1.04.03.24 - Права на детето
Права на детето
Дело C-635/17: E., Съдебно решение от 13 март 2019 г.
Компетентен ли е Съдът на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 11, параграф 2 от Директива 2003/86 в положение като разглежданото в главното производство, в което запитващата юрисдикция е призована да се произнесе по заявление за събиране на семейството, подадено от лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно в подобни ситуации?
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, при които кандидат за събиране на семейството със статут на субсидиарна закрила подава заявление за събиране на семейството в полза на свой непълнолетен племенник, пребиваващ като бежанец без семейни връзки в трета държава, по отношение на когото кандидатът твърди, че е негов настойник, не допуска това заявление да бъде отхвърлено само на основание, че кандидатът за събиране на семейството не е представил официални документни доказателства, удостоверяващи смъртта на биологичните родители на непълнолетното лице и съответно наличието на действителни семейни връзки с него, и на основание, че обяснението, което кандидатът за събиране на семейството е дал, за да обоснове невъзможността си да представи подобни доказателства, е било счетено за неубедително от компетентните органи единствено въз основа на общата информация, с която те разполагат относно положението в държавата на произход, без да вземат предвид конкретното положение на кандидата за събиране на семейството и на непълнолетното лице, както и специфичните трудности, с които те твърдят, че са се сблъскали, преди и след като са избягали от държавата си на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/17: Tjebbes и др., Съдебно решение от 12 март 2019 г.
Трябва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, по-специално в светлината на член 7 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че поради липсата на конкретна преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност — що се отнася до последиците от загубването на гражданството за правното положение на заинтересованото лице от гледна точка на правото на Съюза — тези норми не допускат законови разпоредби като разглежданите в главното производство, съгласно които:
а) пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало основно местопребиваване в чужбина и извън [Съюза], при положение че съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години;
б) при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/14: Rendón Marín, Съдебно решение от 13 септември 2016 г.
Следва ли член 21 ДФЕС и Директива 2004/38, от една страна, както и член 20 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която е задължително на гражданин на трета държава автоматично да се откаже разрешение за пребиваване на територията на съответната държава членка, когато този гражданин е осъждан, въпреки че той издържа сам две ненавършили пълнолетие деца, които са граждани на Съюза и пребивават с него в тази държава членка от раждането си, без да са упражнявали правото си на свободно движение, а този отказ ще принуди децата да напуснат територията на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/14: CS, Съдебно решение от 13 септември 2016 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, според която гражданин на трета държава, който е осъден за престъпление с определена тежест, задължително се експулсира от територията на тази държава членка към трета държава, въпреки че действително упражнява родителските права по отношение на малко дете, което е гражданин на тази държава членка и пребивава в нея от раждането си, без да е упражнявало правото си на свободно движение, а предвиденото експулсиране би принудило детето да напусне територията на Съюза и така би го лишило от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата си като гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/14: RG, Съдебно решение от 9 януари 2015 г.
Допустимо ли е държава членка да предоставя на специализиран съд изключителната компетентност да се произнася по връщането на дете или по упражняването на родителските права върху него в производството по член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, дори когато пред друг съд вече е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето?
Допустимо ли е националното законодателство да отнема на съда, пред който е образувано производство по същество относно родителската отговорност, компетентността да се произнася по упражняването на родителските права върху детето, при положение че този съд е компетентен по международноправните и вътрешноправните норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/11: MA и др., Съдебно решение от 6 юни 2013 г.
Коя държава членка е компетентна съгласно член 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 343/2003 да разгледа молбата за убежище, когато търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, нито един член на неговото семейство не се намира законно в държава членка и е подал молби за убежище в повече от една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/11: O. и S., Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средства за издръжката му, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване, но съжителства със съпругата си и с детето, гражданин на Съюза, по отношение на което тя упражнява родителските права?
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средствата за неговата издръжка, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него и същевременно не съжителства нито със своята съпруга, нито с това дете?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин, предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване и не живее във Финландия, но със съпругата си имат общо дете, по отношение на което упражняват съвместно родителските права, при положение че това дете живее във Финландия, но е с гражданство на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/10: Aguirre Zarraga, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Разполага ли съдът на изпълняващата държава членка с изключителна компетентност да откаже изпълнението на удостоверено решение за връщане на дете при наличие на тежко нарушение на основните права, включително правото на детето да бъде изслушано?
Задължен ли е съдът на изпълняващата държава членка да изпълни решение за връщане на дете, когато удостоверението по член 42 от Регламент № 2201/2003 съдържа явно невярно съдържание относно изслушването на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/10: McB., Съдебно решение от 5 октомври 2010 г.
Допустимо ли е правото на държава членка да изисква съдебно решение за предоставяне на упражняване на родителски права на баща, който не е сключил брак с майката на детето, за да се признае, че той има „право на упражняване на родителски права“ по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент № 2201/2003, и съответно отвеждането на детето от майката да се счита за неправомерно?
Съвместимо ли е такова изискване с правото на зачитане на личния и семейния живот по член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с правата на детето по член 24 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.