всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.03.03 - Общи организации на пазари

Общи организации на пазари

Дело C-319/21: Agecontrol, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Трябва ли член 5, параграф 4 от Регламент [за изпълнение № 543/2011] във връзка с член 5, параграф 1 и член 8 от същия регламент и с членове 113 и 113а от Регламент [№ 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че изисква издаването на придружаващ документ, в който се посочват името и страната на произход на пресните плодове и зеленчуци, изпратени предварително опаковани или в оригиналните опаковки на производителя, при транспортирането им от център за дистрибуция на търговско дружество до търговски обект на същото дружество, независимо от обстоятелството, че от едната страна на опаковката е отпечатана незаличимо направо върху опаковката или върху етикет, който е неразделна част от опаковката или е прикрепен към нея, информацията, предвидена в глава 1 от [Регламент за изпълнение № 543/2011] (като името и страната на произход на продуктите), и че тази информация е посочена и във фактурите, издадени от доставчика, от който дружеството, което пуска продукта на пазара, е закупило този продукт, които се съхраняват в счетоводството на последното дружество, както и върху бележка, поставена на видно място вътре в превозното средство, с което се транспортира продуктът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/20: Vinařství U Kapličky, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Трябва ли документ V I 1 — издаден въз основа на Регламент № 555/2008, съдържащ сертификат от одобрен национален орган от трета държава, че продуктът е произведен чрез използване на енологични практики, които са препоръчани и публикувани от Международната организация по лозата и виното или разрешени от Съюза, да се счита само за административно изискване за вноса на вина на територията на Съюза?
Допуска ли правото на Съюза национално правило, съгласно което лицето, търгуващо с внасяно от Молдова вино, може да се освободи от отговорност за административно нарушение, изразяващо се в предлагане на пазара на вино, приготвено чрез използване на неразрешени в Съюза енологични практики, когато националните органи не са оборили по отношение на това лице презумпцията, че виното е било произведено чрез използване на разрешени от Съюза енологични практики, която презумпция лицето е могло да изведе от документ V I 1, издаден от молдовските органи в съответствие с Регламент № 555/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-377/19: Benedetti Pietro e Angelo и др., Съдебно решение от 13 януари 2022 г.

Следва ли член 16, параграф 1 от Регламент № 595/2004 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, вследствие на която от възстановяването на надвзетата допълнителна такса трябва приоритетно да се ползват производителите, по отношение на които изкупвачите са изпълнили задължението си за месечно плащане на тази такса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-783/19: Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че осигурява правна закрила на защитените наименования за произход (ЗНП) срещу действия, които се отнасят както за продукти, така и за услуги?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“, от една страна, не изисква като предварително условие продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорния знак, да са идентични или сходни и от друга страна, се установява, когато използването на дадено наименование създава в съзнанието на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, достатъчно пряка и недвусмислена връзка между това наименование и ЗНП
Съществуването на такава връзка може ли да произтича от няколко обстоятелства, по-специално частичното включване на защитеното наименование, фонетичното и визуалното сродство между двете наименования и произтичащото от него сходство, и дори при липсата на тези обстоятелства, от концептуалната близост между ЗНП и разглежданото наименование или още от сходството между продуктите със същото ЗНП и продуктите или услугите, обхванати от споменатото наименование?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“ не предполага установяването на наличие на акт на нелоялна конкуренция, тъй като тази разпоредба въвежда специфична и отделна закрила, която се прилага независимо от разпоредбите на националното право относно нелоялната конкуренция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/19: Комисия/Унгария (Marges bénéficiaires), Съдебно решение от 11 март 2021 г.

Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти?
Съвместима ли е унгарската забрана за дискриминационно определяне на продажни цени на идентични селскостопански и хранителни продукти според държавата на произход с принципа на свободно движение на стоки по член 34 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-742/18: Чешка република/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.

Допустимо ли е Комисията да прави извод за неефективност на системата за контрол само въз основа на разлика в процентите на установени нередности между традиционните проверки на място и проверките чрез дистанционно проучване?
Изисква ли член 33 от Регламент № 1122/2009 националните органи да увеличават контролната извадка само при по-сериозни нередности, или това задължение възниква при всяка установена аномалия, независимо от нейната тежест?
Дали Общият съд е изопачил фактите и предмета на спора, като е приел, че Комисията е наложила финансова корекция само поради инвестиции, реализирани преди въвеждането на националната програма за подпомагане?
Позволява ли член 19 и член 77, параграф 5 от Регламент № 555/2008 инвестициите в лозаро-винарския сектор да бъдат предмет на проверки на място чрез извадка, или се изискват систематични проверки на всички действия преди изплащане на помощта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/18: Cargill Deutschland, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Трябва ли възстановяването на налозите върху производството в сектора на захарта, за които съгласно Регламент […] № 1360/2013 […] следва да бъдат направени различни изчисления от предишните, да се извърши, в светлината на принципите на равностойност и на ефективност, съгласно националното законодателство, и по-специално при прилагане на предвидената там погасителна давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-183/19: Fruits de Ponent/Комисия, Определение от 3 декември 2019 г.

Какви са границите на свободата на преценка на Комисията и законодателя на Съюза при балансирането на целите на Общата селскостопанска политика съгласно член 39 ДФЕС?
Възниква ли извъндоговорна отговорност на Комисията при твърдяно явно нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, и каква е тежестта на доказване в това производство?
Допустимо ли е прилагането на член 219 от Регламент № 1308/2013 в условията на пазарни затруднения, които не са с изключителен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/18: Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, Съдебно решение от 13 ноември 2019 г.

Може ли член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че с цел укрепване на възможността за договаряне на производителите на сурово мляко и предотвратяване на нелоялни търговски практики, както и с оглед на някои специфични структурни характеристики на сектора на млякото и млечните продукти на държавата членка и промените на пазара на млякото, този член не забранява приемането на национална правна уредба, която ограничава свободата на договарящите страни да договарят изкупната цена за суровото мляко, като забранява на изкупвача на сурово мляко да плаща на продавачите на сурово мляко от една и съща група, които са групирани в зависимост от количеството на продаденото мляко и не принадлежат към признати организации на млекопроизводители, различни цени за сурово мляко с едно и също качество и състав, доставяно на изкупвача при едни и същи ред и условия, поради което страните не могат да се споразумеят за различна изкупна цена за сурово мляко, като вземат предвид някакви други фактори?
Може ли член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че с цел укрепване на възможността за договаряне на производителите на сурово мляко и предотвратяване на нелоялни търговски практики, както и с оглед на някои специфични структурни характеристики на сектора на млякото и млечните продукти на държавата членка и промените на пазара на млякото, този член не забранява приемането на национална правна уредба, която ограничава свободата на договарящите страни да договарят изкупната цена за суровото мляко, като забранява на изкупвача на сурово мляко необосновано да намалява изкупната цена на суровото мляко, а намаляването на цената с повече от 3 % е възможно само ако държавна институция признае такова намаляване за обосновано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-423/18: Südzucker, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

Трябва ли член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006 да се тълкува в смисъл, че посоченият в него срок се прилага и за корекцията на своевременно направено уведомяване за таксата за свръхпроизводство в резултат на изменение на установеното количество на подлежащия на отчитане излишък от захар, което e извършено след изтичане на срока въз основа на проверка съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 952/2006?
В случай на промяна на своевременно направено уведомяване, извършена въз основа на констатации в рамките на проверки, важат ли условията, при които съгласно решение на Съда от 10 януари 2002 г., British Sugar (C‑101/99, ECLI:EU:C:2002:7) е допустимо превишаване на срока за уведомяване по член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2670/81, изменен с Регламент № 3559/91 [(ЕИО) № 3559/91 на Комисията от 6 декември 1991 г. (ОВ L 336, 1991 г., стр. 26)], също и за превишаване на срока за уведомяване по член 3, параграф 2 от Регламент № 967/2006?
В случай че член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 967/2006 не се прилага за уведомления за корекции в резултат на проверки (вж. първи въпрос) или ако са налице условията за превишаване на срока (вж. втори въпрос), следва ли да се счита, че за срок, в рамките на който трябва да бъде съобщена корекцията на таксата за свръхпроизводство, се определя следващият 1 май, или следва да се приложи националното законодателство?
Съвместимо ли е с основните принципи на правото [на Съюза], към които спадат и принципите на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания, ако в случай като настоящия, въз основа на продължителността на проверката, продължителността на изготвяне на доклада от проверката и неговото разглеждане, уведомяване за таксата за свръхпроизводство за пазарната 2007/2008 година в сектора на захарта се извърши на 20 октомври 2010 г., съответно на 27 октомври 2011 г.
В това отношение има ли значение дали производителят на захар е оспорил констатацията относно излишъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12348 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form