4.03.03 - Общи организации на пазари
Общи организации на пазари
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 164 от Регламент [№ 1308/2013] да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от предписаните в правната уредба на Съюза, не само в областта на „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, но и във всички области, посочени в букви a) и в)—н) [от този параграф 4], за които той предвижда, че може да се поиска разширяване на обхвата на междубраншово споразумение, и по-специално дали този член позволява — при положение че правната уредба на Съюза предвижда правила за предлагане на пазара за даден клас плодове или зеленчуци — приемането на по-стриктни правила под формата на междубраншово споразумение и разширяването на обхвата им по отношение на всички оператори?
Трябва ли при липсата на специфични правила на Съюза за даден клас плодове или зеленчуци, член 164 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от приложимите стандарти, приети от [ИКЕ на ООН], към които препраща правото [на Съюза]?
Спада ли определянето на дати за събиране на реколтата, от една страна, и на дати за предлагане на пазара, от друга страна, към правилата, които могат да бъдат установени чрез междубраншово споразумение, чийто обхват може да бъде разширен на основание член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и ако случаят е такъв, спада ли определянето на такива дати за събиране на реколтата и за предлагане на пазара към „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, или спада — както се е предвиждало по-рано в приложение XVIа към Регламент [№ 1234/2007] — към „правилата за предлагане на пазара“, които понастоящем са посочени в буква г) от [този параграф 4]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли правилото, посочено в член 153, параграф 1, буква б) от Регламент № 1308/2013, съгласно което уставът на дадена организация на производители изисква нейните членове „да бъдат членове само на една организация на производители за всеки конкретен продукт на стопанството“, да се тълкува в смисъл, че се прилага само за членовете, които са производители?
С цел да се гарантира спазването на принципа, установен в член 153, параграф 2, буква в) от Регламент № 1308/2013, съгласно който членуващите производители трябва да контролират по демократичен начин своята организация и нейните решения:
– необходимо ли е при преценката на независимостта на членовете на организацията да се вземе предвид единствено обстоятелството, че техният капитал е собственост на едно и също физическо или юридическо лице, или трябва да се вземат предвид и други връзки, като например, в случай на членове, които не са производители, членството им в една и съща конфедерация на профсъюзи, а в случай на членове, които са производители, упражняването на управленски функции в рамките на такава конфедерация,
– достатъчно ли е, за да може да се направи извод, че членовете производители действително упражняват контрол върху тяхната организация, те да имат мнозинство от гласовете, или следва да се провери дали с оглед на разпределението на гласовете между действително независимите членове делът на гласовете на един или повече членове, които не са производители, ги поставя в положение, дори без да съставляват мнозинство, да могат да упражняват контрол върху решенията, взети от организацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допускат ли член 220 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 […] и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1323 […] национална правна уредба (като Наредба № 383/2020 […]), предвидена и прилагана по такъв начин, че от мерките за компенсация за вредите от инфлуенцата по птиците могат да се ползват само стопанства, които към датата на подаване на заявлението не са преустановили дейността си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 5, параграф 4 от Регламент [за изпълнение № 543/2011] във връзка с член 5, параграф 1 и член 8 от същия регламент и с членове 113 и 113а от Регламент [№ 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че изисква издаването на придружаващ документ, в който се посочват името и страната на произход на пресните плодове и зеленчуци, изпратени предварително опаковани или в оригиналните опаковки на производителя, при транспортирането им от център за дистрибуция на търговско дружество до търговски обект на същото дружество, независимо от обстоятелството, че от едната страна на опаковката е отпечатана незаличимо направо върху опаковката или върху етикет, който е неразделна част от опаковката или е прикрепен към нея, информацията, предвидена в глава 1 от [Регламент за изпълнение № 543/2011] (като името и страната на произход на продуктите), и че тази информация е посочена и във фактурите, издадени от доставчика, от който дружеството, което пуска продукта на пазара, е закупило този продукт, които се съхраняват в счетоводството на последното дружество, както и върху бележка, поставена на видно място вътре в превозното средство, с което се транспортира продуктът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли документ V I 1 — издаден въз основа на Регламент № 555/2008, съдържащ сертификат от одобрен национален орган от трета държава, че продуктът е произведен чрез използване на енологични практики, които са препоръчани и публикувани от Международната организация по лозата и виното или разрешени от Съюза, да се счита само за административно изискване за вноса на вина на територията на Съюза?
Допуска ли правото на Съюза национално правило, съгласно което лицето, търгуващо с внасяно от Молдова вино, може да се освободи от отговорност за административно нарушение, изразяващо се в предлагане на пазара на вино, приготвено чрез използване на неразрешени в Съюза енологични практики, когато националните органи не са оборили по отношение на това лице презумпцията, че виното е било произведено чрез използване на разрешени от Съюза енологични практики, която презумпция лицето е могло да изведе от документ V I 1, издаден от молдовските органи в съответствие с Регламент № 555/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, вследствие на която от възстановяването на надвзетата допълнителна такса трябва приоритетно да се ползват производителите, по отношение на които изкупвачите са изпълнили задължението си за месечно плащане на тази такса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Нарушено ли е правото на заявителя да регистрира марката PORTWO GIN поради неправилно прилагане на член 8, параграф 4а от Регламент № 207/2009 във връзка с член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1308/2013, като се твърди, че марката не използва и не експлоатира защитеното наименование за произход „Porto“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че осигурява правна закрила на защитените наименования за произход (ЗНП) срещу действия, които се отнасят както за продукти, така и за услуги?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“, от една страна, не изисква като предварително условие продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорния знак, да са идентични или сходни и от друга страна, се установява, когато използването на дадено наименование създава в съзнанието на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, достатъчно пряка и недвусмислена връзка между това наименование и ЗНП
Съществуването на такава връзка може ли да произтича от няколко обстоятелства, по-специално частичното включване на защитеното наименование, фонетичното и визуалното сродство между двете наименования и произтичащото от него сходство, и дори при липсата на тези обстоятелства, от концептуалната близост между ЗНП и разглежданото наименование или още от сходството между продуктите със същото ЗНП и продуктите или услугите, обхванати от споменатото наименование?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“ не предполага установяването на наличие на акт на нелоялна конкуренция, тъй като тази разпоредба въвежда специфична и отделна закрила, която се прилага независимо от разпоредбите на националното право относно нелоялната конкуренция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти?
Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с принципа на свободно движение на стоки по член 34 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е Комисията да придаде обратно действие на делегиран регламент на основание член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013, считано от дата, предхождаща влизането в сила на този регламент?
Съвместимо ли е обратно действие на обжалвания регламент с принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, зачитане на придобитите права и пропорционалност?
Нарушава ли обжалваният регламент правото на собственост на словенските производители на вино, защитено по член 17 от Хартата на основните права и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ?
Съвместима ли е преходната разпоредба на обжалвания регламент с член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия?
Превишила ли е Комисията пределите на оправомощаването по член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013, като не е съобразила основните принципи на правото на Съюза, член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, както и член 13, параграф 2 ДЕС и член 290 ДФЕС?
Изисква ли се Република Хърватия да подаде искане за вписване на наименованието „teran“ преди присъединяването си към Съюза и следва ли Комисията да уведоми Република Словения за такова искане?
Нарушени ли са процедурните изисквания по междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и принципът на институционално равновесие при приемането на обжалвания регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.