Дело C-222/78: ICAP/Beneventi, Съдебно решение от 28 март 1979 г.

1. С оглед на решенията на Съда на Европейските общности по дела 23/75 (Rey Soda) и 77/76 (Cucchi v Avez), следва ли разпоредбите на членове 33—44 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 относно захарта да се тълкуват в смисъл, че налагането от правителството на държава членка върху захарта, намираща се на склад на нейната територия на 5 юли 1978 г., на парично задължение при следните условия: (а) наложено е с акт на националното правителство, без да е разрешено от институциите на Общността; (б) налага се с незабавно действие върху захарта, намираща се на склад в търговски предприятия, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да избират между закупуване на захар с последващо налагане на задължението и незакупуване на захар с последващо освобождаване от задължението; (в) налага се при прехода от една към друга пазарна година, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент № 3330/74, които оправдават прилагането на разпоредбите, които следва да бъдат приети по процедурата, предвидена в член 36 от този регламент, следва да се счита за неправомерно и забранено и че само институциите на Общността са компетентни по отношение на захарта?

2. Следва ли разпоредбата на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим относно забраната за дискриминация да се тълкува в смисъл, че национално задължение върху захарта, наложено при условията, посочени по-горе в въпрос 1, следва да се счита за неправомерно и забранено, тъй като не се налага единствено когато захарта се държи от национални промишлени производители, които се ползват с пълно и изключително освобождаване от плащането му (докато всички други търговци са длъжни да платят това задължение, макар и в различна степен)?

3. Следва ли разпоредбата на член 12 от този договор, относно забраната за въвеждане на такси с еквивалентен на митата ефект, да се тълкува в смисъл, че описаното по-горе в въпроси 1 и 2 задължение следва да се счита за неправомерно и забранено, тъй като, що се отнася до произхода на захарта, то се налага изключително върху захарта, произведена в Общността, която се намира в Италия на 5 юли 1978 г., а от друга страна не се налага върху местно произведена захар, държана на склад от национални промишлени производители на тази дата?

4. Дали посочените по-горе разпоредби на Общността в въпроси 1, 2 и 3 предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично задължение, индивидуалното право да не плащат такова задължение върху наличните им запаси от захар, независимо дали е местно произведена или внесена, и да искат възстановяване на всяко извършено плащане, или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко извършено плащане) е ограничено до количествата захар, внесени от държави членки на ЕИО и складирани от директно внасящите предприятия или от други предприятия, които са я закупили от първите?