Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-510/16: Carrefour Hypermarchés и др., Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Държавни помощи — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 794/2004 — Схеми за помощ, за които е отправено уведомление — Член 4 — Изменение на съществуваща помощ — Съществено увеличаване на приходите от данъка, финансиращ схемите за помощ, спрямо съобщените на Европейската комисия прогнози — Праг от 20 % от първоначалния бюджет“ По дело C‑510/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Соnseil d’État (Държавен съвет, Франция) с акт от 21 септември 2016 г., постъпил в Съда на 29 септември 2016 г., в рамките на производство по дело Carrefour Hypermarchés SAS, Fnac Paris, Fnac Direct, Relais Fnac, Codirep, Fnac Périphérie срещу Ministre des Finances et des Comptes publics, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на състава, C. Vajda, E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии, генерален адвокат: N. Wahl, секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 септември 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за Carrefour Hypermarchés SAS, Fnac Paris, Fnac Direct, Relais Fnac, Codirep и Fnac Périphérie, от C. Rameix-Seguin и É. Meier, адвокати, – за френското правителство, от D. Colas и J. Bousin, в качеството на представители, – за гръцкото правителство, от S. Charitaki и S. Papaioannou, в качеството на представители, – за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/17: Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs, Заключение от 20 септември 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ N. WAHL представено на 20 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑497/17 Oeuvre d’assistance aux bêtes d’abattoirs (OABA) срещу Ministre de l’Agriculture et de l’Alimentation, Bionoor, Ecocert France, Institut national de l’origine et de la qualité (INAO) (Преюдициално запитване, отправено от Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай, Франция) „Преюдициално запитване — Защита на животните по време на умъртвяване — Регламент (ЕО) № 1099/2009 — Специфични методи на клане на животни при религиозни обреди — Клане без зашеметяване — Съвместимост с биологичното производство в животновъдството по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007“ Увод 1. Разрешават ли приложимите правила на правото на Съюза издаването на европейски етикет „биологично земеделие“ („AB“) за продукти от животни, които са били ритуално заклани без предварително зашеметяване, извършено при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1099/2009 ( 2 ), или напротив, не допускат това? 2. Такъв е по същество въпросът, който Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай, Франция) поставя с настоящото преюдициално запитване. 3. Запитването е във връзка с жалба, подадена от асоциация Œuvre d’Assistance aux Bêtes d’Abattoirs (наричана по-нататък „OABA“) ( 3 ) за отмяна на решение, с което Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция) отхвърля жалбата на асоциацията за превишаване на власт срещу мълчаливия отказ на дружество Ecocert France (наричано по-нататък „Ecocert“) — частноправен сертифициращ орган, който понастоящем действа от името на Institut national de l’origine et de la qualité (наричан по-нататък „INAO“) — да предприеме мерки на основание член 30 от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/18: Bilde/Парламент, Определение от 6 септември 2018 г.
Компетентен ли е секретарят-генерал на Европейския парламент да установява и разпорежда възстановяването на неправомерно изплатени суми на депутати?
Приложим ли е принципът на презумпцията за невиновност в административни производства за възстановяване на неправомерно изплатени средства от страна на Европейския парламент?
Може ли евентуално неравно третиране или твърдяна дискриминация да обоснове отмяна на решение за възстановяване на неправомерно изплатени суми към депутат от Европейския парламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/18: Montel/Парламент, Определение от 6 септември 2018 г.
Компетентен ли е генералният секретар на Европейския парламент да приема решения за възстановяване на неправомерно изплатени суми по мерките за прилагане?
Прилага ли се принципът electa una via и принципът за презумпция за невиновност в производства по възстановяване на неправомерно изплатени средства от Европейския парламент?
Нарушени ли са принципите на равенство и законосъобразност чрез действията на Европейския парламент при възстановяването на тези средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/17: SCI Château du Grand Bois, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Трябва ли членове 76, 78 и 81 от Регламент (ЕО) № 555/2008 да се тълкуват в смисъл, че разрешават на служителите, извършващи проверки на място, да проникват в земеделско стопанство, без стопанинът да е дал съгласието си?
Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се прави разграничение според това дали съответните земи са заградени или не?
Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са разпоредбите на членове 76, 78 и 81 от Регламент (ЕО) № 555/2008 с принципа на неприкосновеност на жилището, гарантиран от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/17: Sofina и др., Заключение от 7 август 2018 г.
1) Трябва ли членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че самият недостиг на ликвидни средства, произтичащ от облагането с данък, удържан при източника, на дивидентите, платени на губещите дружества — чуждестранни лица, докато губещите дружества — местни лица, се облагат върху размера на получаваните от тях дивиденти само за данъчната година, в която евентуално отново са отчели печалба, представлява разлика в третирането, която е показателна за ограничаването на свободното движение на капитали?
2) Може ли евентуалното ограничение на свободното движение на капитали, посочено в предходния въпрос, да са счита, с оглед на изискванията, произтичащи от членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС], за обосновано от необходимостта да се гарантира ефективността на събирането на данъка, тъй като дружествата — чуждестранни лица, не подлежат на контрол от френската данъчна администрация, или пък от необходимостта да се запази разпределението на данъчните правомощия между държавите членки?
3) В случай че оспорваното удържане на данък при източника е принципно допустимо от гледна точка на свободното движение на капитали:
– Допускат ли тези разпоредби събирането на данък, удържан при източника, върху дивидентите, платени от дружество — местно лице, на губещо дружество — чуждестранно лице от друга държава членка, когато последното прекрати дейността си, без отново да отчете печалба, докато намиращо се в такова положение дружество — местно лице, в действителност не се облага с данък върху тези дивиденти?
– Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при наличието на правила за данъчно облагане, третиращи различно дивидентите в зависимост от това дали са изплатени на местни или на чуждестранни лица, следва да се сравни действителната данъчна тежест, която всяко от тях понася за тези дивиденти, така че едно ограничение на свободното движение на капитали — произтичащо от това, че въпросните правила изключват само за чуждестранните лица приспадането на разходите, пряко свързани със самото получаване на дивидентите — да може да се счете за обосновано от разликата в данъчните ставки между облагането по общия режим, за последваща данъчна година, на местните лица и удържането при източника на данък, който се начислява върху изплатените на чуждестранните лица дивиденти, когато с оглед на размера на платения данък тази разлика компенсира разликата в данъчните основи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-416/17: Комисия/Франция (Удръжка върху доходите от капитали), Заключение от 25 юли 2018 г.
Ограничаване на правото на възстановяване на удръжката върху доходите от капитали поради невземане предвид на данъчното облагане на непреките дъщерни дружества, установени в държава членка, различна от Франция
Непропорционален характер на изискванията, предвидени относно доказателствата в подкрепа на правото на възстановяване на неправомерно събраната удръжка върху доходите от капитали
Ограничаване на възстановимата сума на неправомерно събраната удръжка до една трета от размера на дивидентите
Неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване до Съда относно съвместимостта с правото на Съюза на ограниченията на правото на възстановяване на неправомерно събраната удръжка върху доходите от капитали
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/16: Confédération paysanne и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Представляват ли получените чрез мутагенеза организми [ГМО] по смисъла на член 2 от Директива 2001/18, въпреки че по силата на член 3 от [тази директива] и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на [ГМО]
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2) Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освободени ли са сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2002/53] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3) Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] относно съзнателното освобождаване на [ГМО] в околната среда и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в [тази директива] задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да налагат спрямо организмите, получени чрез мутагенеза, всички или част от задълженията, предвидени в [посочената директива], или каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4) Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член [191, параграф 2] ДФЕС, доколкото тези разпоредби не подлагат [ГМО], получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/17: Marle Participations, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Дали и евентуално при какви условия отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерно дружество е израз на пряка или непряка намеса в управлението на същото дъщерно дружество, която придава на придобиването и притежаването на дялове от дъщерното дружество характер на икономически дейности по смисъла на Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/17: France Télévisions, Заключение от 5 юли 2018 г.
1) Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет, единствено поради това обстоятелство да се разглежда като предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни канали по смисъла на параграф 1 от член 31 от Директива [2002/22]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли държава членка, без да наруши Директива [2002/22] или други правни норми на Европейския съюз, да предвиди задължение за пренос на радио- и телевизионни услуги по отношение както на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение, така и по отношение на предприятията, които, без да предоставят такива мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет?
3) При положителен отговор на втория въпрос, могат ли държавите членки да не обвържат задължението за пренос, що се отнася до доставчиците на услуги, които не са оператори на електронни съобщителни мрежи, с всички условия, предвидени в параграф 1 от член 31 на Директива [2002/22], макар и по силата на директивата от операторите на мрежи да се изисква да отговарят на тези условия?
4) Може ли държава членка, която е въвела задължение за пренос на някои радио- и телевизионни услуги в някои мрежи, да предвиди, без това да е нарушение на Директива [2002/22], задължението тези услуги да приемат разпространението си в тези мрежи, включително и когато става дума за разпространение чрез уебсайт, когато самата услуга разпространява своите програми по интернет?
5) Трябва ли, когато става въпрос за разпространение по интернет, предвиденото в член 31, параграф 1 от Директива [2002/22] условие, че е необходимо значителен брой крайни ползватели на мрежите, които имат задължението за пренос, да ги използват като основно средство за приемане на радио- и телевизионни предавания, да се преценява с оглед на всички ползватели, които гледат телевизионни програми в стрийминг и пряко в мрежата на интернет, или единствено с оглед на ползвателите на сайта, който има задължението за пренос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.