4.06.01.03 - Политика в областта на убежището
Политика в областта на убежището
Дело C-573/14: Lounani, Съдебно решение от 31 януари 2017 г.
Трябва ли член 12, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че за да може да се приеме, че е налице предвиденото там основание за изключване на статута на бежанец, е необходимо лицето, търсещо международна закрила, да е било осъдено за едно от терористичните престъпления, предвидени в член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475?
Трябва ли член 12, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Директива 2004/83 да се тълкуват в смисъл, че участието в дейността на терористична група, за каквото е бил осъден ответникът в главното производство, може да бъде основание за предвиденото в тези разпоредби изключване, въпреки че съответното лице не е извършило, нито се е опитало или е заплашило да извърши терористичен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/15: Danqua, Съдебно решение от 20 октомври 2016 г.
Следва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че допуска национална процедура като разглежданата в главното производство, която поставя молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила в зависимост от преклузивен срок от петнадесет работни дни, считано от уведомяването от компетентния орган за възможността за отхвърления кандидат за убежище да подаде подобна молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/15: Ghezelbash, Съдебно решение от 7 юни 2016 г.
Следва ли член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013, във връзка със съображение 19 от него, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на някой от критериите за компетентност по глава III от посочения регламент, и в частност на критерия за издадена виза, предвиден в член 12 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/15: Karim, Съдебно решение от 7 юни 2016 г.
Означават ли новите разпоредби в Регламент № 604/2013 относно ефективната правна защита (съображение 19 и член 27, параграфи 1 и 5), че кандидатът за убежище трябва да има право да оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, въз основа на които ще бъде прехвърлен в друга държава членка, която се е съгласила да го приеме, или правото на ефективна правна защита може да бъде ограничено само до право да се изиска преценка дали не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане в държавата членка, в която ще бъде прехвърлен кандидатът?
Ако Съдът приеме, че е възможно да се оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, означава ли член 19, параграф 2 от Регламент № 604/2013, че този регламент не се прилага, когато кандидатът за убежище докаже, че е бил извън територията на държавите членки за най-малко три месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/15: Mirza, Съдебно решение от 17 март 2016 г.
Допустимо ли е държава членка да упражни правото да изпрати кандидат за международна закрила в сигурна трета държава, след като вече е признала своята компетентност по Регламент „Дъблин III“ в рамките на процедура по обратно приемане?
Изисква ли се държавата членка, която приема обратно кандидата, да уведоми държавата членка, извършваща прехвърлянето, за своята национална правна уредба или практика относно изпращането в сигурна трета държава?
Задължена ли е компетентната държава членка при обратно приемане да възобнови процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила от етапа, на който е била прекратена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/14: Alo, Съдебно решение от 1 март 2016 г.
Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95 задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между различните компетентни в тази област институции на националната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- и интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- и интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/15: N., Съдебно решение от 15 февруари 2016 г.
Съвместимо ли е с член 6 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз задържането на кандидат за международна закрила на основание член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33/ЕС, когато този кандидат има право да остане в държавата членка до произнасяне по молбата му за убежище на първа инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/14: Tall, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Трябва ли член 39 от Директива 2005/85 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което не предвижда суспензивно действие на жалба срещу решение като разглежданото в главното производство да не продължи разглеждането на последваща молба за убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/13: T., Съдебно решение от 24 юни 2015 г.
Следва ли разпоредбата на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83[…], която се отнася до задължението на държавите членки да издават разрешение за пребиваване на лица, на които е предоставен статут на бежанец, да се спазва и в случаите на отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване?
Във връзка с това, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че не допуска отнемането или прекратяването на разрешението за пребиваване (например вследствие на експулсиране съгласно националното право) на лице, на което е предоставен статут на бежанец, ако не са изпълнени условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от Директива 2004/83[…] или не са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83?
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):
Само при наличието на условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от Директива 2004/83 (съответно на по-късно приетата идентична разпоредба от заменилата я Директива 2011/95/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, стр. 9)]) ли са допустими съгласно правото на [ЕС] отнемането и прекратяването на разрешението за пребиваване (например вследствие на експулсиране съгласно националното право) на лице, на което е предоставен статут на бежанец?
При положителен отговор на двете части от въпрос 1:
Как следва да се тълкува основанието за дерогация „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ в член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83[…] с оглед на опасностите, произтичащи от извършване на действия по подпомагане на терористична организация?
Може ли да се приеме, че са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83, ако лице, на което е предоставен статут на бежанец, е подпомагало ПКК, по-специално чрез събиране на дарения и постоянно участие в мероприятия с цели, близки до тези на ПКК, дори когато не са изпълнени условията за отпадане на забраната за връщане („non-refoulement“) съгласно член 33, параграф 2 от Женевската конвенция […] и така не са изпълнени условията на член 21, параграф 2 от Директива 2004/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/13: Shepherd, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойни действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на военната част извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2004/83 (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2004/83 — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, поради обстоятелството че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е, дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
Изключва ли се бежанска закрила, поради факта че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации?
За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на Международния наказателен съд, ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби, поради факта че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от Директива 2004/83 дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.