4.04.05.02 - Болест и майчинство
Болест и майчинство
Дело C-489/23: Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Член 7, параграф 7 от Директива 2011/24 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване, направени от осигуреното лице в държавата членка по осигуряване, в зависимост от медицински преглед от лекар от системата на общественото здравно осигуряване на тази държава, вследствие на който този лекар да издаде документ, разрешаващ хоспитализацията на това лице?
Член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, когато осигурено лице не е получило изискваното предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване, размерът на възстановяване от държавата членка по осигуряване е ограничен до размера, предвиден от здравноосигурителната схема на тази държава, като за тази цел се прилага метод за изчисляване, който значително ограничава размера на възстановяването спрямо действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, в която му е предоставено въпросното здравно обслужване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/23: Sozialministeriumservice, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/22: Thermalhotel Fontana, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Представлява ли обезщетение за болест по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 сумата за обезщетение, дължима на работниците за материалните загуби, причинени от възпрепятстването на професионалната им дейност по време на тяхната карантина като болни лица или лица, за които се подозира, че са болни от или са заразени с COVID‑19, и която първоначално трябва да се изплати от работодателя на работниците, като правото на обезщетение по отношение на федералната държава преминава върху работодателя в момента на изплащането?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която предоставянето на обезщетение за загубата на доходи, претърпяна от работниците в резултат на карантина, разпоредена от здравен орган поради положителен резултат от тест за COVID‑19 (като обезщетението първоначално трябва да се изплати на работниците от работодателя и в тази връзка правото на обезщетение спрямо федералната държава се прехвърля върху работодателя) зависи от това дали карантината е разпоредена от национален орган въз основа на национални епидемиологични разпоредби, така че такова обезщетение да не се изплаща на работници, които в качеството си на погранични работници пребивават в друга държава членка и чиято карантина е разпоредена от здравния орган на държавата им на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/19: Casa Naţională de Asigurări de Sănătate и Casa de Asigurări de Sănătate Constanţa, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Може ли да се приравни на спешен случай по смисъла на точка 45 от решение от 5 октомври 2010 г., Елчинов (C‑173/09, EU:C:2010:581), или на случай на обективна невъзможност да се поиска разрешението по член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004, обосноваващ възстановяването в пълен размер на разходите за предоставено подходящо медицинско лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваването на осигуреното лице, фактът, че терапията, за която лицето е дало съгласието си, е предписана само от лекар от държава членка, различна от тази по местопребиваване му, като се има предвид, че диагнозата и самият факт, че е необходимо спешно да се проведе лечение, са били потвърдени от лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, който обаче е посочил друга терапия, в сравнение с която терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани от него като уместни, е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, когато лекар от здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване определя диагнозата и терапията, но по мотиви, които могат да се квалифицират като уместни, осигуреното лице не я приема, отива в друга държава членка, за да поиска второ медицинско становище, и последното е за провеждане на друга терапия, която е поне със същата степен на ефективност, но има предимството да не причинява инвалидност — терапия, която осигуреното лице приема и която отговаря на изискванията по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, длъжно ли е осигуреното лице и в този случай да поиска разрешението по член 20, параграф 1 от посочения регламент, за да му бъдат възстановени разходите за тази терапия?
Допускат ли член 56 ДФЕС и член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 национална правна уредба, която, от една страна, обуславя издаването от компетентната институция на разрешение за получаване на подходящо лечение (болнично лечение) в държава членка, различна от тази по местопребиваване, от съставянето на медицински доклад само от лекар, който осъществява дейността си в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване, след одобрение от главния лекар на компетентната институция в тази държава, дори ако терапията, за която осигуреното лице е дало съгласието си поради мотиви, които могат да бъдат квалифицирани като уместни, като се има предвид, че има предимството да не причинява инвалидност, е предписана само от лекар от друга държава членка като второ медицинско становище, и от друга страна, не гарантира извършването в достъпна и предвидима процедура в рамките на здравноосигурителната схема на държавата членка по местопребиваване на ефективен анализ от медицинска гледна точка на възможността да се приложи лечението съгласно второто медицинско становище, изразено в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия и третия въпрос, имат ли право осигуреното лице или съответно неговите наследници, при условие че са изпълнени двете изисквания по член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 883/2004, на това компетентната институция на държавата по местопребиваване на осигуреното лице да им възстанови всички разходи за терапията, проведена в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/20: INPS () и de maternité pour les titulaires de permis unique), Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Следва ли член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат помощта за раждане и помощта за майчинство, на основание член 3, параграф 1, букви б) и й) от Регламент (ЕО) № 883/2004, посочен в член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98/ЕС, и следва ли поради това правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която не предоставя на чужденците, притежаващи единното разрешение, предвидено в същата директива, посочените по-горе обезщетения, вече предоставени на чужденци, които притежават разрешение за пребиваване в Съюза като дългосрочно пребиваващи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/19: A (Soins de santé publics), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Трябва ли да се счита, че общественото здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004?
Допустимо ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници, като същите обезщетения се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които работят и се намират в същото положение като техните граждани?
Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 ДФЕС положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност
По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено към системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/15: Tolley, Съдебно решение от 1 февруари 2017 г.
Правилно ли компонентът „грижа“ на [DLA] е квалифициран като обезщетение за инвалидност вместо като парично обезщетение за болест за целите на Регламент № 1408/71?
Престава ли да бъде подчинено на законодателството на Обединеното кралство за целите на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 лице, което съгласно вътрешното право на Обединеното кралство е престанало да се ползва от [компонента „грижа“ на DLA], поради това че се е преместило да живее в друга държава членка, и което преди преместването си е преустановило всякаква професионална дейност, но продължава да е осигурено срещу риска старост по системата за социална сигурност на Обединеното кралство?
Остава ли такова лице при всички положения подчинено на законодателството на Обединеното кралство с оглед на точка 19, буква в), [позиция „Обединено кралство“ от приложение VI към Регламент № 1408/71]?
Ако лицето е престанало да бъде подчинено на законодателството на Обединеното кралство по смисъла на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, длъжно ли е Обединеното кралство да приложи спрямо него разпоредбите на дял III, глава 1 от този регламент, или само разполага с възможност да направи това съгласно точка 20, [позиция „Обединено кралство“ от приложение VI към същия регламент]?
Приложимо ли е за целите на членове 19—22 от Регламент № 1408/71 широкото определение на понятието за заето лице в решение Dodl и Oberhollenzer ([C‑543/03], EU:C:2005:364) в случаите, в които съответното лице е преустановило всякаква професионална дейност преди преместването си в друга държава членка, въпреки направеното в дял III, глава 1 от този регламент разграничение между заети и самостоятелно заети лица, от една страна, и безработни лица, от друга?
Ако това определение е приложимо, такова лице има ли право на прехвърляне на обезщетението по силата или на член 19, или на член 22 от Регламент № 1408/71
Може ли член 22, параграф 1, буква б) да попречи правото на компонента „грижа“ на DLA на лице, претендиращо за обезщетение, да се препятства от изискване за пребиваване, наложено от националното законодателство при смяна на пребиваването в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/13: Fischer-Lintjens, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Трябва ли понятието „платими“ по член 27 и сл. от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че от решаващо значение за преценката от коя дата е „платима“ дадена пенсия, е датата, на която е прието решението за отпускане на пенсия и след която пенсията е била изплащана, или това е началната дата на отпуснатата със задна дата пенсия?
Ако понятието „платими“ трябва да се разбира в смисъл, че става въпрос за началната дата на отпуснатата със задна дата пенсия: съвместимо ли е с това тълкуване обстоятелството, че съгласно нидерландското законодателство пенсионерът, за когото се прилага член 27 от Регламент № 1408/71, не може да сключи здравноосигурителен договор със същата задна дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/13: Petru, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
От гледна точка на член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 как следва да се тълкува невъзможността лечението да бъде предоставено в страната по местопребиваване — абсолютно или по целесъобразност, с други думи, положение, при което хирургическата интервенция може да бъде извършена в страната по местопребиваване своевременно и по подходящия начин в техническо отношение, доколкото са налице необходимите специалисти и дори същото равнище на специализирани познания, но има недостиг на лекарства и на медицински материали от първа необходимост, равнозначно ли е на положение, при което нужното медицинско лечение не може да бъде осигурено по смисъла на посочения член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/13: I, Съдебно решение от 5 юни 2014 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална сигурност — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 19, параграф 1 и член 20, параграфи 1 и 2 — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Член 11 — Гражданин на държава членка, осигурен в държавата по пребиваване — Сериозно и внезапно заболяване по време на почивка в друга държава членка — Лице, принудено да остане единадесет години във втората държава поради заболяването си и възможността да получи специализирани медицински грижи в близост до мястото, където живее — Предоставяне на обезщетения в натура във втората държава — Понятия „пребиваване“ и „престой““ По дело C‑255/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Ирландия) с акт от 3 май 2013 г., постъпил в Съда на 13 май 2013 г., в рамките на производство по дело I срещу Health Service Executive, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състав, M. Safjan (докладчик), J. Malenovský, A. Prechal и K. Jürimäe, съдии, генерален адвокат: N. Wahl, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 януари 2014 г., като има предвид становищата, представени: — за I, от F. Callanan и L. McCann, SC, както и от G. Burke, barrister, упълномощени от C. Callanan, solicitor, — за Health Service Executive, от S. Murphy, SC, упълномощен от Arthur Cox, solicitors, — за Ирландия, от A. Joyce и E. Mc Phillips, в качеството на представители, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.