всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Италия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

Противоречи ли на правото на Общността национално законодателство относно отговорността на държавата за съдебни грешки, което изключва отговорността по отношение на тълкуването на правни разпоредби и преценката на фактите и доказателствата, събрани в хода на упражняване на съдебната функция, и ограничава държавната отговорност единствено до случаи на умишлена вина или тежка небрежност от страна на съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1. Следва ли член 1 от Директива 1999/70/ЕО и клаузи 1, буква б) и 5 от рамковото споразумение, сключено между ETUC, UNICE и CEEP, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в сила преди транспонирането на директивата), които разграничават трудовите договори, сключени с публични органи, и договорите с работодатели от частния сектор, като изключват първите от защитата, предоставяна чрез установяване на трудово правоотношение с неопределена продължителност в случай на нарушение на задължителните правила относно последователните срочни трудови договори?
2. С оглед на принципите на недискриминация и ефективност, като се вземат предвид по-специално мерките, предприети от Италианската република по отношение на трудовите правоотношения с работодатели, които не са от публичния сектор, следва ли Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. (член 1 и клаузи 1, буква б) и 5 от рамковото споразумение ETUC-UNICE-CEEP, приложено към директивата) да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като тези в член 36 от Законодателен декрет № 165 от 30 март 2001 г., които не определят „при какви условия срочните трудови договори или правоотношения ... се считат за договори или правоотношения с неопределена продължителност“ и всъщност съдържат абсолютна забрана от самото начало за установяване на трудови правоотношения с неопределена продължителност в резултат на злоупотреба, произтичаща от използването на срочни договори и правоотношения?
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, с оглед на изтичането на срока за транспониране, следва ли Директива 1999/70/ЕО (и по-специално клауза 5 от приложението към нея) и приложимите принципи на правото на Общността да се считат, също така и в светлината на Законодателен декрет № 368/2001 и по-специално член 5 от него, който предвижда като обичайна последица от злоупотребата със срочни договори или правоотношения преобразуването им в правоотношение с неопределена продължителност, че предоставят на лицата действително право, което може да бъде упражнено незабавно, в съответствие с най-релевантното национално право (Законодателен декрет № 368/2001), за признаване на съществуването на трудово правоотношение с неопределена продължителност?
4. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, а на втория — отрицателен, с оглед на изтичането на срока за транспониране, следва ли Директива 1999/70/ЕО (и по-специално клауза 5 от приложението към нея) и приложимите принципи на правото на Общността да се считат, че предоставят на лицата право на обезщетение за всяка вреда или загуба, причинена от неизпълнението от страна на Италианската република на подходящи мерки за предотвратяване на злоупотреби, свързани с използването на срочни договори и/или правоотношения с работодатели в публичния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Следва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че национална законодателна разпоредба като член 19 от Закон № 93 от 23 март 2001 г. представлява техническо регулиране, доколкото съдържа забрана за пускане на пазара на клечки за уши, които не са произведени от биоразградими материали съгласно национален стандарт?
Следва ли първата алинея на член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която представлява техническо регулиране, като член 19 от Закон № 93 от 23 март 2001 г., трябва да бъде нотифицирана на Комисията на Европейските общности преди нейното приемане?
Следва ли първата алинея на член 8, параграф 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че националните съдилища могат да откажат да приложат национална правна разпоредба, представляваща техническо регулиране, като член 19 от Закон № 93 от 23 март 2001 г., ако тя не е била нотифицирана на Комисията на Европейските общности преди нейното приемане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

Законно ли е да се тълкуват тези разпоредби като гъвкави правила, позволяващи на възлагащия орган, когато възлагането се извършва въз основа на икономически най-изгодната оферта, да определи критериите по общ начин в обявлението за търг или в тръжната документация, като остави на журито да уточни или допълни тези критерии, ако е необходимо, при условие че такова уточняване или допълване се извършва преди отварянето на пакетите с офертите и не изменя тези критерии, или, напротив, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват като строго правило, изискващо възлагащият орган да определи аналитично критериите за възлагане на поръчката в обявлението за търг или в тръжната документация, и във всеки случай преди етапа на предварителен подбор или поканата за участие, и като означаващо, че журито впоследствие не може да прави нищо за уточняване или допълване на тези критерии или за създаване на подтеми или подоценки, тъй като поради съображения за прозрачност всяка информация относно критериите за възлагане трябва да фигурира в обявлението или тръжната документация?
В обобщение, допустима ли е традиционната линия на тълкуване, следвана в миналото в съдебната практика на Consiglio di Stato, която позволява на журито да допълва критериите за възлагане преди отварянето на пликовете, в светлината на правото на Общността?
Законно ли е, с оглед на тези разпоредби, тълкувани свободно с оглед на наречието „доколкото е възможно“, възлагащият орган да приеме условия за участие, които предвиждат, по отношение на един от критериите за възлагане (в случая организационните и подпомагащите процедури), позоваване на сложна поредица от параметри, за които в обявлението за търг не са определени индивидуални точки, така че те в този смисъл са частично неопределени, като точките се разпределят по абсолютна преценка на възлагащия орган, или изискват ли тези разпоредби във всеки случай критериите по принцип да бъдат формулирани абсолютно окончателно, което е несъвместимо с факта, че на тези критерии не са определени отделни точки в обявлението; ако е допустимо, тъй като разпоредбите се считат за гъвкави и не е съществено да се дават точки на всеки елемент, допустимо ли е, когато в обявлението за търг не е дадено изрично правомощие на журито, последното да уточни или допълни критериите (просто чрез определяне на индивидуална значимост и относителна тежест на всеки отделен елемент, който обявлението възнамерява да бъде оценен чрез общо разпределение на максимум 25 точки), или напротив, необходимо ли е да се прилагат буквално условията на търга, като точките се разпределят въз основа на обща оценка на различните и сложни въпроси, взети предвид от lex specialis?
Законно ли е, с оглед на [тези разпоредби], да се даде на журито, което трябва да оценява офертите, независимо от начина, по който критериите са формулирани в обявлението за търг, в процедура за възлагане въз основа на икономически най-изгодната оферта, правомощието, с оглед на сложността на въпросите, които трябва да бъдат оценени, да ограничи собствените си действия, като уточни параметрите за прилагане на критериите, предварително определени в обявлението за търг, и може ли такова правомощие да се упражнява чрез създаване на подтеми, подточки или просто чрез определяне на по-специфични критерии от тези, предвидени в обявлението за търг или тръжната документация, преди отварянето на пликовете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

Недействително ли е и несъвместимо ли е с правото на Общността Решение 2002/581/ЕО на Комисията от 11 декември 2001 г., доколкото разпоредбите на Закона Чиампи и свързания с него законодателен декрет относно банките са съвместими с общия пазар, противно на становището на Европейската комисия, или в крайна сметка попадат ли в обхвата на дерогациите, предвидени в член 87, букви б) и в) ЕО?
По-специално, недействителен и несъвместим ли е с правото на Общността член 4 от горепосоченото решение, доколкото Комисията:
а) не е изпълнила задължението си да изложи достатъчно мотиви съгласно член 253 ЕО; и/или
б) е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания; и/или
в) е нарушила принципа на пропорционалност?
При всички случаи, изключва ли правилното тълкуване на член 87 и сл. ЕО, член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и общите принципи на правото на Общността, по-специално принципите на правна сигурност, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания, прилагането на член 1 от Законодателен декрет № 282 от 24 декември 2002 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

Неправилно вземане предвид на целите и характера на оспорваните мерки
Неправилно и в нарушение на задължението за мотивиране квалифициране на оспорваните мерки като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО
Нарушение на член 87, параграф 3 ЕО и на задължението за мотивиране по отношение на въпроса за съвместимостта с общия пазар

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1) Следва ли Директивата, що се отнася само до посочените по-горе разпоредби, да се тълкува в смисъл, че когато законодателят на Общността използва израза „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски съгласно правните разпоредби на държавата, в която е установен, или на държавата на възлагащия орган“ или „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на данъци съгласно правните разпоредби на държавата на възлагащия орган“, законодателят има предвид – единствено и само – ситуация, при която съответното лице е изпълнило тези задължения чрез пълно и навременно плащане към момента на изтичане на срока за подаване на заявления за участие в обществена поръчка (или във всеки случай преди възлагането на поръчката)?
2) Следователно, следва ли италианската национална разпоредба за транспониране [член 12, букви d) и e) от Законодателен декрет № 157 от 17 март 1995 г.] – доколкото, за разлика от посочената по-горе разпоредба на Общността, тя допуска изключване от процедурите за възлагане на поръчки на лица, които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски за служителите, съгласно италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“ или които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на данъци, съгласно италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“ – да се тълкува само с оглед на неизпълнението – проверимо към посочената по-горе дата (изтичане на срока за подаване на заявления за участие или непосредствено преди възлагането, дори и временно, на поръчката) – на тези задължения, без да се отдава значение на последващото „уреждане“ на тяхното положение?
3) Или, напротив (ако, с оглед на изложените в точка 2 по-горе индикации, националната разпоредба се приеме за несъвместима с логиката и функцията на разпоредбата на Общността), може ли националният законодател, с оглед на ограниченията, на които е подчинен с цел прилагане на правилата на Общността, съдържащи се в разглежданата директива, да се счита за оправомощен да въведе възможността за допускане до процедурата за възлагане на поръчка на лица, които, макар и да не са „в съответствие“ към момента на изтичане на срока за участие в процедурата, все пак докажат, че могат да уредят положението си (и са предприели положителни действия за това) преди възлагането на поръчката?
4) И ако тълкуването, посочено в точка 3 по-горе, се приеме за приложимо – като по този начин се допуска въвеждането на по-гъвкави правила, отколкото би било разрешено при по-строго тълкуване на „изпълнението“ на задълженията, посочени от законодателя на Общността – противоречат ли такива правила на основни принципи на Общността, като принципа на равно третиране на всички граждани на Съюза или – само по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки – на принципа за равни условия за всички лица, кандидатстващи за участие в такива процедури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Препятстват ли членове 43 ЕО, 49 ЕО и 81 ЕО, доколкото забраняват съответно ограничения на свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка и на свободата на предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на граждани на държавите членки, както и търговски и корпоративни практики, които могат да възпрепятстват, ограничават или нарушават конкуренцията в рамките на Европейския съюз, възможността за пряко възлагане, тоест без провеждане на търг, на управлението на обществената услуга по разпределение на газ на дружество, в което общината има дял, когато този дял е такъв, че изключва всякакъв пряк контрол върху самото управление, и следва ли следователно да се приеме, че, както е в настоящото производство, когато делът възлиза на 0,97 %, не са изпълнени съществените предпоставки за „вътрешно“ управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Следва ли член 141 ЕО и Директива 76/207 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като тази по главното производство, която предоставя на работници, навършили 50 години в случая на жени и 55 години в случая на мъже, като стимул за доброволно напускане, предимство, състоящо се в облагане с данък по намалена наполовина ставка на суми, изплатени при прекратяване на трудовото правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form