всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1 - Правeн ред на Европейския съюз

Правeн ред на Европейския съюз

Дело C-145/08: Club Hotel Loutraki и др., Съдебно решение от 6 май 2010 г.

Съставлява ли договор за концесия, неуреден с разпоредбите на Директива 92/50 […], договор, с който възлагащият орган възлага на изпълнителя управлението на казино и осъществяването на план за развитие, състоящ се в модернизиране на помещенията на казиното и в търговската експлоатация на възможностите, предоставени с разрешението за това казино, като договорът съдържа клауза, съгласно която, ако на територията, на която се намира спорното казино, разбирана в широк смисъл, в бъдеще правомерно започне да развива дейност друго казино, възлагащият орган поема задължението да заплати на изпълнителя обезщетение?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: жалба, подадена от участници в процедура за възлагане на обществена поръчка със смесен характер, която предвижда по-специално предоставяне на услуги, включени в приложение I Б към Директива 92/50 […], в която жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на равно третиране на участниците в процедурата по възлагане на поръчката (принцип, утвърден в член 3, параграф 2 от въпросната директива), попада ли в приложното поле на Директива 89/665 […], или прилагането на последната е изключено, тъй като за процедурата по възлагане на посочената по-горе обществена поръчка за предоставяне на услуги в съответствие с член 9 от Директива 92/50 […] се прилагат само членове 14 и 16 от последната?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос: ако се приеме, че по принцип не противоречи на общностното право, по-специално на Директива 89/665 […], национална разпоредба, съгласно която само всички членове на група без юридическа правосубектност, участвала неуспешно в процедура за възлагане на обществена поръчка, а не отделни нейни членове, могат да обжалват акта за възлагане, и ако се приеме, че това важи също когато жалбата първоначално е била подадена колективно от членовете на групата, но впоследствие се е оказало, че е недопустима по отношение на някои от членовете, необходимо ли е, преди да се обяви недопустимостта, да се прецени, с оглед на прилагането на посочената по-горе директива, в каква степен тези отделни членове след това запазват правото си самостоятелно да сезират друга национална юрисдикция, за да претендират вреди и загуби, евентуално предвидени с норма от националното право?
Когато в постоянната си практика национална юрисдикция приема, че е допустима подадената от отделен член на група жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от [ЕКЗПЧ] като основен принцип на общностното право, отхвърлянето на жалба като недопустима поради промяна на горепосочената постоянна съдебна практика, без на жалбоподателя предварително да бъде дадена възможност да отстрани причините за недопустимостта или при всички положения без да му бъде дадена възможност да представи становището си по въпроса в съответствие с принципа на състезателното начало?
Ако се приеме, че общностното право и по-конкретно разпоредбите на Директива 89/665 […] по принцип допускат национална норма, съгласно която жалба срещу акта за възлагане на обществена поръчка може да бъде подадена само от всички членове на участвувала неуспешно в процедура за възлагане на обществената поръчка група, която няма юридическа правосубектност, но не и самостоятелно от членовете ѝ, и че това важи и в случай, че първоначално жалбата е подадена от всички членове на групата, но накрая се е оказала недопустима само по отношение на някои от тях, необходимо ли е от гледна точка на прилагането на посочената по-горе директива, с оглед на обявяването на недопустимостта на жалбата, да се провери в каква степен след това тези членове запазват самостоятелно правото да сезират национална юрисдикция, за да им бъде присъдено евентуално предвиденото от норма на националното право обезщетение?
При положение че съществува постоянна практика на национална юрисдикция, която приема, че е допустима жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, подадена дори от отделен член на група, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от ЕКЗПЧ като основен принцип на общностното право, да се отхвърли жалба като недопустима поради промяна в посочената по-горе постоянна практика, без предварително да бъде дадена възможност на жалбоподателя да отстрани основанията за недопустимост или във всеки случай да представи, в съответствие с принципа на състезателното начало, своето становище по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/08: M и др., Съдебно решение от 29 април 2010 г.

Прилага ли се член 2, параграф 2 от Регламент № 881/2002 по отношение на изплащането от държавата на социалноосигурителни обезщетения или на социални помощи на съпругата на посочено лице само въз основа на това, че съпругата живее с посоченото лице и ще използва или може да използва част от парите за заплащане на стоки и услуги, които същото ще консумира или от които ще се ползва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-246/07: Комисия/Швеция, Съдебно решение от 20 април 2010 г.

Нарушено ли е задължението за лоялно сътрудничество по член 10 ЕО, когато държава членка едностранно предлага включването на вещество в приложение А към Стокхолмската конвенция, въпреки съществуването на съгласувана обща стратегия в рамките на Съвета?
Представлява ли едностранното предложение на държава членка за изменение на приложение към международна конвенция нарушение на процедурата по член 300, параграф 1 ЕО относно воденето на преговори и сключването на международни споразумения от Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/08: Barth, Съдебно решение от 15 април 2010 г.

Правото на Съюза не допуска ли правна уредба като разглежданата по главното производство, която обвързва с тригодишен погасителен срок исканията за изплащане на специални надбавки за прослужено време, които на основание на несъвместимо с общностното право национално законодателство преди Решение по дело Köbler, посочено по-горе, не са били предоставени на работник, упражнил правото си на свободно движение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-73/08: Bressol и др., Съдебно решение от 13 април 2010 г.

Следва ли член 12, първа алинея ЕО и член 18, параграф 1 ЕО във връзка с член 149, параграф 1 и параграф 2, второ тире ЕО и с член 150, параграф 2, трето тире ЕО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат автономна общност в държава членка, която е компетентна в областта на висшето образование и в резултат на рестриктивна политика, водена от съседна държава членка, е изправена пред наплив от студенти от съседната държава членка към редица финансирани главно с обществени средства образователни програми с медицински характер, да предприема мерки като съдържащите се в Декрета от 16 юни 2006 г., когато посочената общност изтъква валидни основания, за да твърди, че това положение би могло да предизвика прекомерна тежест за публичните финанси и да застраши качеството на предоставяното образование?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако посочената общност докаже, че това положение има за последица факта, че твърде малко студенти с местоживеене в разглежданата общност получават дипломи, така че трайно да има налице достатъчно квалифициран медицински персонал за гарантиране качеството на системата на обществено здравеопазване в тази общност?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако с оглед на член 149, първа алинея in fine ЕО и член 13, параграф 2, буква с) от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който съдържа задължение за standstill, тази общност реши да запази широк и демократичен достъп до качествено висше образование за населението на общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-317/08: Alassini и др., Съдебно решение от 18 март 2010 г.

Следва ли член 34 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) и принципът на ефективна съдебна защита да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, по силата на която при спорове в областта на електронните съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици на тези услуги относно предоставени от тази директива права трябва да се направи задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на исковете по съдебен ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/06: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 4 март 2010 г.

Допустимо ли е държава членка да откаже да предостави на Европейската комисия собствените ресурси, дължими от безмитен внос на стоки за строго военна употреба, като се позове на член 296 ЕО и необходимостта от защита на основните интереси на националната сигурност?
Допустимо ли е държава членка да откаже да заплати лихви за забава върху непредоставени собствени ресурси, дължими за внос на стоки за строго военна употреба, поради съображения, свързани с националната сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/08: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 4 март 2010 г.

Съвместимо ли е с член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО въвеждането на минимални и максимални цени за продажба на дребно на цигари от държава членка?
Изпълнила ли е Ирландия задължението си за сътрудничество по член 10 ЕО, като е предоставила на Европейската комисия необходимата информация за контрола по прилагането на Директива 95/59/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-135/08: Rottmann, Съдебно решение от 2 март 2010 г.

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 17 ЕО, държава членка да лиши гражданин на Съюза от придобитото с измама гражданство по натурализация на тази държава членка, доколкото с лишаването заинтересованото лице губи статута си на гражданин на Съюза и свързаните с него права, превръщайки се в лице без гражданство, тъй като, придобивайки гражданство на тази държава членка по натурализация, съответното лице загубва гражданството на своята държава членка по произход?
Трябва ли държавата членка, която е натурализирала гражданина на Съюза и иска да отмени тази натурализация, тъй като тя е придобита с измама, да се въздържи изобщо или временно от отмяна, когато или докато тази отмяна би имала като правна последица загубването на гражданство на Съюза (и свързаните с него права и основни свободи), или за да спази правото на Съюза другата държава членка по предходното гражданство е длъжна да тълкува, да прилага или пък да адаптира националното си право така, че да не настъпи тази правна последица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 4 февруари 2010 г.

Съвместима ли е испанската правна уредба, предвиждаща система на отстъпки и освобождаване от пристанищни такси, с принципа на свободното предоставяне на услуги по член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form