4.04.03 - Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-314/14: Sanoma Media Finland – Nelonen Media, Съдебно решение от 17 февруари 2016 г.
Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
Като се има предвид, че уредбата в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
Като се има предвид, че уредбата в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство понятието „рекламни спотове“ по член 23, параграф 1 от тази директива във връзка с използвания израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че съставлява пречка за това „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и в края на рекламната пауза да се отчитат като време за реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/14: Ince, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.
1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/14: Laezza, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/14: CASTA и др., Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Допуска ли правото на Съюза в областта на обществените поръчки — в случая, тъй като става дума за изключени [от приложното поле на Директива 2004/18] договори, това са общите принципи на свобода на конкуренция, на недопускане на дискриминация, на прозрачност и на пропорционалност — национална правна уредба, която позволява прякото възлагане на услугата за медицински транспорт на доброволчески сдружения, най-често организирани въз основа на безвъзмездно извършени услуги и срещу действително възстановяване на разходите?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, необходимо ли е предварително сравняване на оферти на няколко еднородни оператори (включително евентуално оператори от други държави членки), които могат да бъдат избрани при пряко възлагане, за да се ограничи опасността от извършване на прекомерни или необосновани разходи, и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална правна уредба, позволяваща пряко възлагане?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, трябва ли доброволческите сдружения, избрани при преки възлагания, да бъдат подложени на точни процентни ограничения за паралелен достъп до пазара и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална разпоредба, която предвижда, че тези сдружения могат да имат само странична и второстепенна търговска дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/14: Hiebler, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.
Изключена ли е съгласно член 2, параграф 2, буква и) от Директива 2006/123 от приложното поле на тази директива цялата стопанска дейност на коминочистач, когато той изпълнява и задачи на „пожарната полиция“ (проверки за осигуряване на пожарна безопасност, експертизи в строителството и т.н.)?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с член 10, параграф 4 и член 15, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 2006/123 разпоредба от националното право, според която разрешението за упражняване на дейност като коминочистач по принцип важи за определен район на почистване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Допуска ли член 5 от Директива 2005/36 ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/14: UNIS, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Представлява ли спазването на задължението за прозрачност, което произтича от член 56 ДФЕС, задължително предварително условие, за да приеме държава членка за приложимо спрямо всички предприятия в даден сектор колективно споразумение, което поверява на избран от социалните партньори един-единствен оператор управлението на задължителната допълнителна схема за осигуряване, въведена в полза на работниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/14: RegioPost, Съдебно решение от 17 ноември 2015 г.
Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което изисква оферентите и техните подизпълнители да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?
Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което предвижда изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка на оференти и техните подизпълнители, които отказват да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/14: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Съвместимо ли е с член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал (précompte mobilier) лихвите по вземания, които не са представени чрез ценни книжа, когато получателят е инвестиционно дружество, установено в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато инвестиционните дружества, установени в Белгия, са освободени от този данък?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал лихвите по вземания, представени чрез ценни книжа с белгийски произход, когато тези ценни книжа са депозирани или записани по сметка в кредитна институция, установена в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато при депозиране или записване по сметка в белгийска институция тези лихви са освободени от данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/14: EasyPay и Finance Engineering, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Следва ли пощенска услуга, като услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получателя — лицата с право на социално плащане, да се счита извън приложното поле на Директива 97/67, и поради това — подчинена на разпоредбите на чл. 106 и 107 от ДФЕС?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли разпоредбите на чл. 106 и чл. 107 от ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничение на свободната конкуренция при предоставяне на пощенска услуга като описаната, когато това е обосновано с императивни съображения, свързани с гарантирането на основно конституционно право на гражданите и социалната политика на държавата, и паралелно с това, когато характерът на услугата позволява същата да се квалифицира като услуга с общ икономически интерес, при положение че получаваното от доставчика на услугата възнаграждение представлява компенсация, ненадвишаваща определения размер по чл. 2, пар.1, б. а) от решението УОИИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.