1.04 - Основни права
Основни права
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Може ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че прилагането на принципа ne bis in idem предполага не само идентичност на извършителя на нарушението и идентичност на фактическите обстоятелства, но и идентичност на защитения правен интерес?
Трябва ли член 3 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правото на Съюза в областта на конкуренцията и националното право в областта на конкуренцията, прилагани едновременно от органа за защита на конкуренцията на държава — членка на Съюза, защитават един и същ правен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Нарушено ли е задължението за безпристрастност, принципът на презумпцията за невиновност и правото на защита, като в решението за споразумение Комисията е вменила на жалбоподателя конкретни прояви, които са обусловили последващите преценки в обжалваното решение?
Достатъчни и съгласувани ли са доказателствата, на които Комисията се е основала, за да вмени на жалбоподателя участие в картела, включително по отношение на първия и втория компонент на картела и единното продължено нарушение?
Правилно ли е прието, че разглежданият картел представлява ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП?
Правилно ли е определена продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението и спазена ли е погасителната давност за налагане на глоба?
Спазено ли е задължението за мотивиране, както и принципите на пропорционалност и равно третиране при извънредното адаптиране на основния размер на глобата по точка 37 от Насоките за изчисляване на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е жалба за отмяна на регламент за налагане на изравнително мито да бъде подадена от предприятия, чиито ангажименти са били приети от Комисията, или следва да се обжалва само решението за приемане на ангажимента?
Следва ли правният интерес на жалбоподателя да се преценява по отношение на всяко отделно основание за отмяна, и допустими ли са основания, за които жалбоподателят не е доказал конкретен интерес към момента на подаване на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Спазено ли е изискването за безпристрастност и неутралност при определянето на докладчик в процедурата по член 31 и 32 от Директива 2001/83, когато докладчикът е служител на националния орган, инициирал процедурата?
Допустимо ли е Комисията да приеме решение въз основа на процедура, при която не са осигурени достатъчни гаранции за обективна безпристрастност?
Съответства ли решението на Комисията на принципите на пропорционалност и равно третиране, закрепени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е жалбоподателите да обжалват регламента за налагане на антидъмпингово мито, въпреки че техният ангажимент за минимална вносна цена е бил приет от Комисията?
Следва ли жалбоподателите да докажат интерес да изтъкнат отделни основания за отмяна на регламента и нарушено ли е правото им на ефективна съдебна защита?
Правилно ли е приложен Регламент № 1168/2012 по отношение на антидъмпинговото разследване и допустимо ли е Комисията да не се произнесе по искането за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ)?
Допустимо ли е определянето на антидъмпингово мито да компенсира вреда, причинена от други фактори, различни от дъмпинговия внос, и обърната ли е неправомерно тежестта на доказване върху жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягвало националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Спазено ли е задължението за извършване на надлежна оценка на въздействието преди приемането на обжалваната директива?
Спазени ли са принципите на лоялно сътрудничество, прозрачност и откритост, както и задължението за мотивиране по време на законодателната процедура по приемане на директивата?
Съответстват ли предвидените с директивата мерки на принципа на пропорционалност и не налагат ли те прекомерна тежест върху определени държави членки, по-специално Полша?
Спазен ли е принципът на равенство на държавите членки пред Договорите и принципът за балансирано развитие при определянето на националните задължения за намаляване на емисиите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Компетентен ли е Съдът на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 11, параграф 2 от Директива 2003/86 в положение като разглежданото в главното производство, в което запитващата юрисдикция е призована да се произнесе по заявление за събиране на семейството, подадено от лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно в подобни ситуации?
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, при които кандидат за събиране на семейството със статут на субсидиарна закрила подава заявление за събиране на семейството в полза на свой непълнолетен племенник, пребиваващ като бежанец без семейни връзки в трета държава, по отношение на когото кандидатът твърди, че е негов настойник, не допуска това заявление да бъде отхвърлено само на основание, че кандидатът за събиране на семейството не е представил официални документни доказателства, удостоверяващи смъртта на биологичните родители на непълнолетното лице и съответно наличието на действителни семейни връзки с него, и на основание, че обяснението, което кандидатът за събиране на семейството е дал, за да обоснове невъзможността си да представи подобни доказателства, е било счетено за неубедително от компетентните органи единствено въз основа на общата информация, с която те разполагат относно положението в държавата на произход, без да вземат предвид конкретното положение на кандидата за събиране на семейството и на непълнолетното лице, както и специфичните трудности, с които те твърдят, че са се сблъскали, преди и след като са избягали от държавата си на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е Комисията да третира помощите за преструктуриране на захарната индустрия като многогодишна мярка по смисъла на член 31, параграф 4, буква б) от Регламент № 1290/2005 и да включи всички разходи в основата за финансова корекция?
Спазени ли са правото на защита и принципът на състезателност при промяната на правното основание за изчисляване на 24-месечния срок от страна на Комисията?
Достатъчно мотивирано ли е обжалваното решение по отношение на избора на правното основание и включването на всички разходи в корекцията?
Съответства ли процедурата по приключване на сметките и първото съобщение на Комисията на изискванията на член 11 от Регламент № 885/2006 и на правото на защита?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „производствено съоръжение“ и задължението за пълно демонтиране по отношение на силозите съгласно Регламент № 320/2006, Регламент № 968/2006 и решение SFIR и др.?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, лоялно сътрудничество, ne bis in idem, добра администрация и задължението за полагане на грижа при налагането на финансовата корекция?
Спазено ли е задължението за мотивиране и разгледани ли са надлежно становищата на помирителния орган и насоките в документ VI/5330/97 при определяне на размера на финансовата корекция?
Допустимо ли е налагането на корекция за просрочено плащане на премии за клане при наличие на специални условия за управление и спазен ли е принципът на равно третиране?
Допустимо ли е налагането на финансова корекция за просрочено плащане по действия за информиране и насърчаване при наличие на грешка в превода на регламента и без вреда за бюджета на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, по-специално в светлината на член 7 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че поради липсата на конкретна преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност — що се отнася до последиците от загубването на гражданството за правното положение на заинтересованото лице от гледна точка на правото на Съюза — тези норми не допускат законови разпоредби като разглежданите в главното производство, съгласно които:
а) пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало основно местопребиваване в чужбина и извън [Съюза], при положение че съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години;
б) при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.