисъла на буква д) от същата разпоредба?
Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да разгледа по същество заявени нови основания за международна закрила в хода на съдебното производство, които не са посочени в жалбата до съда, подадена срещу решение за отказ да се предостави международна закрила?
Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива [2013/32], че съдът е задължен да прецени допустимостта на молбата за международна закрила на основание чл. 33, параграф 2, буква д) от същата директива в съдебно производство по обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, при условие че с обжалваното решение молбата е преценена от гледна точка на това [дали] кандидатът отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/17: Fathi, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да извършват разглеждането по същество на молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от същия регламент, без да е налице изрично решение на тези органи, от което да става ясно, че съгласно критериите, предвидени от посочения регламент, тази държава членка е компетентната да извърши такова разглеждане?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато кандидат за международна закрила обжалва решение, с което се установява, че молбата му за международна закрила е неоснователна, компетентният съд на държавата членка е длъжен служебно да провери дали правилно са били приложени предвидените с Регламент № 604/2013 критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа посочената молба?
Следва ли член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия“ по тази разпоредба?
Следва ли член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че забраната, под страх от екзекуция или лишаване от свобода, на действия срещу държавната религия на страната на произход на молителя за международна закрила може да представлява „действие на преследване“ по смисъла на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/18: FR, Определение от 27 септември 2018 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (première chambre) 27 septembre 2018 (*) « Renvoi préjudiciel – Procédure préjudicielle d’urgence – Article 99 du règlement de procédure de la Cour – Espace de liberté, de sécurité et de justice – Procédures communes pour l’octroi et le retrait de la protection internationale – Directive 2013/32/UE – Article 46 – Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne – Article 18, article 19, paragraphe 2, et article 47 – Droit à un recours effectif – Décision rejetant une demande de protection internationale – Réglementation nationale prévoyant un deuxième degré de juridiction – Effet suspensif de plein droit limité au recours de première instance » Dans l’affaire C‑422/18 PPU, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par le Tribunale di Milano (tribunal de Milan, Italie), par décision du 9 mai 2018, parvenue à la Cour le 28 juin 2018, dans la procédure FR contre Ministero dell’interno – Commissione Territoriale per il riconoscimento della Protezione Internazionale presso la Prefettura U.T.G. di Milano, en présence de : Pubblico Ministero, LA COUR (première chambre), composée de Mme R. Silva de Lapuerta (rapporteur), président de chambre, MM. J.‑C. Bonichot, A. Arabadjiev, S. Rodin et E. Regan, juges, avocat général : Mme E. Sharpston, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la demande de la juridiction de renvoi du 9 mai 2018, parvenue à la Cour le 28 juin 2018, de soumettre le renvoi préjudiciel à la procédure d’urgence, conformément à l’article 107 du ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/17: Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), Съдебно решение от 26 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 26 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и субсидиарната закрила — Директива 2005/85/ЕО — Член 39 — Директива 2008/115/ЕО — Член 13 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 18, член 19, параграф 2 и член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Принцип на забрана за връщане — Решение, с което се отхвърля молба за международна закрила и се налага задължение за връщане — Национална правна уредба, предвиждаща второинстанционно съдебно производство — Автоматично суспензивно действие, ограничено до обжалването пред първата съдебна инстанция“ По дело C‑175/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 29 март 2017 г., постъпил в Съда на 6 април 2017 г., в рамките на производството по дело, X срещу Belastingdienst/Toeslagen, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за X, от E. C. Cerezo-Weijsenfeld, advocaat, – за нидерландското правителство, от J. Langer, и от М. К. Bulterman и М. H. S. Gijzen, в качеството на представители, – за белгийското правителство, от C. Pochet, M. Jacobs и C. Van Lul, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/17: Ahmed, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Член 17 — Изключване от статута на субсидиарна закрила — Основания — Осъждане за тежко престъпление — Определяне на тежестта въз основа на наказанието, предвидено в националното право — Допустимост — Необходимост от конкретна преценка“ По дело C‑369/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Административен и трудов съд Будапеща, Унгария) с акт от 29 май 2017 г., постъпил в Съда на 16 юни 2017 г., в рамките на производство по дело Shajin Ahmed срещу Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas (докладчик), C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Shajin Ahmed, от G. Győző, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и M. M. Tátrai, в качеството на представители, – за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Brabcová, в качеството на представители, – за френското правителство, от E. Armoët, E. de Moustier и D. Colas, в качеството на представители, – за нидерландското правителство, от M. H. S. Gijzen и M. K. Bulterman, в качеството на представители, – за Европейската комисия, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/16: Alheto, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, тълкуван във връзка с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32 и чл. 78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, че:
а) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от [UNRWA] като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл. 1, буква А) от [Женевската конвенция], вместо като молба за международна закрила по чл. 1, буква D, [втора алинея] от същата конвенция и при условие че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?
б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда [...].
2) Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл. 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 12, ал.1, т.4 от ЗУБ, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...].
3) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...] и извършена преценката по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4) Следва ли от предвиденото по чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „[...] цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси", тълкувано във връзка с чл. 33, 34 и 35, [втора алинея] от същата директива и чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл. 18, чл. 19 и чл. 47 от [Хартата], че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
а) първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или
б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл. 34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?
в) първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
5) Следва ли предоставяната помощ от UNRWA да се счита за друга закрила по смисъла на чл. 35, ал.1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция [...] по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
6) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото „когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, тълкуван във връзка с чл. 47 от [Хартата], че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:
а) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;
б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането ѝ от решаващия орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.