Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Дали член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2002/2 и/или член 1, параграф 4 от Директива 2002/2, доколкото изменя член 5c, параграф 2, буква а) от Директива 79/373 чрез изискване за посочване на процентите, са невалидни поради:
а) липса на правно основание в член 152, параграф 4, буква б) ЕО;
б) нарушение на основното право на собственост;
в) нарушение на принципа на пропорционалност?
Трябва ли член 152, параграф 4, буква б) ЕО да се тълкува като правилното правно основание за приемането на мерки относно етикетирането, съдържащи се в Директива 2002/2/ЕО, когато те се отнасят до етикетирането на растителни фуражи?
Доколкото налага задължение за посочване на точните фуражни материали, съдържащи се в комбинираните фуражи, което се прилага дори за растителни фуражи, оправдана ли е Директива 2002/2/ЕО въз основа на принципа на предпазливостта при липса на оценка на риска, основана на научни изследвания, която изисква тази предпазна мярка въз основа на възможна корелация между количеството използвани фуражни материали и риска от заболяванията, които трябва да бъдат предотвратени
И все пак оправдана ли е тази директива с оглед на принципа на пропорционалност, доколкото задълженията на фуражната индустрия да предоставя информация на публичните органи, които са длъжни да пазят търговската тайна и са компетентни да контролират защитата на здравето, не са достатъчно насочени към постигането на целите за обществено здраве, които се предполага, че са целта на мярката, а вместо това налагат общи правила, изискващи посочване на процентните количества на използваните фуражни материали върху етикетите на растителните фуражи?
Доколкото не спазва принципа на пропорционалност, противоречи ли Директива 2002/2/ЕО на основното право на собственост на гражданите на държавите членки?
Трябва ли Директива 2002/2/ЕО да се тълкува в смисъл, че нейното прилагане, и следователно нейната ефективност, зависи от приемането на положителен списък на фуражните материали, съдържащи техните специфични наименования, както е посочено в десетия съображение към преамбюла и в доклада на Комисията (COM 2003 178) от 24 април 2003 г., или трябва прилагането на директивата в държавите членки да се осъществи преди приемането на положителния списък на фуражните материали, предвиден в директивата, с позоваване на списък на фуражните материали, съдържащи се в комбинираните фуражи по наименованията и общите определения на техните стокови класове?
Следва ли Директива 2002/2/ЕО да се счита за незаконосъобразна поради нарушение на принципа на равно третиране и недискриминация в ущърб на производителите на фуражи в сравнение с производителите на хранителни продукти за човешка консумация, доколкото първите са подложени на правила, изискващи посочване на количествата фуражни материали в комбинираните фуражи?
Ако са изпълнени условията, при които национален съд на държава членка има право да спре изпълнението на оспорвана мярка на институциите на Общността, по-специално и условието, че въпросът относно валидността на оспорваната мярка вече е бил отнесен от национален съд на тази държава членка до Съда на Европейските общности, имат ли компетентните публични органи на другите държави членки също така право, без съдебна намеса, да спрат оспорваната мярка до момента, в който Съдът ... се произнесе по валидността на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Предоставя ли Брюкселската конвенция самостоятелна дефиниция на уведомяването за процесуални документи или този термин се определя от националните правила?
2. Може ли от разпоредбите на Брюкселската конвенция, и по-специално от член 36 от нея, да се заключи, че връчването на заповедта за изпълнение, посочена в член 36 от Конвенцията, може да бъде извършено по начин, считан за равностоен на връчване?
3. Причинява ли уведомяването за заповедта за изпълнение в случаи на липса или дефектно връчване все пак започване на срока по смисъла на член 36
Ако не, следва ли Брюкселската конвенция да се тълкува като ограничаваща начините, по които се счита, че е получено уведомяване за заповедта за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Трябва ли член 36 от Директива 92/50/ЕИО и член 34 от Директива 93/38/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че правото на Общността не препятства жури да определи специфична тежест на подточките на критерий за възлагане, които са предварително определени, като разпредели между тези подточки точките, присъдени за този критерий от възлагащия орган при изготвянето на тръжната документация или обявлението за поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е да се установи нарушение на задълженията по член 226 ЕО, когато националната мярка, предмет на производството, е престанала да поражда правни последици преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Трябва ли група от органи (а именно банкови фондации), създадени на основание Закон № 218/90 и Законодателен декрет № 356/90, изменени впоследствие, с цел да държат контролни участия в дружества, осъществяващи банкова дейност, и да управляват тези участия, по отношение на много голям брой органи, действащи на пазара, като приходите на контролираните дружества се прехвърлят на последните, да се считат за подлежащи на прилагане на правилата на Общността в областта на конкуренцията — дори когато им се възлагат цели от обществена полза
По отношение на правилата, въведени с Законодателен декрет № 153/99, представлява ли възможността, предоставена на тези органи, да използват приходите от разпореждането с такива участия за придобиване и управление на значителни участия в други дружества — включително банкови дружества — както и контролни участия в небанкови дружества за различни цели, включително икономическото развитие на системата, също така търговска дейност за целите на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
2. Следователно, подлежат ли тези органи, съгласно правилата, съдържащи се в Закон № 218/90 и Законодателен декрет № 356/90, изменени впоследствие, както и реформата, съдържаща се в Закон № 461/98 и Законодателен декрет № 153/99, на правилата на Общността относно държавните помощи (членове 87 и 88 ЕО), по отношение на преференциален данъчен режим, който се прилага спрямо тях?
3. Ако на въпрос 2 по-горе се отговори утвърдително, представлява ли или не системата на директно данъчно облекчение върху получените дивиденти, която е предмет на настоящото дело, държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО?
4. Отново, ако на въпрос 2 по-горе се отговори утвърдително, валидно ли е Решението на Европейската комисия от 22 август 2002 г., с което се приема, че правилата относно държавните помощи не се прилагат спрямо фондациите с банков произход, с оглед на въпросите относно законосъобразността и липсата и/или недостатъчността на мотивите, изложени в акта за преюдициално запитване?
5. Без да се разглежда въпросът дали правилата относно държавните помощи са приложими, представлява ли предоставянето на по-благоприятно данъчно третиране на разпределението на печалбите на — изключително националните — банки-правоприемници, контролирани от фондациите, и получени от последните, или на тези дружества, в които участия са придобити с приходите от разпореждането с участия в банки-правоприемници, дискриминация в полза на дружествата, в които е инвестирано, спрямо другите дружества, действащи на пазара, и едновременно с това нарушение на принципите на свободата на установяване и свободното движение на капитали, по отношение на членове 12, 43 и сл. и член 56 и сл. ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Явява ли се съвместима с основните принципи, установени в Директива 97/13, национална разпоредба, която — след като е изискала от предприятия, имащи право да предоставят обществени услуги и които в миналото са изградили телекомуникационни мрежи за собствени нужди по силата на платени концесии, да създадат отделно дружество за извършване на всякаква дейност в областта на телекомуникациите — предвижда, че отделното дружество, макар и лицензирано да предоставя обществени услуги, трябва да заплаща, макар и само временно, допълнителна такса за предоставяне на телекомуникационната мрежа на дружеството майка?
Ако отговорът е положителен, следва ли да се приеме, че национална разпоредба, която изчислява (следва да се подчертае, временно) втората и допълнителна такса, наложена за дейността, извършвана за дружеството майка, въз основа на това, което е било плащано в миналото от дружеството майка по предишната система на изключителни права, с отделни концесии за телекомуникационни системи за обществено ползване и концесии за системи за частно ползване, е съвместима с правото на Общността и с тълкуването, дадено от Пета колегия на Съда на Европейските общности в решението от 18 септември 2003 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
С оглед на съдържанието и целта на член 17 от Директива 86/653, може ли член 19 от нея да се тълкува в смисъл, че допуска колективен трудов договор да предвижда обезщетение, което, първо, се изплаща на търговски агент независимо дали са изпълнени условията, предвидени в член 17, и второ, се изчислява не въз основа на критерии, които могат да се изведат от директивата, а въз основа на различни предварително определени критерии в колективния трудов договор?
Трябва ли обезщетението, предвидено в член 17, да се изчислява аналитично или са допустими и други методи, които в по-голяма степен използват критерия за справедливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
1. Представлява ли възлагането на управлението на обществените платени паркинги в разглеждания случай публичен договор за услуги по смисъла на Директива 92/50/ЕИО или публична концесия за услуги, към която следва да се прилагат правилата на конкуренцията на Европейската общност, по-специално задължението за осигуряване на равно третиране и прозрачност?
2. Ако това възлагане представлява концесия за услуги, свързана с управлението на местна обществена услуга, съвместимо ли е възлагането на управлението на обществените платени паркинги, което съгласно член 44, параграф 6, буква б) от Регионален закон № 1 от 4 януари 1993 г., изменен с член 10 от Регионален закон № 10 от 23 януари 1998 г., и съгласно член 88, параграф 6, букви а) и б) от консолидирания текст на разпоредбите относно местното самоуправление, може да бъде извършено без публична покана за участие, с правото на Общността, по-специално с принципите на свободата на предоставяне на услуги и свободата на конкуренция, забраната за дискриминация и произтичащите от това задължения за осигуряване на равно третиране, прозрачност и пропорционалност, когато е налице акционерно дружество, създадено съгласно член 115 от Законодателен декрет № 267/2000 чрез преобразуване на специално предприятие на общината, чийто акционерен капитал към момента на възлагането е изцяло притежаван от самата община, но чийто управителен съвет разполага с широки правомощия за рутинно управление до стойност 5 милиона евро на сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.