1.03 - Съответни правомощия и задължения на Съюза и на държавите членки
Съответни правомощия и задължения на Съюза и на държавите членки
Дело C-521/21: Rzecznik Praw Obywatelskich (Récusation d’un juge de droit commun), Съдебно решение от 24 март 2026 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд, съгласно които в рамките на процедурата по отстраняване, основана на условията за назначаване на съдията, срещу когото е насочена тази процедура, разглеждането на искането за отстраняване е от изключителната компетентност на орган като колегията за извънреден контрол и публични въпроси и е изключено всякакво разглеждане от този орган на законосъобразността на назначаването на този съдия, както и, при утвърдителен отговор, дали, за да се запази полезното действие на тези разпоредби, сезираният с искането за отстраняване национален съд е длъжен да приложи по аналогия национални разпоредби относно отстраняването по силата на закона на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с това, че на първо място, кандидатурата му е била препоръчана от орган, който не е независим, и на второ място, другите участници в тази процедура по назначаване не разполагат с право на ефективни правни средства за защита, за да оспорят законосъобразността на назначаването на този съдия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/23: Комисия/Унгария (Reclassification du cannabis), Съдебно решение от 27 януари 2026 г.
Допустимо ли е искане за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, когато твърдяното нарушение е еднократно действие, което вече не може да бъде поправено?
Разполагал ли е Европейският съюз с изключителна външна компетентност по член 3, параграф 2 ДФЕС относно определянето на позицията за гласуване по препоръките за изменение на списъците на канабиса и свързаните с него вещества в рамките на Комисията за упойващите вещества?
Може ли държава членка да се позове на незаконосъобразност на решение на Съвета, прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, като основание за защита срещу иск за установяване на неизпълнение на задължения?
Допустимо ли е държава членка да не следва задължителната позиция на Съюза, определена с решение на Съвета, при гласуване в международна организация, когато не е съгласна с тази позиция?
Нарушава ли се принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не следва определената позиция на Съюза и публично изразява несъгласие с нея в международен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/23: Electrabel и др., Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/25: B.V. (Exclusion de l’indemnité de détachement du calcul de la retraite des juges), Определение от 8 декември 2025 г.
Допустимо ли е законодателят да изключи дневната надбавка за командироване от основата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на съдиите, без това да застрашава тяхната независимост?
Отговаря ли отказът да се включи тази надбавка на изискванията за обективност, предвидимост, прозрачност и пропорционалност, предвидени за мерки, засягащи възнагражденията и пенсионните права на съдиите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/24: VertretungsNetz, Определение от 11 септември 2025 г.
Съществува ли достатъчна връзка между разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и правото на Европейския съюз, която да обоснове компетентността на Съда да тълкува тези разпоредби?
Обосновани ли са поставените въпроси като попадащи в обхвата на специфична разпоредба на правото на Европейския съюз или област, която е във възможностите на правото на Съюза?
Налице ли е връзка между националното законодателство, приложимо по главното производство, и норма от правото на Съюза, различна от Хартата или общите принципи, която да оправдае прилагането на Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/23: Royal Football Club Seraing, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 1713, параграф 9 от Кодекса за съдебната власт, които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на определените за негодни за професионална военна служба военни съдии, считано от влизането в сила на въпросната правна уредба, при положение че, най-напред, тази правна уредба не изяснява причините, които обосновават въвеждането на разпоредбите ѝ, нито посочва на какъв обществен интерес отговарят те, по-нататък, посочената правна уредба не се прилага по отношение на определените за негодни за професионална военна служба военни прокурори, макар че за тези две категории магистрати преди това са се прилагали едни и същи правила, а и всъщност засяга само един съдия, като е част от поредица от санкционни по естеството си мерки спрямо него, и последно, посоченият съдия не разполага с никакви средства за съдебна защита, за да оспори наложената му по този начин мярка за автоматично ранно пенсиониране?
Изискват ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза от националния съд и от всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение националната правна уредба, която изисква ранно пенсиониране на съдия, когато тази правна уредба е приета в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и означава ли това, че пенсионираният въз основа на тази правна уредба съдия трябва да бъде възстановен на длъжността си?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която реши да спре производството и да отправи преюдициални въпроси до Съда, има право да спре временно прилагането на националната правна уредба, която предвижда автоматично ранно пенсиониране на съдията от едноличния ѝ състав, до обявяването на съдебния акт, който тя ще постанови след отговора на Съда, дори ако съгласно националното право тя няма правомощие да разпорежда подобно спиране на прилагането на национална уредба, и означава ли временното спиране на прилагането на въпросната правна уредба, че съдията, до когото се отнася мярката за автоматично пенсиониране, трябва да може да продължи да разглежда останалите дела, които е имал към датата на влизането в сила на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.