4.04.05.02.00 - Общи положения

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?