4.06.01.03 - Политика в областта на убежището
Политика в областта на убежището
Дело C-175/11: D. и A., Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО или общите принципи на правото на Съюза държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
Може ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на първоинстанционното решение по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон и оправомощен да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи: министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение, съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция, и тези, които се произнасят при обжалване, обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело, министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, параграф 2B, буква b), и в член 16, параграф 11 от Закона за бежанците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/11: Abed El Karem El Kott и др., Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Възможността за прилагане на Директива 2004/83/ЕО предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на закрила, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и предоставяне на субсидиарна закрила) по избор на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично признаване на никоя от тези форми на закрила, а [предполага] единствено включване в приложното поле на Директивата спрямо лицата?
Прекратяването на закрилата или на помощта на организацията предполага ли пребиваване извън зоната на действие на организацията, прекратяване на дейностите на организацията, отпадане на възможността за ползване от закрила или помощ от тази организация или евентуално независеща от волята на лицето, което има право на закрила или помощ, пречка в резултат на легитимна и обективна причина, поради която то не може да получи закрилата или помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/11: M., Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.
В случай, при който молител иска предоставянето на статута на субсидиарна закрила, след като му е бил отказан статутът на бежанец и след като е било направено предложение за отхвърляне на тази молба, въведеното с член 4, параграф 1, второ изречение от Директива 2004/83 изискване държавата членка да оказва съдействие на молителя задължава ли административните органи на съответната държава членка да предоставят на молителя резултатите от разглеждането преди приемането на окончателното решение, така че да му позволят да изрази становището си по неблагоприятните за него аспекти в предложеното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/11: K, Съдебно решение от 6 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2012 година ( *1 ) „Регламент (ЕО) № 343/2003 — Определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки, от гражданин на трета страна — Хуманитарна клауза — Член 15 от този регламент — Лице, ползващо убежище в държава членка, което е в зависимост от търсещия убежище, тъй като страда от тежко заболяване — Член 15, параграф 2 от регламента — Задължение на тази държава членка, която не е компетентна предвид критериите, изложени в глава III от същия регламент, да разгледа молбата за убежище, подадена от посоченото търсещо убежище лице — Условия“ По дело C-245/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Asylgerichtshof (Австрия) с акт от 20 май 2011 г., постъпил в Съда на 23 май 2011 г., в рамките на производство по дело K срещу Bundesasylamt, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н K. Lenaerts, заместник-председател, г-н A. Tizzano, г-жа R. Silva de Lapuerta, г-н L. Bay Larsen (докладчик), г-н A. Rosas, г-жа M. Berger и г-н E. Jarašiūnas, председатели на състави, г-н E. Juhász, г-н J. C. Bonichot, г-н D. Šváby, г-жа A. Prechal и г-н C. G. Fernlund, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 май 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за K, от A. Egger, Rechtsanwalt, — за австрийското правителство, от г-жа ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/11: Cimade и GISTI, Съдебно решение от 27 септември 2012 г.
Гарантира ли Директива 2003/9 […] — когато държава членка, сезирана с молба за убежище, реши съгласно [Регламент № 343/2003] да отправи искане към друга държава членка, за която счита, че е компетентна за разглеждането на молбата — правото да се ползват от предвидените в тази директива минимални условия на приемане, докато трае процедурата по поемане на отговорността или обратно приемане от тази друга държава членка?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) към кой момент се погасява задължението на първата държава членка да гарантира правото на ползване от минимални условия на приемане: към момента на решението за приемане от замолената държава членка, към момента на действителното поемане на отговорността или обратно приемане на търсещото убежище лице или към друг момент?
б) коя държава членка носи финансовата тежест за осигуряването на минимални условия на приемане през този период от време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/11: Y и Z, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/10: Kastrati, Съдебно решение от 3 май 2012 г.
Следва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че в резултат на оттеглянето на молба за убежище по смисъла на член 2, буква в) от него, направено, преди компетентната да разгледа тази молба държава членка да поеме отговорността за търсещото убежище лице, този регламент вече не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/10: N. S. и др., Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии?
Длъжна ли е държавата членка, която трябва да прехвърли търсещото убежище лице в държавата членка, която е компетентна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003, да провери дали втората държава членка спазва основните права в Европейския съюз, директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 и Регламент № 343/2003?
Допуска ли задължението за спазване на основните права на Европейския съюз прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85?
Длъжна ли е държавата членка съгласно правото на Европейския съюз и ако това е така — при какви обстоятелства е длъжна да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато прехвърлянето на жалбоподателя в компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?
Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде прехвърлено в друга държава членка на основание на Регламент № 343/2003 — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по ЕКПЧ или на правата му по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.?
По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага Регламент № 343/2003, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от ЕКПЧ?
Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, ще има ли отражение върху отговорите на втори до шести въпрос, ако се вземе предвид Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/10: Samba Diouf, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.
Трябва ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като установената във Великото херцогство Люксембург с член 20 [параграф 5] от изменения закон [от 5 май 2006 г.], съгласно която кандидат за убежище няма право да обжалва по съдебен ред решението на административния орган да се произнесе по основателността на молбата за международна закрила в рамките на ускорено производство?
При отрицателен отговор [на първия въпрос], трябва ли общият принцип на ефективна защита съгласно общностното право, изведен от членове 6 и 13 от [Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като установената във Великото херцогство Люксембург с член 20 [параграф 5] от закона [от 5 май 2006 г.], съгласно която кандидат за убежище няма право да обжалва по съдебен ред решението на административния орган да се произнесе по основателността на молбата за международна закрила в рамките на ускорено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/09: B и D, Съдебно решение от 9 ноември 2010 г.
Налице ли е тежко престъпление от неполитически характер или деяние, противоречащо на целите и принципите на Организацията на обединените нации, по смисъла на член 12, параграф 2, букви б) и в) от Директива 2004/83, когато:
– молителят е участвал в организация, която фигурира в списъка на лица, групи и образувания, съдържащ се в приложението към Обща позиция 2001/931, и която използва терористични методи, и е подпомагал активно въоръжената борба на тази организация (дело C‑57/09);
– когато като боец и постоянен член, а за известен период от време и като член на ръководния орган, чужденецът е участвал дълги години в организация (ПКК), която при своята въоръжена борба срещу държавата (Турция) постоянно е използвала терористични методи и е включена в списъка на лицата, групите и образуванията, съдържащ се в приложението към Oбща позиция 2001/931, и с това е подпомагал активно въоръжената борба на организацията като неин високопоставен член (дело C‑101/09)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: предпоставка ли е за изключването от статута на бежанец съгласно член 12, параграф 2, буква б) или в) от Директива 2004/83 фактът, че съответното лице продължава да представлява опасност?
При отрицателен отговор на втория въпрос: предпоставка ли е за изключването от статута на бежанец съгласно член 12, параграф 2, буква б) или в) от Директива 2004/83 извършването на проверка за пропорционалност с оглед на конкретния случай?
Съвместимо ли е с Директива 2004/83 по смисъла на член 3 от нея:
– молителят да има право на убежище според националното конституционно право въпреки наличието на основание за изключване съгласно член 12, параграф 2 от Директивата (дело C‑57/09),
– съгласно националното конституционно право чужденецът да продължава да има признато право на убежище въпреки наличието на основание за изключване по член 12, параграф 2 от Директивата и отнемането на статута на бежанец по член 14, параграф 3 от нея (дело С-101/09)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.