1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-540/17: Hamed, Определение от 13 ноември 2019 г.
Допуска ли член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС държава членка да отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че на заявителя вече е предоставен статут на бежанец в друга държава членка, когато условията на живот в тази държава членка създават сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Какви са критериите, които националният съд следва да приложи при преценката за наличие на системни или широко разпространени недостатъци в приемащата държава членка, които биха изложили заявителя на сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Може ли предоставянето на хуманитарен статут или временни права, които не включват признаване на статут на бежанец, да замени задължението за разглеждане на молбата за международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/19: Hochmann Marketing/Съвет, Определение от 31 октомври 2019 г.
Подлежат ли на обжалване по член 263 ДФЕС актове, които не пораждат задължителни правни последици и не могат съществено да засегнат правното положение на жалбоподателя?
Изисква ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължително изслушване на страните при постановяване на явно недопустима жалба по писмена процедура?
Длъжен ли е жалбоподателят да посочи конкретни правни грешки в обжалваната съдебна заповед, за да бъде жалбата допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/19: Azarov/Съвет, Определение от 22 октомври 2019 г.
Осигурен ли е пълен съдебен контрол върху законосъобразността на актовете на Съюза по отношение на основните права, включително правата на защита и правото на ефективна съдебна защита, при налагане на ограничителни мерки?
Изпълнил ли е Съветът задължението си да провери и мотивира спазването на правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при позоваване на решения на органи на трета държава?
Достатъчно ли е само членството на трета държава в Европейската конвенция за правата на човека, за да се приеме, че са спазени основните права при приемането на нейно решение, когато това решение служи като основание за ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/18: Glencore Agriculture Hungary, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакви права, и по-специално права, произтичащи от качеството на страна, в първоначалното ревизионно производство?
В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата, национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, свързани с качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражнява никакъв контрол?
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите, и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, свързани качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражнява никакъв контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/18: Dorobantu, Съдебно решение от 15 октомври 2019 г.
В контекста на Рамковото решение 2002/584 […] какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията за лишаване от свобода?
По кои критерии следва да се преценяват условията за лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза
В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на […] решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/18: Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Трябва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 91/676 или с член 5, параграф 5 във връзка с буква А, точка 2 от приложение I към тази директива, да се тълкува в смисъл, че
а) публично водоснабдително предприятие, което поради твърдени недостатъчни планове за действие (защото в обслужвания от него район концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър) трябва да извършва мерки за пречистване на водата,
б) потребител, който притежава законоустановено право да ползва водата от кладенеца в собствения си имот, и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата от неговия водоизточник (кладенец в имота му) превишава 50 милиграма на литър, той не може да упражнява законното си ограничено право на ползване на подземната вода в своя поземлен имот,
в) община, която ползва или предоставя общински водоем за снабдяване като източник на вода само за битови нужди и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър във въпросния водоизточник, поради което е невъзможно да се консумира като питейна вода,
са пряко засегнати лица по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директива 91/676, и че поради това са им предоставени субективни права
– за изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директива 91/676 (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от посочената директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници;
– за предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от 91/676), насочени към постигане на целите по член 1 от тази директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/18: Klymenko/Съвет, Съдебно решение от 26 септември 2019 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваните актове и на съдебното решение, включително дали Съветът е изпълнил задължението си да провери спазването на правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на решенията на украинските органи, на които се основават ограничителните мерки?
Съществува ли правно основание за приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Нарушено ли е правото на собственост на жалбоподателя чрез приемането на ограничителните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/17: GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), Съдебно решение от 24 септември 2019 г.
Прилагат ли се забраната или ограниченията за обработването на специалните категории от лични данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46, — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива — и по отношение на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на неговата отговорност, компетентност и възможности като администратор на данни, обработвани за функционалните нужди на интернет търсачката?
Следва ли разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че по силата на тези разпоредби лицето, което управлява интернет търсачка, по принцип е длъжно — при спазване на предвидените в Директивата изключения — да уважава исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, които водят към уебстраници, на които се намират лични данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в тези разпоредби?
Може ли лице, което управлява интернет търсачка, да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, когато констатира, че въпросните връзки водят към съдържания, включващи лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1, но чието обработване е обхванато от изключението, предвидено в член 8, параграф 2, буква д) от Директива 95/46, при условие че обработването отговаря на всички други изисквания за законосъобразност, поставени в тази директива, и ако съответното физическо лице няма правото съгласно член 14, първа алинея, буква а) от посочената директива да възрази срещу въпросното обработване въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение?
Следва ли разпоредбите на Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 или 5 от тази директива, управляващото интернет търсачка лице трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на вмешателството в основните права на съответното физическо лице на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, да провери дали по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от въпросната директива, и при спазване на условията, предвидени в тази последна разпоредба, включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на установената в член 11 от Хартата свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене?
Представляват ли информацията за съдебно производство, предмет на което е било физическо лице, както и евентуално информацията за присъдата, с която то е приключило, данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Директива 95/46?
Длъжно ли е лицето, което управлява интернет търсачка, да уважи искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, съдържащи такава информация, когато информацията се отнася до по-ранен етап от разглежданото съдебно производство и вече не отговаря на действителното положение предвид развитието на производството, доколкото е установено в рамките на проверката на съображенията, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от посочената директива, че с оглед на всички обстоятелства по случая основните права на съответното физическо лице, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата, имат предимство пред защитените в член 11 от тази харта основни права на потенциално заинтересованите интернет потребители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-467/18: Rayonna prokuratura Lom, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 2012/13/ЕС и на Директива 2013/48/ЕС настоящото производството за прилагане на принудителни медицински мерки, които са форма на държавна принуда срещу лица, за които от прокурора е установено, че са извършили общественоопасно деяние?
Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС приложими ли са за наказателни (досъдебни) производства, когато националното право — Наказателно-процесуалният кодекс, не познава фигурата на „заподозрян“, а формално в хода на досъдебното производство прокурорът не привлича лицето в качеството му на обвиняем, защото приема, че разследваното убийство е извършено от лицето в състояние на невменяемост и поради това прекратява наказателното производство, за което не уведомява лицето, като прави искане до съда за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо него?
По смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2012/13/ЕС и чл. 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС предложеното за принудително лекуване лице придобил[о] ли е качеството на „заподозрян“, когато полицейският служител при първоначалното посещение на местопроизшествието и първоначалните издирвателни действия в дома на жертвата и нейния син, виждайки по тялото на последния следи от кръв, го е разпитал за причините да убие майка си и да пренесе трупа на улицата, на които въпроси лицето е отговорило, след което полицаят му е поставил белезници
При положителен отговор, следва ли на лицето още в този момент да се предостави информация по чл. 3, § 1, вр. § 2 от Директива 2012/13/ЕС, и как следва да се отчетат специфичните потребности по § 2 на лицето в подобна ситуация при предоставяне на информацията, след като на полицията е било известно, че лицето страда от психично разстройство?
Българското процесуално право, уреждащо особеното производство за прилагане на принудителни медицински мерки по правилата на чл. 427 и сл. НПК, което не предвижда възможност съдът да върне делото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а може само да уважи предложението за прилагане на принудителни медицински мерки или да го отхвърли, представлява ли ефективно средство за защита по смисъла на чл. 12 от Директива 2013/48/ЕС и чл. 8 от Директива 2012/13/ЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което да гарантира на лицето, че може да оспори пред съда нарушенията на правата му в хода на досъдебното производство?
Национална правна уредба, която предвижда различни правомощия за решаващия съд по отношение на служебната проверка за законосъобразност на досъдебното производство, според това, дали: а) разглежда обвинителен акт на прокурора, с който се твърди, че определено лице, което е психически годно, е извършило убийство (чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4 НПК), или б) разглежда предложението на прокурора, с което се твърди, че лицето е извършило убийство, но поради психическа негодност на дееца извършеното не е престъпление, и се иска от съда на наложи държавна принуда с цел лекуване, може да се приеме, че осигурява гаранциите за ефективни средства за защита на уязвимите лица, каквито се изискват от чл. 13, вр. чл. 12 Директива 2013/48/ЕС и чл. 8, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2 [от Директива] 2012/13/ЕС, и дали различните правомощия на съда произтичащи от вида на производството, предопределен от това дали посоченото лице за извършител разполага с психическа годност да носи наказателна отговорност, са в съответствие с принципа на чл. 21, § 1 [от Хартата] за недискриминация?
Правна уредба като националната, която допуска фактическо лишаване от свобода с принудително настаняване в психиатрична болница чрез процедура по Закона за здравето (превантивна мярка за принуда, която се налага при доказване, че лицето страда от психично заболяване и че е налице предполагаема опасност лицето да извърши престъпление, а не за реализирано такова), когато фактическото основание за разкриване на процедурата е деянието, за което е образувано наказателно производство срещу настаненото за лечение лице, съответства ли на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 относно укрепване на някои аспекти относно презумпцията за невиновност и по този начин заобикаля ли се правото на справедлив процес при арест, който да отговаря на критериите на чл. 5, § 4 ЕКПЧ — процес, в който съдът да има правомощие да провери както спазването на процедурните правила, така и на основателните подозрения, мотивиращи задържането, а също и легитимността на преследваната с тази мярка цел, каквото задължение съдът има, ако лицето е задържано по реда на Наказателно-процесуалния кодекс?
В понятието за презумпцията за невиновност по смисъла на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 включва ли се и презумпцията, че невменяемите лица не са извършили общественоопасното деяние, в което прокурора ги обвинява, докато обратното не бъде установено в съответствие [с] процесуалния закон (в наказателно производство при спазване на правото на защита)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.