всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.

Следва ли член 31 от Брюкселската конвенция, самостоятелно или във връзка с други разпоредби на тази конвенция, да се тълкува в смисъл, че възпрепятства ищец, който е получил съдебно решение в негова полза в една договаряща държава, което подлежи на издаване на изпълнителен лист по смисъла на член 31 в друга договаряща държава, да подаде искане до съд в тази друга държава, съгласно член 26 от конвенцията, за ново решение по същество срещу другата страна при същите условия като решението, постановено в първата държава, при условие че съгласно разпоредбите на конвенцията този съд има компетентност да разгледа искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.

1. Дали Общността има правомощия да поема международни задължения в областта на опазването на биологичните ресурси на морето, включително определянето на квоти за улов и тяхното разпределение между държавите членки, и дали държавите членки могат да поемат такива задължения в рамките на международни конвенции като Североизточноатлантическата рибарска конвенция?
2. Дали национални мерки като тези, приети от Нидерландия, които ограничават риболовните дейности с цел опазване на морските ресурси, са съвместими с правото на Общността, по-специално с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2141/70 и Регламент (ЕИО) № 2142/70, и дали представляват мерки с ефект, равностоен на количествено ограничение на вътрешнообщностната търговия, забранени по член 30 и сл. от Договора?
3. Дали членове 30, 31 и 34 от Договора са с пряко действие в държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.

Дали националните разпоредби, приети в Нидерландия за изпълнение на препоръките, издадени през ноември 1974 г. от Комисията по силата на Конвенцията за риболов в Североизточния Атлантически океан (NEAFC), са съвместими с правото на Общността, по-специално с разпоредбите на Договора относно селското стопанство и забраната на количествените ограничения; с Регламент № 2141/70 и Регламент № 2142/70 на Съвета относно общата структурна политика за риболовната индустрия и общата организация на пазара на рибни продукти съответно; и с член 102 от Акта за присъединяване, който предвижда, че Съветът определя условията за риболов с оглед, inter alia, на опазването на биологичните ресурси на морето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.

При положение че фармацевтичен продукт, приготвен по единен метод на приготвяне и с еднакъв качествен и количествен състав, е законно пуснат в обращение в няколко държави членки, като съгласно националните законодателства на тези държави са издадени необходимите разрешения за този продукт на производителя или на лицето, отговорно за пускането на продукта на пазара в съответната държава членка, и фактът, че такива разрешения са издадени във всяка от държавите членки, е оповестен чрез официално публикуване или по друг начин, и този продукт във всяко отношение е идентичен с продукт, за който органите по обществено здраве на държавата членка, в която първият продукт е внесен, вече разполагат с документите, отнасящи се до метода на приготвяне, както и до количествения и качествения състав, тъй като тези документи са им били предоставени по-рано от производителя или неговия надлежно упълномощен вносител в подкрепа на заявление за разрешение за пускане на пазара, следва ли националните органи, изправени пред такава ситуация, да се считат за прилагащи мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от Договора, когато правят издаването на разрешение за пускане на пазара, за което паралелен вносител е подал заявление, зависимо от представянето на документи, идентични с тези, които производителят или неговият надлежно упълномощен вносител вече са депозирали при тях?
Дали по принцип отговорът, който трябва да се даде на първия въпрос, се прилага и в случай, когато (а) процесът на производство и качественият и количественият състав на фармацевтичния продукт, внесен от паралелен вносител от друга държава членка, се различават от тези на фармацевтичния продукт със същото наименование, за който органите на държавата членка, в която е внесен, вече разполагат с тези данни, но (б) разликите между единия и другия продукт са от толкова малко значение, че е вероятно производителят да прилага или въвежда тези разлики със съзнателното и изключително намерение да използва тези разлики, за да предотврати или затрудни възможността за паралелен внос на патентования фармацевтичен продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1976 г.

Съществуват ли основания за разпореждане на обезпечителни мерки при липса на правен спор между страните относно тези мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.

1. Дали член 36 от Договора оправдава правила, приети от държава членка, които правят предоставянето на паралелен вносител на лекарствен продукт от друга държава членка на разрешение за пускане на този лекарствен продукт на пазара в тази държава членка, зависимо от доказването от страна на вносителя, че внесеният лекарствен продукт съответства на лекарствен продукт, който във всяко отношение е същият и вече е разрешен в тази държава членка, ако това доказателство може да бъде предоставено от вносителя само със съгласието, което може да бъде дадено или отказано по усмотрение, на производителя или на неговия официално назначен вносител?
2. Ако правилата на държава членка се основават на презумпцията, че лекарствен продукт, разрешен в различни форми в тази държава и в другите държави членки, е различен във всяка от държавите членки, за които е произведен, и ако тези правила затрудняват повече паралелния внос на една форма на тези лекарствени продукти, законно пусната на пазара в друга държава членка, отколкото вносителя, снабден директно от производителя на лекарствени продукти във форма, разрешена в държавата членка, отговорна за тези правила, да представи доказателства за противното или че единствените разлики между лекарствения продукт във формата, която е предмет на паралелен внос, и разрешената форма на този лекарствен продукт нямат терапевтичен ефект, тези правила представляват мярка с еквивалентен ефект, която не е оправдана по член 36. За Комисията е да гарантира, че са определени обективни критерии, които позволяват да се установи със сигурност, че тези разлики имат терапевтичен ефект и че те не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1975 г.

Следва ли разпоредбите на Договора, по-специално членове 59 и 60, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални правни норми, които подчиняват предоставянето на услуга на условие за пребиваване, като това, предвидено в Wet Assurantiebemiddeling?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1975 г.

1. Допустимо ли е да се класифицира под подраздел 90.07 А апаратура, която според националния орган попада под подраздел 84.54 Б, чрез регламент на Съвета посредством допълнителна бележка към глава 90, без съответна промяна в текста на позиция 90.07?
2. С оглед на факта, че въз основа на членове 60 и 65 от Конституцията на Кралство Нидерландия споразуменията с други държави и с организации по международното право имат правно обвързваща сила след тяхното надлежно сключване и публикуване, и като се има предвид, че споразумението GATT, по което Нидерландия е страна, представлява такова споразумение, и накрая, като се има предвид, че посочената позиция 84.54 заедно със съответното мито е била обвързана по време на т.нар. Кенеди-рунд в рамките на GATT, допустимо ли е, в противоречие с това обвързване и без да е предвидено нищо по отношение на Нидерландия, да се начислява по-високо мито за стоки, попадащи под тази позиция, чрез класифициране на този продукт под друга глава и друга позиция посредством регламент на Съвета на ЕИО?
С оглед на приоритета на договорните задължения на Общността пред актовете на нейните органи и – независимо от въпроса дали разпоредба на GATT е или не е годна да създаде права за гражданите, на които те могат да се позовават пред съд – длъжен ли е нидерландският съд в случаи, които са му представени, да прилага разпоредби на GATT, които са подходящи за пряко прилагане, дори ако това може да доведе до конфликт с правото на Общността?
3. Нарушава ли допълнителната бележка задълженията, произтичащи от Конвенцията от 15 декември 1950 г. относно номенклатурата за класификация на стоките в митническите тарифи, по-специално член II (б), (ii), съдържащ разпоредба, забраняваща изменението на бележките към главите и разделите по начин, който променя смисъла на главите, разделите и позициите в номенклатурата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1975 г.

Следва ли разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност, по-специално тези на членове 59 и 60, да се тълкуват в смисъл, че са несъвместими с тях изисквания като това в член 5, параграф 1, буква (f) от Wet Assurantiebemiddeling, което предвижда, че когато физическо лице желае да има право да действа като посредник по смисъла на този закон, то трябва да пребивава в Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1975 г.

1. С оглед, inter alia, на горепосочените съображения допустимо ли е апарати като разглежданите в настоящото производство — които според мнението на Тарифната комисия не попадат в описанието на позиция 90.07, но които всъщност напълно съответстват на буквалното описание на друга позиция, а именно позиция 84.54, така че бележка 1 (1) към класификация XVI, както е била към момента на вноса, става неприложима — да бъдат включени чрез регламент на Съвета на ЕИО с допълнителна бележка към глава 90 в позиция 90.07, без съответно да бъде адаптиран текстът на тази позиция?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, трябва ли това да доведе до отказ от правно действие на Допълнителната бележка към глава 90, която е била въведена от 1 януари 1971 г. и отново отменена от 1 януари 1972 г. и която гласи:
„Апарати за автоматично възпроизвеждане на документи чрез статично електричество, снабдени с оптична система за запис на изображение, също се включват в подразделение А на позиция 90.07?“
2. С оглед на факта, че на основание членове 60 и 65 от Конституцията на Кралство Нидерландия споразуменията с други държави и с организации по международното право имат правно обвързваща сила след тяхното надлежно сключване и публикуване, както и с оглед на факта, че Договорът GATT, към който Нидерландия е страна, представлява такова споразумение, и накрая с оглед на факта, че горепосочената позиция 84.54 заедно с приложимото към нея мито е била обвързана по време на т.нар. Кенеди рунд в рамките на GATT, допустимо ли е, в противоречие с тази обвързаност и без да е предвидено изключение за Нидерландия, да се начислява по-високо мито за стоки, попадащи в тази позиция, чрез класифицирането на този продукт в друга глава и друга позиция посредством регламент на Съвета на ЕИО?
С оглед на примата на договорните задължения на Общността пред актовете на нейните органи — независимо от въпроса дали разпоредба на GATT е или не е годна да създаде права за гражданите, на които те могат да се позовават пред съд — не е ли длъжен нидерландският съд в случаи, които са му представени, да прилага разпоредби на GATT, които са подходящи за пряко приложение, дори ако това би довело до конфликт с правото на Общността?
3. Не влиза ли Съветът, чрез приемането на допълнителна бележка като разглежданата в настоящия случай, в противоречие със задълженията, поети от държавите членки в рамките на Конвенцията от 15 декември 1960 г. относно номенклатурата за класификация на стоките в митническите тарифи — вж. по-специално член II, буква б), подточка ii) — която съдържа забрана за извършване на изменения в бележките към главите и разделите, които биха могли да изменят смисъла на главите, разделите и позициите, съдържащи се в номенклатурата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form