всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

1.09 - Недискриминация и гражданство на Съюза

Недискриминация и гражданство на Съюза

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли разпоредбите на Директива 2004/38, както и член 20 ДФЕС, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 45 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже правото на пребиваване на гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2004/38, когато последният е гражданин на посочената държава членка и пребивава в същата държава, но редовно пътува до друга държава членка в рамките на своята професионална дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли Директива 2004/38 да се приложи по аналогия, що се отнася до условията, уреждащи правото на пребиваване на граждани на трета страна, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, както в решенията по дело Singh и по дело Eind, когато гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка в рамките на член 21, параграф 1 ДФЕС, както и като лице, за което са предназначени услуги по смисъла на член 56 ДФЕС?
[При утвърдителен отговор на първия въпрос], изисква ли се престоят на гражданина на Съюза в друга държава членка да има минимална продължителност, за да може при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на члена на семейството му, който е гражданин на трета страна, да се предостави право на пребиваване в тази държава членка?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос], може ли това изискване да бъде изпълнено и когато става въпрос не за непрекъснато пребиваване, а за пребиваване с определена честота в другата държава членка, например в края на всяка седмица или по време на редовни посещения?
Когато между завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, и пристигането в тази държава членка на член на семейството му, който е гражданин на трета страна, е изтекъл период от време, при фактическата обстановка по спора [относно г‑н B.] погасени ли са възможни претенции на членовете на семейството, които са граждани на трета страна, за право на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Възможно ли е колективни или индивидуални трудови договори да предвиждат фиктивно приспадане на данък върху доходите при определяне на допълнителни плащания към работника, когато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане възнагражденията се облагат в държавата на пребиваване, а не на заетост?
Противоречи ли подобна договорна уредба на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Прекъсва ли периодът на лишаване от свобода след произнасяне на присъда за престъпление, извършено от гражданин на Съюза, периода на пребиваване в приемащата държава членка, изискван за да може това лице да ползва най-високата степен на защита срещу експулсиране съгласно член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО, или преклудира ли по друг начин възможността това лице да се позове на посочената степен на защита?
Означава ли посочването в член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38 на „последните десет години“, че пребиваването трябва да е непрекъснато, за да може гражданин на Съюза да ползва най-високата степен на защита срещу експулсиране?
За целите на член 28, параграф 3, буква a) изискваният десетгодишен период, през които гражданин на Съюза трябва да е пребивавал в приемащата държава членка, следва ли да се изчислява:
а) като се брои обратно от решението за експулсиране, или
б) като се брои от началото на пребиваването на този гражданин в приемащата държава членка?
Ако отговорът на третия въпрос, буква а), е, че десетгодишният период се изчислява, като се брои обратно, положението променя ли се, ако лицето е пребивавало в продължение на десет години, преди да влезе в затвора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Може ли член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че при определени условия държавата членка може да прилага изискване, съгласно което, за да се смята за лице на издръжка и съответно за „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба, навършилият 21-годишна възраст низходящ трябва безуспешно да е търсил работа, да е искал помощ за издръжката си от органите в държавата си по произход и/или да се е опитал по друг начин да се издържа, но това се е оказало невъзможно?
За тълкуването на понятието „на издръжка“ по член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 има ли значение фактът, че съответният роднина — поради лични обстоятелства като възраст, образование и здравословно състояние — има добри възможности да си намери работа и при това възнамерява да работи в съответната държава членка, което би означавало, че вече не са налице предпоставките да бъде разглеждан като лице на издръжка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Правото на свободно движение и пребиваване, предоставено на гражданите на Съюза с членове 20 и 21 ДФЕС, допуска ли национална правна уредба, съгласно която германските граждани с постоянно местожителство извън [Германия] могат да получат помощ за обучение, за да посещават учебно заведение, само ако то се намира в страната на постоянното местожителство или в съседна на нея държава, и освен това особените обстоятелства в конкретния случай обосновават отпускането на помощта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли член 20 ДФЕС, евентуално във връзка с един или няколко от членове 20, 21, 24, 33 и 34 от Хартата на основните права [на Европейския съюз], разглеждани поотделно или заедно, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който сам издържа своите малки деца, граждани на Съюза, да пребивава в държавата членка по местопребиваването на тези деца, в която те живеят с посочения гражданин от раждането си, без да са нейни граждани, и от друга страна, да откаже да издаде на този гражданин на трета държава разрешение за пребиваване и евентуално по-нататък разрешително за работа?
Следва ли да се приеме, че такива решения биха могли да лишат посочените деца от възможността действително да упражняват в страната по местопребиваването си, в която живеят от своето раждане, най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза, включително когато се вземе предвид обстоятелството, че другият им пряк роднина по възходяща линия, с когото никога не са живели в общо семейство, пребивава в друга държава от Съюза и е неин гражданин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли съдържащото се в член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 изключение във връзка с определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми да се тълкува в смисъл, че няма пречка дадена държава членка да остави в сила правен режим, съгласно който работодателят може да заплаща — като част от възнаграждението — пенсионни вноски по зависеща от възрастта прогресивна скàла, което означава например, че работодателят заплаща пенсионна вноска от 6 % за работниците на възраст под 35 години, 8 % за работниците на възраст между 35 и 44 години и 10 % за работниците на възраст над 45 години, доколкото това не води до дискриминация на основание пол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която изключва възможността обезщетение като предвидената в член 292, параграф 1 от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz компенсираща добавка да бъде предоставяно на икономически неактивен гражданин на друга държава членка, с мотива че въпреки издаденото на това лице удостоверение за регистрация, то не отговаря на условията, за да получи право да пребивава законно на територията на първата държава членка повече от три месеца, тъй като за придобиване на такова право на пребиваване е необходимо гражданинът да притежава достатъчно средства, така че да не се налага да подава молба за посоченото обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на уредба в държава членка, която подчинява предоставянето, за срок от повече от една година, на помощ за обучение при следване на курс на обучение в друга държава членка на едно-единствено изискване — че търсещият такава помощ трябва да е имал място на постоянно пребиваване по смисъла на този закон на територията на тази държава членка в продължение на най-малко три години преди началото на посочения курс на обучение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161719 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form