4.02.02.02.03 - Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-624/22: BP France, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/14: Visnapuu, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.
Следва ли допустимостта на финландската правна уредба относно акциза върху някои опаковки за напитки, съгласно която този акциз се налага, когато опаковката не е включена в система за обратно приемане, да се преценява [с оглед] на член 110 ДФЕС, вместо с оглед на член 34 ДФЕС
Трябва ли въпросната система за обратно приемане да е система за заплащане на депозит, при която лицето, което опакова или което внася напитките — само или в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за управление на отпадъците или в съответното приложимо за провинция Аланд [Финландия] законодателство — осигурява повторното използване или рециклирането на опаковките за напитки по такъв начин, че опаковката да се използва отново като такава или като суровина?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62, ако се вземе предвид и член 110 ДФЕС?
При отрицателен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62, ако се вземе предвид и член 34 ДФЕС?
При отрицателен отговор на третия въпрос: [посочената] правна уредба трябва ли да се разглежда като допустима на основание член 36 ДФЕС?
При закупване от финландски купувач на алкохолни напитки по интернет или по друг начин от разстояние от търговец, който осъществява дейността си в друга държава членка и осигурява доставка на закупените стоки във Финландия, може ли изискването всеки, който използва алкохолни напитки с търговска цел, да притежава специално разрешение за продажба на дребно за целите на техния внос, да се разглежда като свързано със съществуването на монопол или като част от функционирането на монопол, така че да се допуска от разпоредбите на член 34 ДФЕС и да трябва обаче да се преценява в светлината на член 37 ДФЕС?
При утвърдителен отговор на петия въпрос: съвместимо ли е изискването за разрешение с разпоредбите относно държавни монополи с търговски характер по член 37 ДФЕС?
При отрицателен отговор на петия въпрос и при приложимост в настоящия случай на член 34 ДФЕС: следва ли да се счита за противоречащо на този член ограничение или мярка с равностоен ефект финландската правна уредба, съгласно която при поръчка по интернет или по друг начин от разстояние вносът на алкохолни напитки за собствено потребление е разрешен само ако се извърши в съответната държава членка от самото поръчало ги лице или от независимо от търговеца трето лице, като в противен случай за вноса им се изисква разрешение по Закона за алкохолните напитки?
При утвърдителен отговор на седмия въпрос: може ли въпросната правна уредба да се приеме за обоснована и пропорционална с оглед на закрилата на здравето и живота на хората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/14: Capoda Import-Export, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли член 34 ДФЕС и член 31, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, втора алинея от Правителствено постановление № 80/2000, доколкото с нея се въвежда мярка с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект, като се има предвид, че съгласно посочената правна уредба за свободното движение (продажби, дистрибуция) на новите стоки и компоненти от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражби на моторните превозни средства, е необходимо продавачът/дистрибуторът/търговецът или да представи сертификат за одобрение на типа или издаден от производителя сертификат с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата или, в случай че продавачът/дистрибуторът/търговецът не е получил такъв или не разполага с него, е необходимо да се приложи процедурата за одобряване на съответните стоки от страна на Registrul Auto Român и да се получи издаден от RAR сертификат за одобрение с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, доколкото, макар и продавачът/дистрибуторът/търговецът да притежава сертификат за съответствие с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, предоставен от дистрибутор на тези компоненти от друга държава членка на ЕС, който извършва свободно дистрибуция на същите компоненти на територията на тази държава членка на ЕС, този сертификат е недостатъчен, за да позволи свободното движение/продажбата/дистрибуцията на съответните стоки?
Може ли член 34 ДФЕС, съответно понятието „мерки с равностоен на количествени ограничения ефект“, член 31, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за свободната продажба на новите стоки и експлоатационни материали от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражбите на моторни превозни средства не е достатъчен сертификатът за съответствие с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, предоставен от дистрибутора в друга държава — членка на ЕС, на новите стоки и експлоатационни материали от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражбите на превозните средства, като се има предвид, че този дистрибутор от друга държава — членка на ЕС, извършва свободно дистрибуция на същите компоненти на територията на тази държава членка на ЕС и че в съответствие с този сертификат посочените компоненти могат да бъдат продавани на територията на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/12: Essent Belgium, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/13: Vilniaus energija, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.
Трябва ли член 34 ДФЕС и/или Директива 2004/22 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22 и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това водомерът за топла вода не може да се използва по предназначение, докато не бъде извършена метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Съдебно решение от 1 юли 2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, установени на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
Може ли с оглед на член 34 ДФЕС схема като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава схема при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия?
От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на приложното поле на тази схема само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/12: Комисия/Испания, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Явява ли се изискването първото превозно средство във флота на предприятие да не е по-старо от пет месеца от първата си регистрация, за да се получи лиценз за допълнителен частен превоз на стоки, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранена от член 34 ДФЕС?
Може ли това изискване да бъде обосновано с оглед целите за пътна безопасност или опазване на околната среда съгласно член 36 ДФЕС или други императивни изисквания от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/11: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Съвместимо ли е с член 34 ДФЕС изискването употребявани превозни средства, регистрирани по-рано в друга държава членка, да бъдат подлагани на задължителен преглед за техническа изправност преди регистрацията им в Белгия, без да се вземат предвид резултатите от прегледа, извършен в другата държава членка?
Допустимо ли е съгласно член 4 от Директива 1999/37/ЕО системното изискване за представяне на свидетелство за съответствие на превозно средство, регистрирано по-рано в друга държава членка, при прегледа за техническа изправност, предхождащ регистрацията му в Белгия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.