4.03.04 - Хармонизиране на законодателствата
Хармонизиране на законодателствата
Дело C-579/23: Consortium des Charcutiers Corses, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е Комисията да превиши пределите на своите правомощия при разглеждане на заявления за регистрация на географски указания, като не се съобрази с преценката на националните органи?
Може ли Комисията да отхвърли заявление за регистрация на географско указание на основание, че заявеното наименование нарушава защитата срещу пресъздаване по член 13 от Регламент № 1151/2012?
Задължена ли е Комисията при проучването на заявленията за регистрация да вземе предвид преценките на националните органи и юрисдикции съгласно принципа на добра администрация?
Достатъчна ли е синонимията между две наименования, за да се приеме наличие на риск от пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012 и правилно ли е определен релевантният потребител при тази преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/20: Комисия/Дания (AOP Feta), Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Обхваща ли задължението на държавите членки по член 13 от Регламент № 1151/2012 и продуктите, произведени на тяхна територия и предназначени за износ в трети държави, по отношение на защитените наименования за произход?
Нарушен ли е принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не предотвратява или спира използването на защитено наименование за произход за продукти, които не отговарят на продуктовата спецификация и са предназначени за износ в трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/20: Hengstenberg, Съдебно решение от 15 април 2021 г.
Трябва ли понятието „законен интерес“ по смисъла на член 49, параграф 3, първа алинея и параграф 4, втора алинея във връзка с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че в процедурата по заявления за изменение, което не е несъществено, на спецификацията на продукт, обозначен със защитено географско указание, всяко физическо или юридическо лице, за което е настъпила действителна или потенциална, стига да не е съвсем невероятна, икономическа последица от поисканите изменения, може да обоснове наличието на „законен интерес“, необходим за предявяване на възражение срещу подаденото заявление за изменение или за обжалване на решението за уважаване на това заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/18: Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena, Съдебно решение от 4 декември 2019 г.
Обхваща ли закрилата на общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“ използването на отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/18: Caseificio Cirigliana и др., Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
Трябва ли членове 3, 26, 32, 40 и 41 ДФЕС и членове 1, 3—5 и 7 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, които налагат на държавите членки да гарантират както свободната конкуренция на стоки в рамките на Европейския съюз, така и защитата на схемите за качество, за да поддържат по-необлагодетелстваните селскостопански райони, да се тълкуват в смисъл, че не допускат установяването в националното право (член 4 от Декрет-закон № 91/2014) на ограничение, в рамките на дейността по производство на „Мozzarella di bufala Campana ЗНП“, като се изисква то да се извършва само в обекти, предназначени изключително за това производство, и в които е забранено държането и съхраняването на мляко с произход от стопанства, които не са включени в схемата за контрол на ЗНП „Мozzarella di bufala Campana“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/17: S, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.
Трябва ли решението по подадена на 15 февруари 2007 г. до компетентния национален орган — в случая Deutsches Patent- und Markenamt (DPMA) — заявка за промяна в спецификацията на защитено географско указание (ЗГУ), в смисъл че нарязването и опаковането на продукта — в случая „Schwarzwälder Schinken“ — могат да се извършват само в района на производство, да се вземе въз основа на действащия към датата на подаването на заявката Регламент № 510/2006 или въз основа на Регламент № 1151/2012, действащ към датата на приемане на решението?
Следва ли член 4, параграф 2, буква д) от Регламент № 510/2006 във връзка с член 8 от Регламент № 1898/2006 и член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 1151/2012 да се тълкуват в смисъл, че изискването сертифициран със ЗГУ продукт като „Schwarzwälder Schinken“ да се опакова в географския район на неговото производство е обосновано съгласно посочения член 4, параграф 2, буква д), ако целта му е да се предотврати опасността, която произтича за качеството на продукта от транспортирането, нарязването или опаковането извън този район, да се гарантира по-високата ефективност на проверките във въпросния район и да се осигури в по-голяма степен изискваната от европейската правна уредба възможност за проследяване на продукта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/16: Confédération paysanne и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Представляват ли получените чрез мутагенеза организми [ГМО] по смисъла на член 2 от Директива 2001/18, въпреки че по силата на член 3 от [тази директива] и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на [ГМО]
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2) Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освободени ли са сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2002/53] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3) Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] относно съзнателното освобождаване на [ГМО] в околната среда и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в [тази директива] задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да налагат спрямо организмите, получени чрез мутагенеза, всички или част от задълженията, предвидени в [посочената директива], или каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4) Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член [191, параграф 2] ДФЕС, доколкото тези разпоредби не подлагат [ГМО], получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/15: Audace и др., Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
Следва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва достъпа до паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти за търговците на едро, снабдени с разрешителното, предвидено в член 65 от Директива 2001/82, и която вследствие на това изключва от достъпа до такъв внос животновъдите, които искат да внасят ветеринарни лекарствени продукти за нуждите на собствените си стопанства?
Следва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на животновъдите, които извършват паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти за нуждите на собствените си стопанства, да разполагат с обект на територията на държавата членка по местоназначение и да отговарят на всички изисквания за фармакологична бдителност, предвидени в членове 72—79 от Директива 2001/82?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/11: Франция/Комисия, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Изопачени ли са фактите от Общия съд при тълкуването и прилагането на научните становища и доказателства, свързани с риска от предаване на ТСЕ на човека и надеждността на използваните тестове?
Допусната ли е грешка в правната квалификация на фактите относно новия характер на научните елементи, които могат да променят разбирането за риска?
Правилно ли е приложен член 24а от Регламент № 999/2001 и принципът на предпазните мерки при преценката дали оспорваните мерки поддържат или увеличават равнището на закрила на човешкото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.