всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Италия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.

1. С оглед на решенията на Съда на Европейските общности по дела 23/75 (Rey Soda) и 77/76 (Cucchi v Avez), следва ли разпоредбите на членове 33—44 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 относно захарта да се тълкуват в смисъл, че налагането от правителството на държава членка върху захарта, намираща се на склад на нейната територия на 5 юли 1978 г., на парично задължение при следните условия: (а) наложено е с акт на националното правителство, без да е разрешено от институциите на Общността; (б) налага се с незабавно действие върху захарта, намираща се на склад в търговски предприятия, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да избират между закупуване на захар с последващо налагане на задължението и незакупуване на захар с последващо освобождаване от задължението; (в) налага се при прехода от една към друга пазарна година, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент № 3330/74, които оправдават прилагането на разпоредбите, които следва да бъдат приети по процедурата, предвидена в член 36 от този регламент, следва да се счита за неправомерно и забранено и че само институциите на Общността са компетентни по отношение на захарта?
2. Следва ли разпоредбата на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим относно забраната за дискриминация да се тълкува в смисъл, че национално задължение върху захарта, наложено при условията, посочени по-горе в въпрос 1, следва да се счита за неправомерно и забранено, тъй като не се налага единствено когато захарта се държи от национални промишлени производители, които се ползват с пълно и изключително освобождаване от плащането му (докато всички други търговци са длъжни да платят това задължение, макар и в различна степен)?
3. Следва ли разпоредбата на член 12 от този договор, относно забраната за въвеждане на такси с еквивалентен на митата ефект, да се тълкува в смисъл, че описаното по-горе в въпроси 1 и 2 задължение следва да се счита за неправомерно и забранено, тъй като, що се отнася до произхода на захарта, то се налага изключително върху захарта, произведена в Общността, която се намира в Италия на 5 юли 1978 г., а от друга страна не се налага върху местно произведена захар, държана на склад от национални промишлени производители на тази дата?
4. Дали посочените по-горе разпоредби на Общността в въпроси 1, 2 и 3 предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично задължение, индивидуалното право да не плащат такова задължение върху наличните им запаси от захар, независимо дали е местно произведена или внесена, и да искат възстановяване на всяко извършено плащане, или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко извършено плащане) е ограничено до количествата захар, внесени от държави членки на ЕИО и складирани от директно внасящите предприятия или от други предприятия, които са я закупили от първите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.

Неспазване на предвидения срок за подаване на жалбата
Липса на представителство от адвокат

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.

Дали системата на цени на захарта, приета в рамките на общата организация на пазара на захарта и последващите разпоредби, приети от органите на Общността, изключва възможността държава членка да може едностранно да се намесва, за да определи продажната цена на този продукт на своята територия, позовавайки се на необходимостта да защити своята икономика срещу спекулативни практики и да гарантира снабдяването на потребителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.

Коя от следните има предимство в системата на източниците на правото на Общността: „решение“ на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 16 в областта, обхваната от Регламент № 14/64, или „решение“ на Съвета на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 18 от същия регламент?
Явява ли се решението на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно горепосочения член и в посочената по-горе област, пряко приложимо в националната правна система на съответната държава членка (Италианската република), или напротив, необходимо ли е национално изпълнително законодателство за тази цел?
Ако на втория въпрос се отговори положително, тоест ако решението е пряко приложимо, от кой момент това решение става приложимо – от момента на неговото приемане или от момента на неговото уведомяване на държавата, към която е адресирано?
Ако на втория въпрос се отговори положително, има ли това „решение“ на Комисията действие спрямо отменената мярка като техническа „анулация“, тоест има ли обратно действие (ex tunc) от момента на приемане на тази мярка, като отнема с обратно действие всички последици от нея, или представлява техническа „отмяна“ (ex nunc) от момента (на приемане или на уведомяване) на самото „решение“?
Ако на втория въпрос се отговори отрицателно, тоест ако „решението“ на Комисията изисква приемането на национално законодателство от държавата членка, за да произведе действие в нейната правна система, предвиждат ли разпоредбите на Общността, чието тълкуване се иска, че такова национално изпълнително законодателство трябва да има действие спрямо националната мярка, която се отменя по силата на „решението“ на Общността, като техническа „анулация“ или като техническа „отмяна“ (като „анулация“ и „отмяна“ се използват в смисъла, пояснен във въпрос 4)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.

Допустимо ли е разширяването от страна на Комисията на категорията на лицата, които могат да се възползват от специалния режим за внос на замразено говеждо месо с пълно освобождаване от митото, извън определените от основния регламент бенефициенти?
Съвместимо ли е с изискванията на член 14 от Регламент № 805/68 въвеждането на система, при която закупеното от интервенционните агенции месо може да бъде използвано за всякакви цели, а не само за преработка?
Съответства ли системата за покана за търг, организирана от Комисията, на целите на специалния режим за внос, предвиден в член 14 от Регламент № 805/68, по отношение на определянето на минималната цена и разпределението на количествата?
Спазени ли са изискванията за мотивиране на актовете на Комисията при въвеждането на системата „linking“ и при определянето на минималната цена?
Допустимо ли е разкриването на имената на участниците в търга и отказът от анонимност при провеждането на процедурата по покана за търг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.

Нарушено ли е задължението на Италианската република да приеме в установения срок необходимите мерки за транспониране на Директива 75/324/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно аерозолните диспенсъри?
Допустимо ли е държава членка да се позовава на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията и сроковете, наложени с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.

a) Представлява ли Директива 73/173/ЕИО на Съвета от 4 юни 1973 г., по-специално член 8 от нея, пряко приложимо законодателство, което предоставя на частноправните субекти права, които националните съдилища трябва да защитават?
б) Допустимо ли е, независимо от разпоредбите, посочени в този член, в националното законодателство да се предвиждат задължения и ограничения, които са по-прецизни и подробни или по всякакъв начин различни от предвидените в директивата, и може ли това да се счита за пречка за свободното движение и търговията със стоките и продуктите, обхванати от тази директива, а именно разтворители, доколкото такива задължения и ограничения пряко засягат създаването и функционирането на общия пазар, като се има предвид задължението, наложено от националното законодателство, да се поставя върху опаковките информация, която не се изисква от директивата?
в) По-специално, може ли задължението да се посочва върху опаковката на разтворителя или продукта, предлаган за продажба, че съдържа бензен, толуен и ксилен, като се уточнява общият процент на тези вещества и отделно този на бензен, съгласно член 8 от Закон № 245 от 5 март 1963 г., да се счита за несъвместимо с посочената директива, било поради задължителния характер на това задължение за предоставяне на информация (неспазването на което се наказва по наказателното право), било поради подробните правила, предвидени за изпълнението на това задължение, като се има предвид и общата обосновка, на която изглежда се основава посочената директива?
г) Представляват ли посочените национални разпоредби, които се прилагат без разлика за всички стоки, пуснати на вътрешния пазар, въпреки това пречка, забрана или ограничение на търговията и свободното движение на такива стоки, дори ако тези разпоредби са приети с цел да се осигури по-голяма защита на физическата безопасност на потребителите на съответните продукти (и действително значителен обем научна литература, поне от 60-те години насам, подчертава опасностите, присъщи на вещества като бензен, толуен и ксилен, особено за работници, които често трябва да използват разтворители, които, без да знаят, съдържат висок процент от такива вещества, но не само за работници, тъй като всеки потребител, който използва лак, съдържащ посочените вещества, може да рискува сериозно увреждане на здравето си)?
д) Явява ли се Директива 77/728/ЕИО на Съвета от 7 ноември 1977 г., по-специално член 9 от нея, незабавно и пряко приложима по отношение на задълженията, наложени на държавите членки да се въздържат от действия от датата на уведомяване на тази директива, в случай че лице, действащо при легитимно очакване, е спазило разпоредбите на тази директива преди изтичането на срока, в който държавата членка трябва да се съобрази с посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.

1. В рамките на системата на източниците на правото на Общността, кое от следните има предимство: „решение“ на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно посочения член 16 в областта, обхваната от Регламент № 14/64, или „решение“ на Съвета на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 18 от същия регламент?
2. Явява ли се решението на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно горепосочения член и в посочената по-горе област, пряко приложимо във вътрешната правна система на съответната държава членка (Италианската република), или, напротив, е необходимо национално акт за прилагането му?
3. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, т.е. ако решението е пряко приложимо, става ли то приложимо от момента на приемането му или от момента на уведомяването на държавата, към която е адресирано?
4. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, има ли това „решение“ на Комисията действие по отношение на отменената мярка като техническо „анулиране“, т.е. има ли обратно действие от момента на приемането на тази мярка, като с обратна сила се премахват всички последици от нея, или представлява техническо „отмяна“, т.е. има действие ex nunc от момента (на приемане или на уведомяване) на самото „решение“?
5. Ако на втория въпрос се отговори по втория начин, т.е. ако посоченото „решение“ на Комисията изисква приемането на национален акт от държавата членка, за да произведе действие във вътрешната правна система на тази държава, предвиждат ли разпоредбите на Общността, чието тълкуване се иска, че такъв национален акт трябва да има действие по отношение на националната мярка, която се отменя съгласно „решението“ на Общността, като техническо „анулиране“ или като техническо „отмяна“ („анулиране“ и „отмяна“ се използват тук в специфичния смисъл, изяснен в трети въпрос)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.

1) Дали националните органи, в рамките на специалните условия за внос на млади мъжки говеда за угояване, предвидени в член 13 от Регламент (ЕИО) № 805/68, последно изменен с Регламенти (ЕИО) № 585/77 и 2902/77, могат по свое усмотрение да разширяват и допълват условията за допускане до ползване от тези предимства, по-специално чрез ограничаване на издаването на лицензи за внос до определени категории лица, едностранно отличаващи се от общността на земеделските производители; или, от друга страна, горепосочените разпоредби на Общността предоставят на всички собственици, независимо дали са физически или юридически лица, на земеделски стопанства, по-специално лица, занимаващи се със скотовъдство, правото да кандидатстват във всички случаи за лиценз за внос, който националните органи на държавата членка нямат дискреционна власт да откажат?
2) При условие че държавите членки могат да налагат допълнителни и по-ограничителни условия за допускане до категорията „земеделски производител“, дали националните органи могат да определят лицата, имащи право на полза, според критериите, на които се основават при прилагането на директивите на Общността относно модернизацията на земеделските структури (Директиви № 72/159, 160 и 161/ЕИО), тоест с оглед на вид държавна намеса, чиито средства и цели са напълно различни и независими от тези, приети във връзка с търговията с отделни селскостопански продукти – като тези критерии са освен това напълно несвързани с действителното упражняване на скотовъдство и водят до неоправдано изключване на голям брой скотовъдни стопанства, включително всички, които имат структурата на фирма или дружество.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.

Неспазване от Италианската република на задължението да транспонира директивата в националното законодателство в предвидения срок

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form