1.04.03.31 - Справедливи и равни условия на труд

Справедливи и равни условия на труд

Дело C-373/24: Ramavić, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Попада ли прокурорската длъжност на ищцата (заместник общински прокурор/общински прокурор) в обхвата на понятието „работник“ по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 31 от Хартата, тоест може ли магистрат в прокуратурата да се счита за работник за целите на прилагането на еднакви условия на труд за всички заети лица в прокуратурата?
Във връзка с първия въпрос, трябва ли член 2 от Директива 89/391, към който препраща член 1, параграф 3 от Директива 2003/88, да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е позволено да изключват магистратите в прокуратурата (заместник общински прокурор/общински прокурор) от прилагането на разпоредбите, с които се осигурява транспонирането на тази директива, включително разпоредбите на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88, в които се дава определение на [понятията] „работно време“ и „почивка“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) пасивното дежурство на магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на ограниченията, които търпи магистратът в прокуратурата в хода на пасивното дежурство, предвид изпълняваните от него работни задачи и дейности по време на пасивно дежурство в съответствие с [Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носенето на дежурства) № О‑8/11‑1 от 13 октомври 2011 г., изменена на 12 октомври 2012 г., и с разпоредбите от Zakon o kaznenom postupku (Наказателно-процесуален кодекс)], с които значително се ограничава възможността магистратът в прокуратурата, в качеството си на работник, да извършва други дейности, въпреки че трябва да носи пасивното дежурство в дома си съгласно посочената Обща инструкция […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) активното дежурство [(носено на работното място)] от магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на работните задачи и дейности, изпълнявани от магистрата в прокуратурата в хода на активното дежурство в съответствие с Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носене на дежурства и с разпоредбите от [(Наказателно-процесуалния кодекс)], съгласно които магистратът в прокуратурата извършва дейностите, свързани с активното дежурство, на обичайното си работно място или на друго място, което работодателят определи (при оглед на място и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Ришар дьо ла Тур

Преюдициално запитване

Хърватски

Дело C-253/24: Pelavi, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Трябва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение при прочита ѝ във връзка с клауза 4 от това споразумение, член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, целяща да санкционира злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори, която обуславя — за почетните магистрати на активна служба — заявлението да участват в процедура за атестиране, за да бъдат потвърдени назначенията им на длъжност до навършването на 70‑годишна възраст, от изискването да се откажат от правото на платен годишен отпуск, произтичащо от правото на Съюза, във връзка с предходното им трудово правоотношение на почетен магистрат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Съдебни решения

Kokott

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-37/25: GTC Dijon, Определение от 15 юли 2025 г.

Приложимо ли е ограничение или погасяване на правото на платен годишен отпуск, когато работникът е бил в отпуск по болест през съответния референтен период, и допустимо ли е това ограничение при липса на специфични обстоятелства?
Съвместими ли са националните разпоредби, които намаляват или погасяват правото на платен годишен отпуск поради болничен отпуск, с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО и Хартата на основните права на ЕС?
При какви условия може да бъде въведен период за прехвърляне на ползването на платен годишен отпуск след продължителна неработоспособност и какви са изискванията за спазване на същественото съдържание на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - девети състав

Определения

Capeta

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-531/23: Loredas, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли членове 3, 5, 6, 16, […], член 17, параграф 4, буква б) [и членове] 19 и 22 от Директива [2003/88, както и] член 31, параграф 2 от [Хартата], с оглед на общностната съдебна практика (решение от 14 май 2019 г., CCOO, C‑55/18[, EU:C:2019:402]), членове 20 и 21 от [Хартата], член 3, параграф 2 ДЕО, членове 1 и 4 от Директива [2010/41], членове 1, 4 и 5 от Директива [2006/54], както и членове 2 и 3 от Директива [2000/78], също с оглед на общностната съдебна практика (решение на Съда от 24 февруари 2022 г.[, TGSS (Безработица на домашните помощници) (C‑389/20, EU:C:2022:120]), да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 9, параграф 3 от [Кралски декрет 1620/2011], която освобождава работодателя от задължението да отчита работното време на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - седми състав

Съдебни решения

Szpunar

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-689/22: Unione di Comuni Alta Marmilla, Определение от 24 юли 2024 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което изключва правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, включително поради пенсиониране, на основание контрол на публичните разходи?
Възможно ли е националните съдилища да тълкуват и прилагат националното право по начин, който отстъпва пред установената съдебна практика или разпоредби от конституционен характер, когато те са в противоречие с правото на Европейския съюз?
Какви са задълженията на работодателя във връзка с осигуряване на реална възможност за ползване на платен годишен отпуск и доказване на изпълнението на тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Определения

Capeta

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-649/22: Randstad Empleo и др., Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.

Трябва ли член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/104/ЕО във връзка с член 3, параграф 1, буква е) от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, така както е тълкувана в националната съдебна практика, съгласно която обезщетението, което наетите чрез агенция за временна заетост работници могат да претендират за пълна трайна загуба на работоспособност да упражняват обичайната си професия в резултат на трудова злополука, претърпяна в предприятието ползвател и довела до прекратяване на тяхното временно трудово правоотношение, е в по-нисък размер от размера на обезщетението, което тези работници биха могли да претендират, в същото положение и на същото основание, ако бяха назначени пряко от това предприятие ползвател, за да заемат същото работно място за същия период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Pitruzzella

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-271/22: Keolis Agen, Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на когото само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?
Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?
Противоречи ли на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща този период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Capeta

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-795/22: Direccion000 и др., Определение от 10 октомври 2023 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Може ли правото на платен годишен отпуск или на обезщетение за неизползван такъв да бъде погасено по давност, ако работодателят не е информирал работника своевременно, ясно и прозрачно за възможността и последиците от неползването на отпуска?
Каква е тежестта на доказване за работодателя относно изпълнението на задължението да информира работника за правото на платен годишен отпуск и последиците от неговото неползване?
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална разпоредба, която предвижда погасяване по давност на правото на платен годишен отпуск след изтичане на определен срок, ако работникът не е бил поставен в реална възможност да упражни това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Определения

Ришар дьо ла Тур

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-192/22: Bayerische Motoren Werke, Съдебно решение от 27 април 2023 г.

Допуска ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [Федералния закон за отпуските] в смисъл, че правото на работник на платен годишен отпуск, […] придобито по време на етапа на полагане на труд в рамките на трудово правоотношение на непълно работно време в периода преди пенсиониране и все още неупражнено, се погасява по време на етапа на освобождаване от работа с изтичането на референтната за отпуска година или на по-късна дата?
Ако Съдът отговори утвърдително на въпроса, допуска ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [Федералния закон за отпуските] в смисъл, че все още неупражненото право на платен годишен отпуск на работник, който през референтната за отпуска година преминава от етапа на полагане на труд към етапа на освобождаване от работа в рамките на трудово правоотношение на непълно работно време при режим на поетапно пенсиониране, се погасява с изтичането на референтната за отпуска година или на по-късна дата, ако работодателят — без преди това да е изпълнил задълженията си за съдействие във връзка с упражняването на правото на отпуск — е разрешил на работника пълния размер на годишния отпуск в съответствие с подаденото от последния искане за периода непосредствено преди да започне етапът на освобождаване от работа, но правото на отпуск — поне частично — не е можело да бъде упражнено, защото след разрешаването на отпуска работникът е станал неработоспособен поради болест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Pikamae

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-477/21: MÁV-START, Съдебно решение от 2 март 2023 г.

Основни права | | Харта на основните права

Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз] да се тълкува в смисъл, че междудневната почивка по член 3 от [посочената] директива съставлява част от междуседмичната почивка?
[Т]рябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че в съответствие с целта на [тази] директива посочената разпоредба установява единствено минималната продължителност на междуседмичната почивка, с други думи, че междуседмичната почивка трябва да бъде с минимална продължителност от 35 часа без прекъсване, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато правото на съответната държава членка и приложимият колективен трудов договор предвиждат предоставянето на непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 42 часа, е задължително след положен труд в рамките на работния ден, предхождащ междуседмичната почивка, да бъде предоставена и гарантираната от националното право и колективния трудов договор междудневна почивка от 12 часа, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 3 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че работниците имат право на почивка с определена минимална продължителност, която трябва да се предоставя за всеки период от 24 часа, включително когато, независимо от причините, през следващите 24 часа не следва полагане на труд?
При утвърдителен отговор на [четвъртия въпрос] трябва ли членове 3 и 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че междудневната почивка трябва да се предоставя преди междуседмичната почивка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Pitruzzella

Преюдициално запитване

Унгарски

12 3 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.