4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 1, параграф 1, втора алинея от Директива 77/249 да се тълкува в смисъл, че е възможно държава членка да изключи удостоверяването на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, от свободното предоставяне на адвокатски услуги и да запази извършването на тази дейност само за нотариуси?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална разпоредба на държавата, в която се води регистърът (Австрия), която запазва за нотариуси дейността по удостоверяване на подписи върху документи, необходими за учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, и чийто ефект се изразява по-конкретно в непризнаването в държавата, в която се води регистърът, на декларация за автентичността на подпис, която е изготвена от установен в Чешката република адвокат в държавата на неговото установяване, въпреки че според чешкото право тази декларация има същото правно действие като официалното удостоверяване, тъй като по-специално:
а) въпросът за признаването в държавата, в която се води регистърът, на изготвена в Чешката република от установен там адвокат декларация за автентичността на подпис върху молба за вписване в имотния регистър се отнася до предоставянето на услуга от адвокат, която не може да се извършва от адвокати, установени в държавата, в която се води регистърът, поради което отказът да бъде призната такава декларация, не попада под забраната на ограниченията
или
б) извършването на посочената дейност само от нотариусите е обосновано с цел да се гарантира законосъобразността и правната сигурност на актове (документи за правни сделки) и следователно служи на императивни съображения от общ интерес и освен това е необходимо за постигане на тази цел в държавата, в която се води регистърът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допуска ли член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире от Директива 97/67 национално законодателство като разглежданото в главното производство, което възлага на всички доставчици на пощенски услуги, включително на тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, задължението за изплащане на финансова вноска за покриване на разходите на регулаторния орган, натоварен с този сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 13, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допуска изискване за заплащане на такса при подаване на молба за издаване или за подновяване на разрешение, една част от която такса съответства на разходите, свързани с управлението и спазването на съответния разрешителен режим, дори и тази част да подлежи на възстановяване в случай на отхвърляне на молбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Следва ли членове 49, 56 и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват национална правна уредба, която допуска изключване от участие в процедура за предоставяне на концесии за хазартни игри единствено въз основа на невъзможността за представяне на две различни банкови удостоверения за икономически и финансов капацитет, без да предвижда други адекватни критерии за доказване на такъв капацитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС и принципите на равно третиране и на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член 10, параграф 9 octies от Декрет-закона от 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други критерии освен две банкови удостоверения, издадени от две различни финансови институции, и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
Трябва ли член 47 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член 10, параграф 9 octies от Декрет-закона от 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други документи и алтернативни възможности като в наднационалната нормативна уредба и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допуска ли член 12 от Директива 2006/123/ЕО съществуването на национална уредба като член 1, параграф 18 от Декрет-закон № 194, преобразуван в Закон № 25/2010, изменен и допълнен, която позволява автоматично удължаване на срока на текущите концесии за територии и имоти, публична собственост, по крайбрежната ивица, предоставени за туристически и развлекателни дейности до 31 декември 2015 г., или до 31 декември 2020 г. съгласно член 34 duodecies от Декрет-закон № 179/2012, добавен с член 1, параграф 1 от Закон № 221 от 17 декември 2012 г.?
Допускат ли членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 106 ДФЕС национална правна уредба, която чрез последващи законодателни изменения предвижда многократно продължаване на срока на концесии на имоти с икономическо значение от морската, езерната и речната зона, публична собственост, чийто срок се увеличава със закон най-малко с единадесет години, като по този начин запазва изключителното право на същия концесионер да използва имота за икономически цели независимо от изтичане на срока на действие на вече предоставената концесия, като по този начин се прегражда всяка възможност на заинтересуваните икономически оператори да получат на концесия имота след провеждане на публична процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допуска ли член 56 ДФЕС национално данъчно законодателство, според което финансовите институции, които не са установени на португалска територия, се облагат с данък върху получените в тази страна приходи от лихви, удържан при източника при окончателна ставка от 20 % (или при по-ниска ставка, когато е сключено споразумение за избягване на двойното данъчно облагане), прилагана върху брутния доход без възможност за приспадане на оперативните разходи, пряко свързани с упражняваната финансова дейност, докато лихвите, получени от местни финансови институции, са част от общия облагаем доход, от който се приспадат свързаните с упражняваната дейност разходи, когато се формира облагаемата печалба за целите на облагането с [IRC], като по този начин се прилага обща ставка от 25 % върху нетните доходи от лихви?
Допуска ли член 56 ДФЕС такова законодателство и когато се установи, че облагаемата основа на местните финансови институции след приспадане на разходите за финансиране, свързани с приходите от лихви, или след приспадане на разходите в пряка икономическа връзка с тези приходи подлежи или може да подлежи на облагане с по-висок данък от данъка, удържан при източника, от чуждестранните институции върху брутния доход?
В този смисъл разходите за финансиране на отпуснатите кредити или разходите в пряка икономическа връзка с приходите от получени лихви могат ли да бъдат доказани чрез данни, предоставени от EURIBOR („Euro Interbank Offered Rate“) и LIBOR („London Interbank Offered Rate“), които представляват осреднените лихвени проценти, прилагани при междубанково финансиране, използвано от банките при реализацията на тяхната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Не е ли налице обществена поръчка по член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18, ако възлагащите органи проведат процедура за допускане, в резултат на което възложат поръчката, без да изберат един или няколко икономически оператори (т.нар. модел „Open-House“)?
Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че изборът на един или няколко икономически оператори е отличителна черта на обществената поръчка, възниква въпросът: трябва ли изборът на икономически оператори по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 в светлината на член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че възлагащите органи могат чрез процедура за допускане да се откажат от избор на един или повече икономически оператори само когато са изпълнени следните предпоставки:
— провеждането на процедура за допускане се публикува в цяла Европа,
— установени са ясни правила за сключването на договора и присъединяването към него,
— условията по договора са предварително установени по такъв начин, че нито един икономически оператор не може да окаже влияние върху съдържанието на договора,
— на икономическите оператори се предоставя право на присъединяване към договора по всяко време, и
— сключването на договора се оповестява в цяла Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Несъвместимост ли е с членове 49 и 56 ДФЕС национална уредба, предвиждаща организиране на нов търг за концесии при по-кратък срок на действие поради системна реорганизация чрез изравняване на сроковете?
Съвместима ли е с членове 49 и 56 ДФЕС национална разпоредба, която задължава концесионера на хазартна дейност безвъзмездно да предостави за ползване материални и нематериални активи, собственост на концесионера, при прекратяване на дейността поради изтичане на концесията или поради отнемане или отмяна на концесията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Противоречи ли на членове 49 и 56 ДФЕС, както и на принципите на равнопоставеност и ефективност, национална уредба, която предвижда нов конкурс за концесии за хазартни игри с по-кратък срок поради реорганизация на системата и синхронизиране на сроковете?
Противоречи ли на членове 49 и 56 ДФЕС национална разпоредба, която задължава концесионерите на хазартни игри при прекратяване на дейността да предоставят безвъзмездно ползването на материални и нематериални активи, които са тяхна собственост, надхвърляйки необходимото за постигане на легитимната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.