всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.04.03.31 - Справедливи и равни условия на труд

Справедливи и равни условия на труд

Дело C-120/21: LB (Prescription du droit au congé annuel payé), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.

Допускат ли член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата да се прилага национална уредба като член 194, параграф 1 във връзка с член 195 от BGB, съгласно която по отношение на правото на платен годишен отпуск се прилага общ тригодишен давностен срок, който при условията по член 199, параграф 1 от BGB започва да тече с приключването на годината на отпуска, при положение че работодателят не е осигурил действително на работника възможността да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/20: Glavna direktsia “Pozharna bezopasnost i zashtita na naselenieto”, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Следва ли член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня?
Следва ли членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че изискват определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да се прилага и за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/20: Koch Personaldienstleistungen, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.

Допускат ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО разпоредба в колективен трудов договор, която за изчисляването дали и за колко часа работникът има право на добавки за извънреден труд, взема предвид само действително отработените часове, но не и часовете, през които работникът се ползва от минималния си платен годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/20: job-medium, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Съвместима ли е с член 31, параграф 2 от Хартата и с член 7 от Директива 2003/88 национална разпоредба, съгласно която, ако работникът предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение („напускане“) без основателна причина, не се дължи финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата (последната) работна година?
При отрицателен отговор на този въпрос:
Необходимо ли е допълнително да се провери дали за работника е било невъзможно да ползва отпуска?
Въз основа на какви критерии следва да се извърши тази проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/18: CCOO, Съдебно решение от 14 май 2019 г.

Следва ли членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88/ЕО във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО, както и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/16: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания годишен отпуск и на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал молба за отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Възможност за позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По дело C‑684/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови дела, Германия) с акт от 13 декември 2016 г., постъпил в Съда на 27 декември 2016 г., в рамките на производство по дело Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV срещу Tetsuji Shimizu, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J. ‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии генерален адвокат: Y. Bot, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 януари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV, от J. Röckl, Rechtsanwalt, – за T. Shimizu, от N. Zimmermann, Rechtsanwalt, – за германското правителство, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/16: Bauer, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника — Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По съединени дела C‑569/16 и C‑570/16 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) с актове от 18 октомври 2016 г., постъпили в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производства по дела Stadt Wuppertal срещу Maria Elisabeth Bauer (C‑569/16), и Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK срещу Martina Broßonn (C‑570/16), СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J.‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Stadt Wuppertal, от T. Herbert, Rechtsanwalt, – за M. Broßonn, от O. Teubler, Rechtsanwalt, – за Европейската комисия, от M. van Beek ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/15: Sobczyszyn, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.

Член 7 от Директива 2003/88, съгласно който държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика, трябва ли да се тълкува в смисъл, че учителят, който е ползвал предвидения в Статута на учителите отпуск по здравословни причини, има и право на предвидения в общите разпоредби на трудовото право годишен отпуск за годината, през която е упражнил правото си на отпуск по здравословни причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/14: Greenfield, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form