4.03.06 - Финансиране
Финансиране
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е Комисията да използва метод за контрол, различен от този, използван от националните органи, при проверка на точността на измерванията на площите по схемата за оставяне на земи под угар?
Съществува ли задължение за държавите членки да поддържат растителната покривка върху площите под угар и какво е съдържанието на това задължение съгласно член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999?
Спазени ли са правилата относно тежестта на доказване при установяване на нередности и прилагане на финансови корекции във връзка с контрола на площите под угар?
Съразмерни и обосновани ли са фиксираните финансови корекции, наложени от Комисията, с оглед на установените нередности и риска за финансовите интереси на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Обхваща ли понятието за подобряване на общата производителност на земеделско стопанство, посочено в член 26, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005, дейност, при която предприемачът не разширява съществуващия капацитет, а закрива предходните стопанства с цел създаване на ново стопанство?
Може ли планираната от жалбоподателя инвестиция да се разглежда като имаща за цел подобряване на общата производителност на предприятието по смисъла на член 20, буква б), подточка iii) и член 28, параграф 1, буква a) от Регламент № 1698/2005?
Съвместимо ли е с член 28, параграф 1, буква а) от Регламент № 1698/2005 правилото по член 6, параграф 3 от Наредба № 47/2008, доколкото по силата на същото помощи за мелничните стопанства се предоставят единствено за дейности, имащи за цел модернизацията на съществуващия капацитет
Позволява ли този регламент приемането на национална правна уредба, която по икономически съображения изключва от приложното поле на помощите някои мерки за развитие на земеделските стопанства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Как трябва да се разбира понятието „умишлено неспазване“ в член 51, параграф 4 от Регламент № 1698/2005, изменен с Регламент № 74/2009, в член 23 от Регламент № 1975/2006 и в член 67, параграф 1 от Регламент № 796/2004
За да се приеме, че е налице такова неспазване, достатъчно ли е да не е спазена отдавна утвърдена, трайна политика по смисъла на член 8, параграф 2, буква c) от Насоките?
Правото на Съюза допуска ли възможността в държава членка да се приема, че е налице „умишлено“ по смисъла на цитираните регламенти неспазване на схема и тогава, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:
а) по отношение на съответното изискване за кръстосано спазване, което не е изпълнено, се приема, че действията са умишлени;
б) съответното изискване за кръстосано спазване е сложно;
в) съществува отдавна утвърдена, трайна политика;
г) налице е активно действие или съзнателно бездействие;
д) земеделският производител вече е бил уведомяван за пропуски при изпълнението на съответното изискване за кръстосано спазване; и
е) степента на неспазване на съответното изискване за кръстосано спазване сочи, че действията са умишлени?
Може ли получателят на помощта да носи отговорност за „умишлено неспазване“, ако трето лице извършва дейностите по поръчка на този получател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Изискват ли или забраняват разпоредбите на Регламент № 1698/2005 въвеждането на национални изисквания за конкретна правноорганизационна форма на местните групи за действие, които отговарят на условията на регламента?
Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която се прилага с преходен период към вече съществуващи местни групи за действие, учредени под различна правноорганизационна форма, по време на текущ период на програмиране и изпълнение на програми за подпомагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допуснала ли е Комисията нарушение на правото на Европейския съюз, като е изключила от финансиране разходи, които според Полша са били извършени в съответствие с правото на Съюза, поради неправилна интерпретация на приложимите разпоредби и факти?
Пропорционална и обоснована ли е наложената от Комисията финансова корекция, като се има предвид предполагаемата незначителност на установените пропуски и липсата на реален риск от загуби за бюджета на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ЕО (сега член 296 ДФЕС) при приемането на оспореното решение на Комисията, особено по отношение на обхвата и причините за констатираните нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Как следва да се тълкува понятието „изкуствено създаване на условия“ в светлината на разпоредбата на член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011, следва ли да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на член 7, алинея 2 от Наредба № 29 […], според която финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 следва ли да се тълкува в смисъл[…], че се противопоставя на съдебната практика в Република България, според която изкуствено създаване на условия за получаване на облага в противоречие с целите на мярката, е налице в хипотезите на правна свързаност между заявителите?
Използването от различни кандидати-самостоятелни правни субекти на съседни самостоятелни поземлени имоти, които преди подаването на заявленията са представлявали един поземлен имот, и установена фактическа свързаност, като например едни и същи пълномощници, оференти, изпълнители, седалища и адреси за кореспонденция на кандидатите, представляват ли „изкуствено създаване на условия“?
Следва ли да бъде установена умишлена координация между субектите кандидати и/или третото лице спрямо тях, с цел осъществяване на предимство за един конкретен субект кандидат?
В какво се изразява облагата по смисъла на член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011, в частност следва ли да се изразява в създаването на няколко по-малки инвестиционни предложения, с цел един конкретен кандидат да получи по всички от тях, макар и тези предложения да са подадени от различни кандидати, финансиране в максималния размер от 200000 EUR?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 следва ли да се тълкува в смисъл[…], че се противопоставя на съдебната практика в Република България, според която фактическият състав на нормата включва кумулативно наличието на три условия: [първо] наличие на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, [второ] горното да е с цел осъществяване на предимство и [трето] това да е в противоречие с целите на мярката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 2, параграф 4, първа алинея от Регламент № 4045/89 да се тълкува в смисъл, че администрацията може да извърши контролните си дейности — обявени по време на контролния период, който се простира между 1 юли на дадена година и 30 юни на следващата година — и извън посочения период, без това да води до опорочаване на процедурата поради нередност, на която проверяваният оператор би могъл да се позове, за да оспори решението, основано на резултатите от тази проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Как може да бъде приложена от държава членка възможността, предоставена в член 2, параграф 4 от Регламент № 4045/89, за разширяване на контролирания период и „за периоди […] предшестващи или следващи едногодишния период“, определен в този член, като се имат предвид, от една страна, изискванията за защита на финансовите интереси на Общностите, и от друга страна, принципът на правната сигурност и на необходимостта да не се оставят на контролните органи правомощия, които не са точно определени?
В частност:
– Трябва ли контролираният период във всички случаи да приключи в рамките на едногодишния период, предхождащ периода, наречен „контролен“, по време на който контролен период се извършват контролните дейности, защото в противен случай контролът ще бъде опорочен поради нередност, на която контролираното лице би могло да се позове, за да оспори решението, основано на резултатите от този контрол?
– При утвърдителен отговор на предходния въпрос, как следва да се разбира изрично предвидената в Регламент № 4045/89 възможност за разширяване на контролирания период и за периоди, „следващи едногодишния период“?
– При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли все пак контролираният период да обхваща период от дванадесет месеца, който приключва по време на контролния период, предхождащ периода, през който е извършен контролът — защото иначе контролът ще бъде опорочен поради нередност, на която контролираното лице би могло да се позове, за да оспори решението, основано на резултатите от този контрол, — или контролът може да засяга само период, който приключва преди началото на предишния контролен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.